Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 744/01.03.2019 година, подадена от О. С, срещу решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 2556/27.09.2018 година на Районен съд Сандански, постановено по гр. д. № 482/2018 година, с което са уважени предявените от В. Д. М. против О. С искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и като такова е отменено уволнението на М. от длъжността „главен специалист административно обслужване“, „Административно обслужване“ [населено място], извършено със заповед № 294/30.03.2018 година на Кмета на О. С, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, като е М. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, а общината е осъдена да й заплати сумата от 2395.82 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 30.04.2018 година до 10.09.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018 година до окончателното плащане.

В подадената от О. С касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от В. Д. М. срещу О. С искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени.

Ответницата по касационната жалба В. Д. М. е подала отговор на същата от 25.04.2019 година, с който е изразила становище, че жалбата е неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

О. С е била уведомена за обжалваното решение на 01.02.2019 година, като подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 744/01.03.2019 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 697/17.09.2019 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на следните правни въпроси:

1) Какво е съотношението между правото на работодателя да извърши подбор при наличието на сходство между трудовите функции на съкращаваната длъжност и други длъжности и задължението му да извърши подбор, когато съкращаваната и други длъжности не се различават съществено и кога е задължителен подборът по чл. 329 от КТ-само при еднакви длъжности или и при сходни такива?

2) При съкращаване на щата между кои работници и служители се извършва преценка за квалификация и ниво на справяне с възложената работа-между изпълняващите идентични трудови функции или в подбора се включват и работниците изпълняващи сходни трудови функции?

3) При определяне на кръга на лицата, които да участват в подбора поради съкращаване в щата изхожда ли се от сходствата във възложените трудови функции на съкратената и останалите трудови функции или се изхожда от техните различия?

4) Кои са критериите за преценка на сходството в длъжностите и следва ли да се извършва преценка за разликата в трудовите функции с оглед характера на изпълняваната и възложената работа?

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работа, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници или служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Разпоредбата урежда извършването на подбор като право на работодателя, което може да бъде упражнено по негова преценка и то само при прекратяването на трудовото правоотношение на някое от изчерпателно посочените в разпоредбата три основания за това. В тези случаи са възможни три хипотези, като първата от тях е съкращаването на единствената бройка за съответната длъжност, втората е съкращаването на всички бройки за тази длъжност, а последната е съкращаването само на част от бройките за длъжността. При наличието на третата хипотеза правото на подбор се превръща в задължение за подбор и работодателя е задължен да го извърши, тъй като без това правото на уволнение не може да бъде упражнено надлежно. Правото на уволнение трябва да бъде упражнявано добросъвестно, поради което в третата хипотеза работодателят не може да го уволни част от работниците или служителите, по свое собствено усмотрение, без да се съобразява с конкретни критерии за това. Същевременно той е заинтересован да остави на работа онези работници или служители, които имат по-висока квалификация и работят по-добре, което съвпада с преследваната при подбора по чл. 329 от КТ цел. Поради това в този случай извършването на подбор става част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Последното право ще е упражнено законосъобразно само ако са се осъществили всички предвидени за съответното основание за прекратяването на трудовото правоотношение предпоставки и са спазени всички допълнителни изисквания за това, сред които ще е и извършването на подбор. Затова в случаите когато се съкращават само част от бройките за съответната длъжност подборът е задължителен и неизвършването му влече след себе си незаконосъобразност на уволнението.

Задължителния подбор се извършва между лицата изпълняващи идентични или несъществено различаващи се трудови функции. При определяне на кръга от лицата, които да участват в подбора се изхожда не от наименованията на длъжностите, а от сходствата и различията във възложените трудови функции. Две длъжности с еднакво или сходно наименование може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжности с различно наименование може да включват трудови функции, които не се различават съществено. Същевременно едни и същи задължения по длъжностната характеристика могат да съдържат съществени различия с оглед на мястото на длъжността в структурата и йерархията на предприятието, както и с оглед на предмета на изтърваваната дейност. Затова преценката за идентичност на трудовите задължения трябва да се извършва с оглед на действително възложените трудови функции, естеството на работата, на присъщите за длъжността задължения и от това има ли разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа, като от значение е това дали различията са съществени.

