Р Е Ш Е Н И Е

№ 213/18 г.

гр.София, 29.01.2019 г.

в името на народа

Върховният касационен съд на Р. Б, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря С. Т, като изслуша докладвано от съдията А. Б гр. дело № 4469/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от XI-то Основно училище „Х. Б“- [населено място], представлявано от директора М. М., чрез адв. К. Д. от АК-Б., срещу въззивно решение № 3381 от 20.06.2017 г., постановено от Благоевградския окръжен съд по въззивно гр. д. № 330/2017 г.

Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси: допустим ли е служебен контрол при проверка от страна на въззивния съд на правилността на първоинстанционното решение съобразно правилото на чл. 194, ал. 1 КТ; ако се позове в решението си на факти, които не са релевирани от страна по делото, въззивният съд нарушава ли принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност; системността на дисциплинарните нарушения обуславя ли налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение.

По поставените процесуалноправни въпроси има формирана задължителна съдебна практика, намерила израз в множество решения по чл. 290 ГПК на състави от Върховния касационен съд. Тълкуването е еднозначно, непротиворечиво и напълно се споделя от настоящия състав. Предметът на иска са очертава с исковата молба чрез насрещните страни, петитума и правопораждащите юридически факти, съставляващи основание на иска. При иск с правно осн. чл. 344, ал. 1 КТ основание на претенцията са наведените от ищеца твърдения за незаконност на заповедта за уволнение, поради което всяко твърдение за порок на заповедта за уволнение...