О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1093

гр. София,26.04.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното К. Н. т. д. N 871 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на „Д. Е. Д. 90“ ЕООД от 02.10.2023г., обективирана в депозирания пред ВКС на 2.10.2023г. отговор на частна жалба, с която се иска изменение на определение № 433/16.06.2023г. по т. д. № 871/2023г. на ВКС, II т. о. в частта за разноските, като се присъдят в полза на дружеството направените разноски по делото, образувано по молбата за отмяна по чл.300 ГПК на насрещната страна.

Молителят твърди, че пълномощното за подаване на отговор на молбата за отмяна и договорът за дължимото, съответно платено възнаграждение, представляват един документ, като се поддържа, че те липсват по делото. Тази нередовност е следвало да бъде отстранена, след даване за това на указания от съда. Отговорът на молбата за отмяна е подписан от адв. Д. П., без да бъдат приложени договор за правна помощ, ведно с пълномощно, поради което се поддържа, че за развитие на производството страната научава едва с получаване на частната жалба, като изложените в отговора на страната възражения са взети предвид от съдебния състав. Сочи се, че след като пълномощното и договорът, инкорпорирани в един документ, не са в кориците на делото, се представя екземпляр от тях с отговора на частната жалба, като се иска присъждане на разноските, съобразно изхода на делото.

Ответникът по молбата по чл.248 ГПК, „Хелио – Тур - С“ АД, твърди, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е просрочена. Поддържа се, че разноските за адвокатско възнаграждение от 9 000 лева не са реално направени, тъй като не се представя платежен документ за плащане на същите. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като не е проведено цялостно производство по делото. На следващо място се поддържа, че в рамките на отговора на частната жалба не може да се претендира изменение на прекратителното определение на съда в частта за разноските, като се сочи, че това може да се направи само с нарочна частна жалба срещу определението за прекратяване, с което молбата за отмяна по чл.303 ГПК е оставена без разглеждане.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното:

С определение № 433/16.06.2023г. по т. д. № 871/2023г. на ВКС, II т. о., е оставена без разглеждане молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК на „Хелио – Тур - С“ АД за отмяна на влязло в сила решение № 15/01.04.2019г. на ОС -Ямбол по гр. д. № 107/2017г., потвърдено с решение № 99/20.09.2019г. по в. т.д. № 179/2019г. на АС – Бургас. Това определение е съобщено единствено на молителя, който е подал на 19.07.2023г. частна жалба, връчена на ответника по жалбата „Д. Е. Д. 90“ ЕООД на 24.09.2023г. Последният е изпратил по куриер на 02.10.2023г. отговор на частната жалба. В същата се съдържа искане за изменение на определение № 433/16.06.2023г. по т. д. № 871/2023г. на ВКС, II т. о., в частта за разноските.

С определение № 514/06.03.2024г. по ч. т. д. № 2058/2023г. на ВКС, I т. о., е потвърдено определение № 433/16.06.2023г. по т. д. № 871/2023г. на ВКС, II т. о., като делото е върнато на състава на ВКС, постановил обжалваното определение, за произнасяне по инкорпорираната в частната жалба молба по чл.248, ал.1 ГПК на „Д. Е. Д. 90“ ЕООД.

Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна, като разгледана по същество е основателна.

Видно от чл.248, ал.1 ГПК, ако актът по чл.81 ГПК подлежи на обжалване, в срока на обжалване, постановилият го съд може да бъде сезиран с искане да измени или допълни същия в частта за разноските. В случая определението, с което се оставя без разглеждане молбата за отмяна, подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението, поради което в този срок може да бъде подадена и молба по чл.248, ал.1 ГПК за допълването му в частта за разноските. Определението не е връчено на ответника по молбата за отмяна, поради което за него до подаване на молбата му по чл.248, ал.1 ГПК, инкорпорирана в отговора на частната жалба, не е текъл срокът по чл.248, ал.1 ГПК за сезиране съда с искане за допълване на акта в частта за разноските, поради което, молбата по чл.248, ал.1 ГПК не е просрочена. С оглед изложеното, несъстоятелно е и възражението на „Хелио – Тур - С“ АД, че правото на изменение / допълване на преграждащото определение в частта за разноските се упражнява по реда на частните жалби, а не по реда на чл.248, ал.1 ГПК чрез сезиране на съда постановил преграждащия акт.

Ответникът по молбата по чл.303 ГПК „Д. Е. Д. 90“ ЕООД е представил отговор на същата, подписан от адв. Д. П.. Въпреки че в същия е посочено, че се представя договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно, последните реално не са представени по делото, като за отстраняването на този порок на отговора не са дадени от съда указания на страната по реда чл.101 ГПК. С оглед на това, представените с молба по чл. 248, ал.1 ГПК пълномощно и договор за правна защита и съдействие следва да бъдат взети предвид при разрешаване на спора относно отговорността за разноските.

Видно от договора за правна защита и съдействие от 15.05.2023г., в същия се съдържа разписка за заплащане в брой на уговорения адвокатски хонорар от 9 000 лева за изготвяне и завеждане на отговор на молба за отмяна на влязло в сила решение по т. д. № 107/2017г. по описа на Окръжен съд – Ямбол и процесуално представителство пред ОС-Ямбол и пред ВКС, като в пълномощното адвокатът е упълномощен за пълно представителство пред ВКС по делото за отмяна до неговото приключване.

Неоснователно е възражението на ответника по молбата по чл.248, ал.1 ГПК, че след като делото, образувано по чл.303 ГПК, е прекратено, то на това основание следва да бъде намален размерът на заплатеното от насрещната страна възнаграждение. Съобразно практика на ВКС, подлежащо на възмездяване, при условията на чл.78, ал.3 ГПК, адвокатско възнаграждение не може да бъде намалявано поради прекомерност, на основание чл.78 ал.5 ГПК, само поради факта, че производството не се е развило напълно, т. е. само поради обстоятелството, че не са се осъществили всички очаквани процесуални действия, за които е било заплатено възнаграждение за процесуално представителство. В тази хипотеза възнаграждението може да бъде намалено, като прекомерно, само ако още към момента на договарянето му е било несъответно на очакваната фактическа и правна сложност на делото. В случаите на прекратяване на производството по делото преценката по чл.78, ал.5 ГПК не може да се основава на факта, че пълномощникът на ответника не може да извършени други действия по делото, доколкото тази невъзможност е вследствие на недопустимостта на молбата, с която е сезиран съда, като противното би означавало да се приеме, че въз основа на собствените си действия страната може да ограничи обема на отговорността си за вече направени от насрещната страна разноски, което е недопустимо. С оглед конкретната фактическа и правна сложност на делото, съобразена към момента на договарянето, няма основание за намаляване на възнаграждението по чл.78, ал.5 ГПК.

Предвид изложеното, молбата по чл.248, ал.1 ГПК за допълване на постановеното по делото преграждащо определение в частта за разноските е основателно и следва да бъде уважено изцяло, като в полза на „Д. Е. Д. 90“ ЕООД се присъдят направените разноски за производството по чл.303 ГПК в пълния размер от 9 000 лева.

Водим от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И

ДОПЪЛВА, на основание чл.248, ал.1 ГПК, определение № 433/16.06.2023г. по т. д. № 871/2023г. на ВКС, II т. о., като ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Хелио – Тур - С“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Д. Е. Д. 90“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], разноски за производството по чл.303 ГПК в размер на 9 000 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.