3

№ 262

гр. София, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвъртата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВАпри участието на секретаря Р. С. като разгледа гр. д. № 966 по описа за 2023 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. Р. Г., с адрес в [населено място], представляван от адв. Р. К., против въззивно решение № 1406 от 11 ноември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 2061/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна, с което е отменено решение № 2573 от 1 август 2022 г., постановено по гр. д. № 5105/2022 г. по описа на Районен съд Варна, и вместо него са отхвърлени предявените от Г. срещу „Североизточно държавно предприятие“ ДП искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване за незаконно на уволнението на Г., извършено със заповед на работодателя № 153/25.02.2022 г., за неговото отменяне и за възстановяване на Г. на заеманата преди уволнението длъжност „заместник-директор“ на „Североизточно държавно предприятие“ ДП Шумен, и в тежест на касатора са присъдени разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 3574 от 16 ноември 2023 г., постановено по настоящото дело, по въпроса съставените годишни финансови планове на държавното предприятие представляват ли стопанска задача, която се изпълнява от назначения по договор за управление управител на предприятието. Основание за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е намерена в даденото от ВКС разрешение в решение № 225 по гр. д. № 1671/2018 на ВКС, ІV г. о.

При отговора на въпроса следва да се има предвид възприетото в практиката на ВКС (както в посоченото като основание за допускане на касационното обжалване решение № 225 по гр. д. № 1671/2018 г., ІV г. о., така и в решение № 144 по гр. д. № 4350/2018 г., IV г. о., и решение № 261 по гр. д. № 593/2017 г., IV г. о.) разбиране, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо при сключване на договор за управление на предприятието, който съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Без значение е дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали приетата от работодателя бизнес програма е нова, сходна или идентична с предходна програма; по чие предложение е приета програмата и дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. При липсата на друга уговорка, новият директор е ангажиран с постигането на икономическите показатели по приетия и действащ финансов план на държавното предприятие, като е без правно значение по чие предложение е приет финансовият план и дали той се съдържа в самия договор или в други документи. За да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на нов договор за управление е достатъчно да има икономически (бизнес) план в предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. Същият извод следва и за случаите, когато финансовият план е разработен от новия директор.

По касационната жалба съставът на ВКС приема следното:

По делото се установява, че Г. е работел на длъжност „заместник-директор“ с място на работа „Североизточно държавно предприятие“ ДП, офис В., от която е уволнен на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед № 153/25.02.2022 г. Прието е, че същият е заемал ръководна длъжност по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ и уволнението му е извършено в предвидения в нормата деветмесечен срок. Спорно по делото е дали сключеният на 26.10.2021 г. между министъра на земеделието, храните и горите и Р. И. договор за управление на предприятието, във връзка с който е извършено уволнението, има характер на такъв за управление. В тази връзка въззивният съд най-напред е посочил разпоредбата на чл. 171 ЗГ, даваща възможност за сключването на договор за управление. С договора директорът се задължава срещу възнаграждение да осъществява в уговорения срок освен специфичните с оглед предмета на дейност на юридическото лице работи, още и определен стопански резултат, посочен в договора за управление (или в друг документ), като възнаграждението му е обвързано с постигането на финансов резултат и с изпълнението на дейностите в цялото предприятие. По-нататък съдът е анализирал клаузите на процесния договор, съгласно които възнаграждението на директора се определя при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 175, ал. 1 ЗГ, в срок от три месеца от сключване на договора същият следва да внесе гаранция за качественото изпълнение на договора в размер на тримесечното му брутно възнаграждение, а неизпълнението на заложените показатели в одобрения финансов план е едно от основанията, на които може да бъде прекратен договорът. Вземайки предвид тези уговорки, както и наличието на годишен финансов план, въззивният състав е достигнал до извода, че сключеният между министъра на земеделието и директора договор има облигационен, а не трудов характер, и следва да се квалифицира като договор за управление.

Изводът на съда е правилен и съответстващ на цитираната съдебна практика. По делото са събрани доказателства за изготвен от директора на предприятието финансов план от 10.03.2021 г., впоследствие актуализиран през декември 2021 г. В плана са изброени пет вида дейности, посочени са очакваните приходи от извършването им, както и разходи, заложен е прогнозен резултат за печалба. Сключвайки процесния договор, новият директор се е ангажирал с постигането на посочените икономически показатели, задължил се е да представи отчет за изпълнението им, а в случай на непостигане на заложените показатели е предвидена възможност за освобождаването му от длъжност. Следователно е налице стопанска задача, респ. договор за управление, и предвид сключването му е използвана възможността за промяна на ръководния състав на предприятието по реда на чл. 328, ал. 2 КТ. Доколкото и останалите предпоставки за приложението на тази разпоредба се установяват по делото (в деветмесечен срок от сключване на договора за управление е уволнен служител от ръководството на предприятието), следва, че уволнението на Г. е законосъобразно. Затова въззивното решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на ответника се дължат 1440 лева, заплатени за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1406 от 11 ноември 2022 г., постановено по в. гр. д. № 2061/2022 г. по описа на Окръжен съд Варна.

ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН [ЕГН], с адрес за връчване на съобщения в [населено място], [улица], ет. 6, ап. 21, да заплати на „Североизточно държавно предприятие“ ДП, ЕИК[ЕИК], сумата от 1440,00 (хиляда четиристотин и четиридесет) лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: