Р Е Ш Е Н И Е

№ 268

Гр.София, 01.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април, 2024 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. С.

ЧЛЕНОВЕ: П. Ш.

В. И.

При участието на секретаря ИВАНОВА

В присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.278/24 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №8/10.05.21 г., постановена от ОС-Перник по Н.Д.202/20 г., подсъдимият И. М. В. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр. чл.342,ал.1 НК и вр. чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено за срок от четири години. На основание чл.343 Г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години.

Срещу тази присъда са постъпили въззивни жалби от поверениците на конституираните в хода на първоинстанционното производство частни обвинители и от подсъдимия чрез неговите защитници. С присъда №23/10.12.21 г., постановена от АС-София /САС/, НО, 3 състав по образуваното В.Н.Д.1042/21 г., е отменен атакуваният съдебен акт и е оповестена оправдателна присъда.

Срещу последната е постъпила жалба на частните обвинители чрез техния повереник и е образувано К.Н.Д.882/22 г. по описа на 2 н. о.на ВКС. С решение №25/ 19.01.23 г. съдебният акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В изпълнение на указанията на ВКС е образувано В.Н.Д.106/23 г. по описа на САС,НО, 6 състав. С решение № 319/21.08.23 г. присъдата на ОС-Перник е потвърдена.

Срещу това решение е постъпила касационна жалба от частните обвинители Я. Р., действаща в лично качество и като законен представител на М.-Б. Б., и Б. Р. чрез техния повереник, в която е предявена претенция подсъдимият да бъде осъден директно от ВКС на лишаване от свобода около средния, предвиден в съответната норма, размер на наказанието, а по отношение на приложението на чл.343 Г НК срокът на лишаването от право на управление на МПС да бъде увеличен. В допълнение към касационната жалба изрично е уточнено касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК с развити съображения в тази връзка, като вече се иска само увеличаване на изпитателния срок по чл.66 НК и увеличаване на лишаването от право за срок от шест години.

Постъпила е касационна жалба и от подсъдимия чрез неговите защитници, в която цифрово са визирани касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и т.3 НПК. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и признаване на дееца за невиновен или алтернативно-да се намали от страна на този съд наложеното наказание лишаване от свобода около и под минимума, посочен в закона, както и лишаването от право да бъде отмерено за срок от една година /очевидно чрез изменение на решението/.

В съдебно заседание пред ВКС частните обвинители и техният повереник поддържат жалбата и допълнението към нея с изразените в тях съображения. Основното фокусиране в хода по същество се насочва към оспорване на жалбата на подсъдимия. Настоява се тя да бъде оставена без уважение.

Защитниците на дееца поддържат жалбата си с отразените в нея съображения и искания. Специално деецът моли да бъде оправдан.

Представителят на ВП настоява решението на САС да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълнението на частните обвинители и изтъкнатите в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си според чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Най-напред този съд се счита задължен да даде определени пояснения, което се дължи на голяма част от аргументите по касационните жалби. Неслучайно впрочем бе направено уточнение, че настоящото разглеждане на делото пред ВКС е второ поред редовно такова. Това означава, че върховната съдебна инстанция в случая не може да бъде инстанция по същество, при неприсъствие на предпоставките на чл.354,ал.5,изр.2 НПК, а единствено съд по правото.

С оглед казаното, в касационните правомощия не влиза възможността за директно увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, както се иска в жалбата на частните обвинители, нито пък увеличаване на изпитателния срок по чл.66 НК и увеличаване на срока за лишаване от правоуправление на шест години, както се иска в допълнението към касационната жалба. Съвсем отделен е въпросът, разискван в атакувания съдебен акт /л.64 от въззивното производство/, на който липсва каквото и да е противопоставяне в обсъжданата жалба - относно липсата на съответно въззивно искане от страна на прокурора или частните обвинители за отмяна на приложението на института на условното осъждане, при което е осуетена възможността за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, което понастоящем е максималното такова, наложимо с оглед приложението на чл.66 НК.

А да се претендира неправилно отмерване на дължимото наказание при посочване само на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 вр. ал.5 НК, не е достатъчно и при отправено искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане /каквото в случая и няма/, доколкото, видно от разпоредбата на чл.355,ал.1 НПК, сред задължителните указания на касационната инстанция, които трябва да бъдат изпълнени от долустепенен съд, не фигурира извод за явна несправедливост на наложеното наказание. Такъв, разбира се, е възможно да бъде направен от ВКС, но решаването на проблема трябва да бъде искано и дадено в светлината на недобра мотивна преценка на наложимото наказание, ерго, на плоскостта на допуснато процесуално нарушение. Подобна претенция липсва в касационната жалба и няма база, на която да се осъществят каквито и да са разисквания по нея от страна на ВКС. Поначало мотивировката по допълнението е насочена към очертаване само на обстоятелства, водещи до извод за необходимост от увеличаване на наказанието на дееца. Поради казаното по-горе те няма да бъдат обсъждани въобще.

Що се касае до жалбата на подсъдимия, поддържана от него и защитниците му в съдебно заседание, и тя страда от сериозни пороци. Най-напред, видно от съдържанието й, макар и да се заявява касационното основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК-нарушение на материалния закон, обосновката на същото не се вмества в него, а насочва към потенциално оплакване по т.2 на посочения законов текст. Подобен извод би могъл да бъде направен само при крайно снижаване на стандарта за изготвяне на касационен документ, сезиращ върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Това е така, тъй като и най-простият прочит на съдържанието на жалбата в обсъжданата част установява оплаквания по необоснованост и недоказаност, като страната прави своя лична преценка на събрания доказателствен материал, към каквато е приканен и ВКС, откъдето да се направи извод, че е налице случайно деяние.

Без съмнение и подсъдимият, и защитниците настояват за преоценка на доказателствата и извеждане на различна от приетата от САС в атакувания акт фактология. Затова се и иска оправдаване на дееца, а не защото приетите от проверявания съд факти са непрестъпни /каквито те не са/,когато може да има директно оправдаване от тази инстанция по силата на чл.354,ал.1,т.2,пр. посл. вр. чл.24,ал.1,т.1 НПК. При второ редовно разглеждане на делото пред ВКС необосноваността и недоказаността не могат да бъдат обсъждани, защото не са касационни основания. Затова жалбата на подсъдимия в коментираната насока няма да бъде предмет за размисъл.

Само може да се заяви, че САС подробно е изложил тезата си на кои доказателствени материали основава своето становище по фактите и защо. Не са допуснати процедурни грешки, които да водят до различни изводи относно поведението на подсъдимия към момента на извършване на деянието, съобразено е и неговото болестно състояние. А това, че приетото не се харесва на подсъдимия и защитата му, не освобождава същите от ангажираност касационната жалба да бъде изготвена според правилата на НПК, за да бъде обсъждана аргументацията по нея.

ПО ДОПУСТИМИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ:

Единственото допустимо за разглеждане от ВКС обстоятелство остава оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание по чл.348,ал.1,т.3 НПК в посока на негово намаляване /в самата жалба е посочено, че се настоява за намаляване на присъдата, а не на наказанието-л.11 от касационното досие/. Липсват обаче предпоставки за коригиране на контролирания съдебен акт в тази насока. Въззивният съд подробно е разяснил позицията си по приемане на съображенията на първостепенния състав относно наложимото наказание и е дал собствени аргументи за това /л.63-65 от касационното дело/. Те се възприемат изцяло от ВКС и няма нужда да бъдат повтаряни.

Въззивната инстанция е счела за отегчаващо обстоятелство само наложените на подсъдимия административни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата. В жалбата се спори по този въпрос, тъй като те били заличени и не съществували в правния мир. Действително, този фактор е приет за наличен при отдавна наложени наказания, доколкото въпросът е обсъден общо. Има и такива обаче, които са санкционирани по-скоро до момента на извършване на актуалното деяние. Истината освен това е, че САС е направил преценка и в никакъв случай не е счел обсъжданото обстоятелство за съществено доминиращо. При всички случаи наложеното наказание лишаване от свобода е отмерено при съществен превес на смекчаващи обстоятелства.

Не може да се счете за допълнителен облекчаващ фактор и дълготрайността на наказателното производство. Последното се е движело темпорално адекватно спрямо необходимостта от събиране на доказателства и изясняване на фактическата обстановка, включително и здравния статус на дееца във връзка с тежка форма на обструктивна сънна апнея, от която страда. Последната впрочем се оказва съществуваща при касатора с голяма давност, но няма данни при индикации за проявата й, каквито несъмнено е имало по мнение на експерта, В. да е вземал необходими мерки, осигуряващи безопасно негово участие в пътното движение като водач. Не присъстват основания за намаляване на наказанието към абсолютния минимум /все пак законът изисква ВКС да се намесва при ЯВНА несправедливост на наложеното наказание/ или налични предпоставки за прилагане нормата на чл.55 НК /релевиране на която би следвало да се формулира като нарушение на закона/.

Същото се отнася и до наказанието лишаване от право на управление на МПС. То е точно отмерено и няма нужда от редуцирането му. А по повод становището, изложено в жалбата, че тъй като от момента на деянието били изминали повече от четири години, колкото е и определеното наказание, и ако се потвърдяла присъдата в тази част, деецът ще бъде лишен от право да управлява МПС за срок от осем години, което не отговаряло на целите, заложени в чл.36 НК, трябва да се отбележи ясната норма на чл.59,ал.4 НК. Тя установява зачитане на времето, в което лицето е било лишено от право по административен ред при изпълнение на наказание по чл.37,ал.1,т.6 и 7 НК, ако такова е било налице в хода на протичане на съответното наказателно производство. При пропуск съдът да стори това, правото на зачитане е делегирано на прокурора по силата на чл.417 НПК, тъй като той изпълнява наказанието.

Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №319/21.08.23 г.,постановено от АС-София, НО, 6 състав по В.Н.Д.106/23 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/