Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Пречките по движението са отпаднали след приемането на ТР № 4/01.02.2021 г. по т. д. №4/2017 г. на ОСГК на ВКС и производството е възобновено с определение № 40 от 11.02.2021 г.

Подадена е касационна жалба от Ж. С. Ф., представлявана от адв. Д. Б., срещу въззивно решение № 3545/ 05.08.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 302/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград, с което като е потвърдено решение № 813/27.03.2019 г. по гр. д. № 1034/2018 г. на Районен съд – Сандански, са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Археологически музей – гр. Сандански искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ – за признаване на уволнението й за незаконно и отмяната му; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „заместник – директор“ в Археологически музей – гр. Сандански; и за заплащане на обезщетение за принудителна безработица за периода от 02.08.2018 г. до 02.02.2019 г. в размер на сумата 5 492.40 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационния контрол се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) на какви процесуални изисквания следва да отговаря заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и следва ли същата да бъде мотивирана – сочи се противоречие с решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о., решение № 324/24.06.1998 г. по гр. д. № 1251/1997 г., III г. о., решение № 476/04.04.2012 г. по гр. д. № 1413/2010 г., IV г. о. и решение № 849/12.01.2010 г. по гр. д. № 40/2010 г., IV г. о.; 2) кога следва да са въведени новите изисквания за образование и професионална квалификация, установени с нормативен акт, длъжностна характеристика или щатно разписание, за да е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение – твърди се противоречие с решение № 375/29.06.2010 г. по гр. д. № 95/2009 г., III г. о., решение № 204/ 24.08.2018 г. по гр. д. № 6196/2015 г., IV г. о., решение № 134/17.06.2013 г. по гр. д. № 1041/2012 г., ІII г. о. и решение № 2017/02.10.2014 г. по гр. д. № 2335/2014 г., III г. о. на ВКС; 3) налице ли е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълнение на длъжността: а) когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били въведени от работодателя; б) когато при сключването на трудовия договор изискванията за образование или професионална квалификация са били нормативно установени.

Ответната страна по жалбата –Археологически музей – [населено място], чрез адв. В. Г., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното:

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че по сключен трудов договор от 01.06.1998 г. и последващи допълнителни споразумения ищцата Ж. Ф. е заемала длъжността „уредник – старши експерт“ при ответника. В изпълнение на Заповед № РД9К – 43/11.04.2016 г. на министъра на културата в Археологически музей – [населено място] е извършена планова проверка, приключила с доклад вх. № 10-00-411/25.11.2016 г., в който е констатирано, че Ф. и други служители от музея са назначени на длъжности, които не съответстват на длъжностите, посочени в утвърдения със заповед № РД09- 102/23.03.2010 г. на министъра на културата класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане. Последното е квалифицирано като нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗКН и на ответната страна са дадени предписания за привеждане на длъжностите в съответствие с класификатора по чл. 37, ал. 2 ЗКН като е указано, че професионалната квалификация на уредниците по фондове следва да отговаря на тематиката на съответния фонд. С ищцата е сключено допълнително споразумение № 4 към трудов договор № 4/01.01.2005 г., с което трудовото й правоотношение е изменено и считано от 02.05.2017 г. тя е назначена на длъжността „заместник - директор“ в АМ – [населено място]. В длъжностната характеристика, връчена на служителката на 06.04.2017 г., като изисквания за заемане на длъжността са посочени: образование – висше, магистър; професионален опит - 5 години. В т. 13 е уредено задължение за заместване на директора в случай на негово отсъствие. През 2017 г. е извършена втора проверка, при която с констативен протокол вх. № 10 – 00 – 190/03.07.2017 г. е установено, че по щатно разписание в музея е назначен заместник директор, в чиято длъжностна характеристика има задължение за заместване на директора в случай на отсъствие. Констатирано е, че съобразно класификатора на длъжностите в музеите и във връзка с изискванията по чл. 28, ал. 5, т. 1 ЗКН лицата, които изпълняват длъжности в музеите, следва да имат придобита образователно-квалификационна степен от съответния тематичен обхват и да отговарят на изискванията за длъжността, което в случая не е налице.

Със заповед № 10/02.07.2018 г. на директора на АМ – [населено място], на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ трудовият договор с ищцата е прекратен, считано от 02.08.2018 г., поради „липса на изискуемото образование и квалификация, изискуеми по чл. 28 ЗКН и Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления”. Препис от заповедта е връчен на служителката на 02.07.2018 г. На 02.08.2018 г. тя е регистрирана като безработна в бюрото по труда.

