№ 193

София, 07 май 2015г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Л. С

ЧЛЕНОВЕ: Ю. К

Е. А

при секретар К.П и в присъствието на прокурора К.К..................................изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 392/2015 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. Л. С. против присъда № 26 от 30.09.2014 г. по внохд № 224/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.

В жалбата и допълнението към нея се сочи, че присъдата е явно несправедлива и „постановена при липса на доказателства за извършване на деянието от подсъдимия”. С тези пестеливи аргументи са отправя искане за отмяна на атакувания акт и оправдаване на жалбоподателя или, алтернативно – за намаляване на наказанието.

Пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като акцентира върху косвения характер на събраните доказателства.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, но насочва вниманието на съда към съществено процесуално нарушение на предходната инстанция, която не се произнесла по цялото обвинение, изключвайки тазИ част от него, която е свързана с унищожено имущество - покъщнина и дрехи. Според прокурора касационната инстанция би следвало да отстрани това нарушение, като върне делото за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Кюстендилският районен съд с присъда № 27 от 11.03.2014 г. по нохд № 451/2013 г. признал подсъдимия Н. Л. С. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 330, ал. 1 от...