В случаите, когато се съкращават единствената бройка за длъжността или всички бройки с еднородни трудови функции извършването на подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при извършването му се включват и други работници или служители, които изпълняват близки или сходни длъжности. Изискването за сходство произтича от това, че само при неговото наличие могат да бъдат сравнени квалификацията и качеството на работа на работника или служителя заемащ съкращаваната длъжност и тези на заемащия длъжността, която не се съкращава. Освен това за да може да бъде прекратено трудовото правоотношение на работника или служителя, чиято длъжност не се съкращава, този чиято длъжност се съкращава, трябва да бъде съгласен да заеме мястото на уволнения, т. е. да има необходимото за неговата длъжност образование и квалификация. Затова за упражняването право на подбор трябва да има сходство между трудовите функции на съкращаваната и несъкращаваната длъжност, като при преценката за наличието на такова се изхожда от различията между трудовите функции за двете длъжности-дали те са съществени или не. В случай, че работодателят се възползва от правото си на подбор то извършването му ще подлежи на съдебен контрол при спор за законосъобразността на извършеното уволнение. Отказът на работодателя да извърши подбор в този случай не подлежи на съдебен контрол.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Окръжен съд Благоевград е неправилно, но по следните съображения:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Благоевград е приел, че са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на В. Д. М. по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. Анализът на събраните по делото доказателства сочел, че към датата на уволнението заеманата от нея длъжност, заедно със съответстващите и трудови функции, действително са били премахнати от оторизирания орган по предвидения за това ред. Не било установено обаче извършването на подбор по см. на чл. 329, ал. 1 от КТ.В съдебната практика доминирало разбирането, че при съкращаването на щата подборът е задължителен, щом се премахвали част от бройките за една длъжност или част от еднакви длъжности. Същото било и когато съкратения работник или служител е изпълнявал идентични, близки или сходни длъжностни задължения със заемащи други длъжности. Преценката за идентичност (сходство или близост) винаги била конкретна и се основавала на същностните длъжностни характеристики за отделните видове работа, като е обусловена от характера и естеството на задълженията, без да зависела от съвпадението или близостта на наименованието на щата. Изхождайки от тези разбирания въззивният състав намирал длъжността на М. за близка и сходна с останалите от дейност „Други дейности по икономиката“ при О. С, включително с тази на Ц. Г. З.. Тези изводи се обосновавали от обсъдените по отделно и в съвкупност длъжностни характеристики на работещите в посочената дейност. Касаело до задължения от технически характер във връзка с документооборота, целящи подпомагането и развитието на взаимоотношенията между потребителите и общината. Отделно йерархическата и функционалната зависимост, образователните изисквания с необходими компетентности и други критерии за заемането им, също сочели на сходство между длъжността на М. и останалите длъжности в „Други дейности по икономиката“. Не на последно място-поставените цифрови шифри и кодове на отделните длъжности по Наредба за прилагане на класификатора на длъжностните в администрацията, също обективирал тяхното сходство. Допълнителен аргумент била още структурната и функционална обособеност на всички тях в описаната дейност, което само по себе си било достатъчно показателно за еднородността на длъжностите. Според щатните разписания и доказателствата досежно организационната структурата на О. С (отпреди и след съкращението), дейността „Други дейности по икономиката“ очевидно било обособена структура. Тези изводи се налагали не само от териториалните, но и от функционалните й особености, изразяващи се в осъществяването на относително самостоятелни дейности на територията на общината (от общата й дейност), посредством възложените задължения на работещите в същата. На това сочели представените длъжностните характеристики на числящите се в „Други дейности по икономиката“, които освен спецификата в работата и нейната организация, разкривали и сходството в естеството на самите им трудови функции, в сравнение с тези от останалите звена на общината( дори когато са с близки или с еднакви наименования). Ето защо задължението за подбор се явявало ограничено само в рамките на дейност „Други дейности по икономиката“, към която спадали и длъжността на Ц. Г. З., понеже била обособено структурно звено, каквито според доктрината и константната съдебна практика се явявали не само клонът на дружеството или негово поделение, но и неговите отдели, цехове, сектори, групи и други. Поради това сравнението на техните професионални качества и резултати от работата и съпоставката им е било наложително от работодателя, като държи сметка за забраната за едностранна промяна на мястото на работа. В този контекст доводите на О. С досежно подбора не намирали опора в закона и данните по делото. Съдебната експертиза правилно не била възприета и кредитирана от първоинстанционния съд, понеже за отговор на поставените въпроси не се изисквали специални знания. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, дори да се счетат за факт, не променяли тези изводи, тъй като пред първата инстанция били събрани достатъчно доказателства за необходимостта от подбор липсата, на който опорочавала уволнението, което представените с въззивната жалба длъжностни характеристики не били в състояние да санират.

По делото е установено, че от 03.05.1979 година В. Д. М. е била в трудовоправни отношения с О. С, където е заела различни длъжности. С допълнително споразумение № 147/04.02.2015 година М. е била преназначена на длъжността „главен специалист административно обслужване“, „Административно обслужване“ [населено място]. На 13.07.2016 година й е била връчена длъжността характеристика за длъжността „главен специалист-с. К.“. М. е приела тази длъжностна характеристика и е положила подписа си под нея, като няма данни да е направила възражение, че тя не се отнася до заеманата от нея длъжност. В поименното щатно разписание, в сила от 01.11.2017 година за длъжността „главен специалист [населено място]“ е предвидена една щатна бройка и като заемаща я е посочена В. Д. М.. В същото щатно разписание фигурира и една бройка за длъжността „главен специалист административно обслужване“, „Административно обслужване“, [населено място], която се заема от Ц. Г. З.. Последният е назначен на тази длъжност с трудов договор № 448/02.08.2017 година, като по делото не са наведени доводи за това, че той е изпълнявал други функции, които са различни от предвидените за тази длъжност, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Трудовият договор на З. е сключен след като на М. е била връчена длъжностната характеристика за длъжността „главен специалист-с. К.“, поради което и тъй като няма данни той да не е изпълнявал задълженията си за длъжността по трудовия договор, по делото се установява, че М. реално е изпълнявала задълженията предвидени за длъжността „главен специалист-с. К.“, което е наложило и последващото назначаване на З.. Тази длъжност е била единствена за К. [ място] като е била премахната с новото щатно разписание в сила от 19.02.2018 година.

С оглед на това се касае до съкращаването на единствената бройка за изпълняваните от В. Д. М. трудови функции, поради което за работодателя О. С не е съществувало задължението за извършването на подбор по смисъла на чл. 329 от КТ. Наред с това само от обстоятелството, че множество длъжности в дейност „Други дейности по икономиката“ при О. С, в чиито обхват се намирала и изпълняваната от М. длъжност, имат наименованието „главен специалист административно обслужване“, а също така от близостта на поставените цифрови шифри и кодове на отделните длъжности по Наредба за прилагане на класификатора на длъжностните в администрацията и от това, че функциите им се отнасят до документооборота не може да се направи извода, че се касае до идентични или несъществено различаващи се длъжности.

Видно от приетата от В. Д. М. длъжностна характеристика целта на изпълняваната от нея дейност е подобряване взаимоотношението между Дирекция „Социално подпомагане“ и Дирекция „Бюро по труда“ О. С и потребителите по програмите им една страна и О. С от друга, като тя е трябвало да ръководи и контролира трудовия процес на персонала по съответните програми и е носела отговорност за техните трудови действия. В. Д. М. е трябвало да разпределя правилно работата на персонала, назначен по проекти; да организира и ръководи дейността на персонала по проектите в съответствие с основните функции и задачи на същите по договор и длъжностна характеристика; да следи и контролира за изпълнението на задълженията на безработните лица, полагащи обществено полезен труд по четиринадесет дни по четири часа дневно съгласно чл. 12 от ППЗСП; да контролира спазването от работниците на нормативните актове и изпълнението на задълженията им в областта на Закон за безопасни условия и труд; при констатирани нарушения от работниците да уведомява кмета на кметство [населено място] и да предлага мерки за отстраняване на нарушенията; да попълва ежедневно присъствени форми на персонала относно отработените дни и часове дневно, и месечно по програмите и да ги представя на кметство [населено място] до трето число на месеца, следващ отчетния период; да спазва задълженията, произтичащи от нормативните актове при боравене с личните данни на персонала да не се използват за лична изгода и да не се предоставят на други лица; да изпълнява и други конкретно възложени задачи на кмета на О. С и на кмета на кметство [населено място], свързани с длъжността и такива, произтичащи от екстремна ситуация

Същевременно от връчената на 04.08.2017 година длъжностна характеристика в задълженията на Ц. Г. З. се включват организацията на деловодната дейност и съставянето на необходимата документация в кметство [населено място], кметство [населено място] и кметство [населено място]; извършването на дейности по гражданската регистрация на населението в тези кметства; организиране и водене на деловодната дейност в тях; всички дейности по гражданско състояние и регистрация; всички услуги, които се търсят ежедневно, свързани с адресната регистрация: регистриране на раждания, смърт, гражданство и други; воденето регистрите на населението, деловодството и актовите книги; разпределянето, съхраняването и предоставянето на кмета необходимата му информация; подпомагането на кмета в административната му дейност; участие в подготовката и провеждането на събрания, референдуми, преброяване, произвеждане на избори; организиране на поддържката на чистотата и благоустрояването, като наред с това отговаря и за опазване на обществения ред на населеното място; организира мероприятия по гражданска защита на населението при бедствия и аварии; при необходимост сигнализира съответните органи за възникнали повреди в комуникациите на населеното място (водоснабдяване, електроснабдяване, телефонизация и други); приема всички необходими документи и данни на гражданите за съставяне на актове по гражданско състояние и съставя актове съгласно ЗГР; предава актове попълнени, номерирани и подписани на началник отдел „ГСР“, а БДС на полицията; изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданско състояние след упълномощаване с писмена заповед на кмета на О. С.

От сравнението между изпълняваните от двете длъжности трудови функции е видно, че не се касае до идентични или несъществено различаващи се длъжности, поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор между заемащите ги В. Д. М. и Ц. Г. З.. Същевременно от заключението на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че с новото разписание на О. С, което е в сила от 19.02.2018 година не е създадена нова длъжност със същите функции, като тези изпълнявани до този момент от М., както и че тези функции не са разпределяни между други длъжности.

От горното следва, че по делото е установено съкращаването на заеманата от В. Д. М., което е послужило за прекратяването на трудовото й правоотношение с О. С на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, както и това че работодателят не е бил задължен да извършва подбор по смисъла на чл. 329 от КТ, тъй като се е касаело до единствена длъжност. Доколкото това са твърденията, на които В. Д. М. е основала незаконосъобразността на уволнението си, то предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени. Това налага отмяна на обжалваното решение на Окръжен съд Благоевград и постановяването на ново, с което посочените искове да бъдат отхвърлени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕННЯ решение № 144/11.01.2019 година, поправено с решение № 712/12.02.2019 година, двете на Окръжен съд Благоевград, постановени по гр. д. № 898/2018 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. М. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] против О. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и като такова за отмяната на уволнението й от длъжността „главен специалист административно обслужване“, „Административно обслужване“ [населено място], извършено със заповед № 294/30.03.2018 година на Кмета на О. С, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, както и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, и за осъждането на О. С да й заплати сумата от 2395.82 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 30.04.2018 година до 10.09.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 23.04.2018 година до окончателното плащане.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.