При тези данни въззивният съд е приел, че уволнението на посоченото в заповедта основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е законно. Посочил е, че към датата на сключване на допълнително споразумение и към датата на прекратяване трудовото правоотношение, ищцата не е отговаряла на нормативно установените, съгласно чл. 37 ЗКН, изисквания за заемане на длъжността „заместник – директор“ в общински музей. Според цитираната разпоредба, музейните дейности по чл. 35, ал. 1 и чл. 36 ЗКН се извършват от лица, които притежават съответна професионална квалификация, отговаряща на изискванията по утвърдения от министъра на културата класификатор на основните музейни длъжности и изискванията за тяхното заемане (чл. 37, ал. 2 ЗКН). Класификаторът е утвърден със Заповед № РД 09-102/23.03.2010 г. на министъра на културата от компетентен орган въз основа на законова делегация съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗКН и е акт по приложението на закона. С него са определени минималните изисквания за заемане на длъжностите в музеите, които не могат да бъдат дерогирани с акт на отделния работодател. В класификатора изрично е посочено, че минималната образователна степен за заемане на съответната длъжност се определя за областите на висшето образование, съгласно класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления, утвърден с ПМС №125/24.06.2002 г. (обн. ДВ, бр. 64/2002 г.) и съобразно тематичния обхват на музея. Това означава, че предвиденото за длъжността „заместник-директор” изискване за магистърска степен на висше образование трябва да е по конкретна специалност (вид образование), съобразно тематичния обхват на музея и за областите на висшето образование, съгласно подзаконовия нормативен акт, към който се препраща (ПМС №125/2002 г.). В случая, тематичният обхват на АМ – [населено място] е специализиран (чл. 5 от Правилник за устройството и дейността му) и включва като професионални направления - „археология”, „история“ и „етнография“, които според т. 2 от класификатора, утвърден с ПМС №125/2002 г., са професионални направления в областта на хуманитарните науки. Притежаваното от ищцата висше образование по „Предучилищна педагогика”, степен магистър, и професионална квалификация – „детски учител”, спада към област на висшето образование – „Педагогически науки”, съгласно т. 1 от класификатора. С оглед на това е направен извод, че Ф. не отговаря на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността, респ. - осъществено е основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия й договор и оспорената заповед е законосъобразна. Съдът е посочил, че предвидените от работодателя изисквания с длъжностната характеристика са различни и по-ниски от нормативно установените, което е недопустимо. Възражението на страната, че заповедта не е мотивирана е счетено за неоснователно. Прието е, че в случая мотивите съдържат правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение, текста, че „работникът не притежава необходимото образование и квалификация” и допълнително посочване, че изискванията за образование и квалификация, на които служителката не отговаря следват от Класификатора на областите на висшето образование и професионалните направления. В случая, фактическото основание за прекратяване на трудовия договор е ясно индивидуализирано и жалбоподателката е могла да организира защитата си.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата.

Въпросите в изложението са правно релевантни, но нямат претендираното от страната значение. По първия въпрос, относно начина на мотивиране на заповед, с която се прекратява трудово правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, въззивното решение не противоречи, а съответства на практиката на ВКС, вкл. и цитираната от жалбоподателката (решение № 346/23.07.2010 г. по гр. д. № 468/2009 г., IV г. о.; решение № 616/02.11.2010 г. по гр. д. № 1042/2009 г., IV г. о.; решение № 416/03.12.2013 г. по гр. д. № 1844/2013 г., IV г. о., решение № 476/04.04.2012 г. по гр. д. № 1413/2010 г., IV г. о., решение № 746/20.01.2011 г. по гр. д. № 119/2010 г., III г. о.; решение № 436/23.08.2010 г. по гр. д. № 441/2009 г., IV г. о.; решение № 208/23.03.2010 г. по гр. д. № 650/2009 г., III г. о. на ВКС). Обобщено в тези решения е разяснено, че при мотивиране на заповед за уволнение е важно от нейното съдържание да следва несъмнения извод за същността на фактическото основание, на което е прекратено трудовото правоотношение; в рамките на изложените мотиви работникът или служителят трябва да може да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали те са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. В случая, въззивният съд е приел, че тези изисквания са спазени, тъй като работодателят е посочил в заповедта кумулативно и двете хипотези на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, изложил е и допълнителни мотиви, което удовлетворява изискването за мотивираност както с оглед защитата на служителката, така и с оглед възможността съдът да провери законосъобразността на уволнението.

По втория и третия въпрос в изложението, въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или в друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може чрез промени в длъжностната характеристика да въведе и нови, респ. допълнителни и по-високи изисквания за заемане на определената длъжност, стига те да не влизат в противоречие с нормативно установените и работодателят да е действал добросъвестно (вж.- решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г., ІІІ г. о., решение № 192/14.06.2013 г. по гр. д. № 680/2012 г., IV г. о., решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2013 г., ІV г. о. на ВКС и др.). В случая е прието, че с длъжностната характеристика работодателят е предвидил изисквания за образование и квалификация, противоречащи на нормативно установените за длъжността, което не е позволено и надхвърля работодателската му компетентност.

В тази връзка, с разрешението по т. 1б от ТР № 4/01.02.2021 г. по т. д.№ 4/2017 г. на ОСГК различията в съдебната практика се преодоляха, като се прие, че когато изискванията за образование или професионална квалификация са нормативно установени, а след възникване на трудовото правоотношение работодателят констатира, че работникът или служителят не ги притежава, той може да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, тъй като упражнява правомощия в съответствие с изискванията на закона. В същия смисъл е и произнасянето на решаващия съд, поради което няма основания за допускане на касационното обжалване.

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски, което съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разходи е основателно и доказано за сумата 1 293.51 лв.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3545 от 05.08.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 302/2019 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

ОСЪЖДА Ж. С. Ф., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Археологически музей – гр. Сандански, ЕИК –000014391, разноски за касационното производство в размер на сумата 1 293.51 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.