Производството е по чл. 290 от ГПК, образувано по касационната жалба на адвокат С. като процесуален представител на Ц. “Д. свят”[населено място] срещу въззивното решение на Х. окръжен съд от 26.ІІ.2009г. по в. гр. д. № 559/2008г.

Касационно обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 от ГПК с определение № 141 от 01.ІІ.2010г. по въпроса „може ли работодателят едностранно да прекрати трудовия договор на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ във вр. с пар. 5 от ПЗР на КСО или за това е необходимо предварително изявено от работника/служителя желание”.

Ответницата по касационната жалба Г. Б. К. от[населено място] е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски

За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:

С атакуваното решение ХОС е оставил в сила решението на РС Харманли от 30.V.2008г. по гр. д. № 54/2008г., с което са уважени предявените от К. срещу Ц. искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ, както и искове за присъждане на допълнително възнаграждение - 13 заплата, коледна добавка и СБКО.

По претенциите по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ, само относно които е подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че уволнението на К. от длъжността “директор на Ц. “Д. свят” със заповед № 2783/28.ХІ.2007г. на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ във вр. с чл. 68 ал. 1 и ал. 3 от КСО във вр. с пар. 5 ал. 1 от ПЗР на КСО и чл. 37 ал. 5 от ЗНП поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е незаконно. Налице са били предвидените в пар. 5 от ПЗР на КСО предпоставки за по-ранно пенсиониране на ищцата, която към момента на уволнението е била навършила 56 години и е имала учителски осигурителен стаж 26 години 9 месеца и 21 дни, но прекратяването на трудовото правоотношение на това основание не е право на работодателя, а зависи от желанието на работника /служителя. Предвиденото в пар. 5 е само възможност за по-ранно пенсиониране на учителите, като тяхно субективно право е да преценят дали да се възползват от нея. Работодателят не може да прекратява трудовото правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ с учител, придобил право на пенсиониране при условията на пар. 5, но не изразил такова желание.

По релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос ВКС на РБ счита следното:

В решение № 146/12.ІІ.2007г. по гр. д. № 1096/2004г. на ВКС на РБ, състав на Трето ГО, е прието, че инициативата за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ е на работодателя, като е ирелевантно дали работникът/служителят желае това в случай, че отговаря на изискванията на тази правна норма. Изискването за придобиване право на пенсия и осигурителен стаж може да се съобрази както с общата норма на чл. 68 от КСО, така и със специалната на пар. 5 ал. 1 от ПЗР на КСО относно учителите. Право на работодателя е да прецени коя от двете норми да приложи и то не подлежи на съдебен контрол.

ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобразно разпоредбата на чл. 291 т. 1 от ГПК счита за правилна практиката по релевирания въпрос, обективирана в решението на ВКС по гр. д. № 1096/2004г.

В чл. 328 от КТ е предвидено субективно право на работодателя едностранно да прекратява трудовите договори с работници /служители/ при наличие на някое от изчерпателно посочените в тази разпоредба предпоставки. В закона не се съдържа изискване осъществяването на това право да е обусловено от предварително изявено такова желание от съконтрахента. Това би променило същността на правото и на основанието за уволнение. Същото се отнася и за основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ, според което работодателят може да прекрати трудовият договор, като отправи писмено предизвестие до работника /служителя/ при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. След изменението на посочената разпоредба през 2001г. /ДВ бр. 25/2001г./ предвиденото до тогава изискване за прекратяване при придобиване само на право на пълна пенсия /тогава за изслужено време и старост, сега за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО/ е изоставено, като в кръга на работниците и служителите, които може да бъдат уволнявани на това основание, са вече и придобилите право по изричните разпоредби на закона на намалена пенсия за осигурителен стаж и възраст, в т. ч. по пар. 5 от ПЗР на КСО. Тъй като уволнението по чл. 328 от КТ е право на работодателя, негова е и преценката с кое от изискванията за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст да се съобрази. В този смисъл ВКС на РБ вече се е произнесъл с решения по чл. 290 от ГПК /№ 33/09..ІІІ.2010г. по гр. д. № 2280/2008г. ІІІ ГО, № 220/20.ІV.2010г. по гр..д № 4691/2008г. ІІІ Г№, № 321/03.VV.2010г.. по грд. № 377/2009г. ІІІ ГО/, имащи задължителен характер.

Касационната жалба срещу въззивното решение в частта по претенциите по чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ съдържа оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 281 т. 3 от ГПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендират се и разноски.

Атакуваното решение е неправилно.

Въззивният съд, приемайки, че уволнението на основание чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ във вр. с пар. 5 от ПЗР на КСО е обусловено само от изразено от служителя желание за това, е приложил неправилно материалния закон предвид изложените вече съображения в отговор на релевирания като основание за допускане на касационно обжалване въпрос. Ето защо постановеното от него решение следва да бъде отменено и спорът да се реши по същество.

Несъмнено установено е по делото, че към момента на уволнението по отношение на ищцата са били налице предвидените в пар. 5 от ПЗР на КСО предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – тя е имала повече от 25 години учителски осигурителен стаж и е била навършила 56 години. При това положение работодателят е упражнил субективното си право на едностранно уволнение при наличието на основанието по чл. 328 ал. 1 т. 10 от КТ. Ето защо уволнението е законно /не са релевирани от ищцата други доводи за незаконност/, поради което предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

С оглед този извод и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени 614лв. разноски за всички инстанции. На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ответницата по касация не се следват разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решението на Х. окръжен съд, КГ, първи състав, № 16 от 26.ІІ.2009г. по гр. д. № 559/2008г. в частта, с която е оставено в сила решението на Харманлийския РС № 48/30.V.2008г. по гр. д. № 54/2008г. в частта по исковете с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 – 3 от КТ и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Б. К. от[населено място] срещу Ц. “Д. С.”[населено място] искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 от КТ за признаване за незаконно и отменяване на уволнението й със заповед № 2783/28.ХІ.2007г., за възстановяването й на предишната работа на длъжността “директор на Ц. “Д. свят” и за присъждане на 4355.76лв. обезщетение на основание чл. 225 ал. 1 от КТ.

ОСЪЖДА Г. Б. К. от[населено място] да заплати на Ц. “Д. С.”[населено място] 614лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: