Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.

Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Н. Р. / чрез пълномощника му адв.. М/ срещу въззивното решение на Градски съд София /ГС/ по гр. д. №1382/07 г., на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Прието е, че значимият за спора материалноправен въпрос: налице ли са предпоставките по чл. 328, ал. 2 от КТ при уволнението на ищеца, извършено от прокуриста на ответното дружество, и има ли сключеният с последния договор характер на договор за управление на предприятието, е решен в противоречие с решение на ВКС № 971/06 г.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на решението и се иска отмяната му.

Ответникът по жалба „П., рехабилитация и отдих” Е. я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил предявените от касатора срещу ответното дружество искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжността „директор на дирекция „Управление на собствеността”, извършено на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ от прокуриста на ответното дружество. Приел е, че са осъществени предпоставките на използваното уволнително основание: ищецът е служител от ръководството на предприятието, уволнен е след сключване на договор за управление на предприятието с нов прокурист, в деветмесечния срок след започване изпълнението на договора.

Изводите на въззивния съд са незаконосъобразни и необосновани: ВКС на РБ, в този си състав намира за правилна практиката в решението на ВКС №971/06 г., на което въззивното противоречи. Според цитираното решение прокуристът, на когото е възложено управлението на търг. дружество с договор за прокура няма правото да прекратява тр. договори по чл. 328, ал. 2 от КТ, тъй като сам е част от ръководния екип на дружеството, с предоставени му от представляващите го и определени от закона права. Това право има само изп. директор, с когото е сключен договор за възлагане на управлението на дружеството.

Договорът за прокура по чл. 23 от ТЗ урежда вътрешните отношения между търговеца и прокуриста / доброволен представител на търговеца по пълномощие, но с императивно определена от закона представителна власт за всички действия и сделки, свързани с упражняване на търг. занятие – чл. 22, ал. 1 от ТЗ/. Прокуристът е „другото аз” на търговеца с право да управлява цялата му търговска дейност. Той – като търговски управител, чиито правомощия изцяло се покриват с тези на търговеца – работодател, няма правото да прекратява тр. договори със служителите на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ, както го няма и търговецът – работодател в общия случай, когато действа чрез законния си представител. Право да приложи специфичното по цел уволнително основание на чл. 328, ал. 2 от КТ има само управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението по смисъла на ПРУПДТДДУК и ТЗ. С този договор доверителят/търговец, стопанско предприятие/ предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат; за последното законът дава възможност на управителя да подбере и формира ръководен екип на предприятието, като освободи по своя преЦ. част от заварените служители от ръководството, на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ.

На осн. чл. 291, т. 1 от ГПК ВКС постановява решението си по делото въз основа на практиката, която смята за правилна:

Не е спорно и е установено, че ищецът е служител от ръководството на предприятието по см. на чл. 328, ал. 2 от КТ.

С решение по протокол №8/27.04.06 г. съветът на директорите/СД/ на дружеството – работодател е оттеглил упълномощаването на С. М. за прокурист на дружеството и е натоварил и упълномощил за управлението му г-жа Н. П.. За целта е възложил на председателя на СД да подпише договор за прокура с новия прокурист. Представени са пълномощното на прокуриста от 5.05.06 г., с което е натоварен да управлява търговското предприятие срещу уговорено в отделен договор възнаграждение и договор за възлагане управлението на търговското предприятие на прокуриста от същата дата, скл. на осн. чл. 21-25 от ТЗ. С него търговецът възлага управлението на предприятието на прокуриста, а последният приема да го управлява срещу договорено възнаграждение – чл. 1; търговецът е длъжен да предостави на прокуриста пълномощия в определена от ТЗ форма, а прокуристът е длъжен да управлява предприятието с грижа на добър стопанин и да упражнява правата съобр. дадените му изрични пълномощия – чл. 3 и 4. Посоченото съдържание на договора не го определя като такъв за възлагане управлението на предприятието по см. ПРУПДТДДУК и на чл. 328, ал. 2 от КТ. Ищецът е уволнен на това основание като служител от ръководството на предприятието със заповед на новия прокурист Н. П. от 28.06.06 г.

Уволнението е незаконно по съображенията, изложени по –горе.. Затова подлежи на отмяна на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, с последицата по т. 2 на същата разпоредба/ ищецът е заемал длъжността по тр. договор за неопределено време/. Искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е неоснователен като недоказан – ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил оставането си без работа за законния 6 м. срок по този иск.

Въззивното решение е неправилно по първите два иска, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което исковете да бъдат уважени като основателни. По третия иск – с пр. осн. чл. 225, ал. 1 от КТ, въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийски градски съд по гр. д. № №1382/07 г. от 24.04.09 г. по исковете с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ на осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ като незаконно уволнението на Н. А. Р. от длъжността: директор на дирекция „Управление на собствеността” при ответника „П., рехабилитация и отдих” Е., гр. София, извършено на осн. чл. 328, ал. 2 от КТ със заповед от 28.06.06 г. на прокуриста на ответното дружество.

ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Н. А. Р. на предишната работа – директор на дирекция „Управление на собствеността” в ответното дружество „П., рехабилитация и отдих” Е..

ОСТАВЯ В СИЛА посоченото решение в останалата му част, по иска с пр. осн. чл. 225, ал. 1 от КТ.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: