Р Е Ш Е Н И Е

№ 136

[населено място], 24.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.09.2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря А. Рибарска,

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №5070/17 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

ВКС разглежда касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. №287/17 г. в частта, с която е уважен искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. №278/11 г. и по гр. д. №1222/15 г. на ВКС, четвърто г. о. и ТР №2/23.10.12 г. ОСГК, по правните въпроси от предмета на спора: При отмяна на уволнение като незаконосъобразно, работникът има ли право на обезщетение за оставане без работа, ако преди постановяване на отменената заповед за уволнение е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 1 КТ? От кой момент следва да се счита за прекратен тр. договор при прекратяване с предизвестие?

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл. 225, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен за периода след 14.07.16 г., когато е изтекъл срокът на едномесечното предизвестие по чл. 326 КТ, отправено от работника до работодателя за прекратяване на тр....