Касационното производство е образувано по жалб

а

на подс.

И. К. П.

, понастоящем в затвора гр.

София,

против въззивно решение на

Софий

ския апелативен съд

,

по

становено по

внохд №

/20

г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на

закон

а,

при допуснати съществени процесуални нарушения, че е необоснован,

а наложеното наказание

-

явно несправедлив

о.

И

ска

нията са за неговата

отмяна

и връщане на делото за ново разглеждане, за намаляване размера на определеното наказание.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалб

а

т

а

е

неоснователн

а,

поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд

,

в пределите на касационната проверка по чл. 3

, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното:

С решение

№ 62/11.03.

г.,

Софий

ският апелативен съд,

наказателно отделение, 6-ти състав,

е

измен

ил присъда

№ 373/14

.

.20

г.

,

по

становена по

нохд №

4195

/

2012

г.

,

на

Софийс

ки

я

градски

съ

д, наказателно отделение, 32-ри състав, като е намалил наложеното на подс. И. К. П., наказание от осем на седем години лишаване от свобода.

Потвърдил е присъдата в останалата й част с която подс. И. К. П. е бил признат за виновен в извършено престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК, определения първоначален режим и вида на затворническото заведение, приспадането на предварителното задържане и присъдените разноски.

По довода за необоснованост на решението:

Въпросите за необосноваността на съдебния акт не могат да бъдат предмет на касационна проверка, тъй като не са включени в касационните основания по чл. 348 НПК. Поради това няма законно основание за обсъждане доводите на касатора в тази насока.

По довода

,

за допуснати съществени процесуални нарушения:

Оплакването е неоснователно. При касационната проверка

,

не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита, на подс.

И. П.

. За да са налице такива е необходимо

,

въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл.

12,

1

, чл. 1

4,

1

8, 19

НПК. Такива нарушения не са допуснати.

Софий

ският апелативен съд

,

по реда на чл. 31

и 31

НПК

,

е проверил изцяло правилността на присъдата, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните, осигурена защита на подсъдимия и възможност за устн

и възражения и

отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните

му

права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 3

, ал.

НПК. Подс.

Петро

в

,

е имал възможност да се защитава пред две съдебни инстанции

, в присъствие на адвокат

и да дава обяснения по обвинението. В хода на събиране и проверка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти

,

не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика.

Данните от

доказателствените материали са били обсъдени

подробно

и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно

,

вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо

,

оплакването в касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно.

Възражението

за допуснати съществени процесуални нарушения,

е правено и пред въззивната инстанция. Същата

, подробно в мотивите си – л. л. 4 и 5

обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от подсъдимия доводи

, включително и твърденията за нарушение на закона при извършване на разпознаванията, за показанията на св. С.-М. и С., и от тук нарушено право на защита, за показанията на останалите разпитани свидетели, Г., Д. и А.

Изложените съображения

в тази връзка

са

подробни и

убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е

извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като е установено по несъмнен начин, че този подсъдим е осъществил състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон.

Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подадена жалба пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението не е осъществен от подсъдимия и че са били допуснати съществени процесуални нарушения.

И настоящата инстанция счита, че не е било нарушено правото на защита, на подс. П. при анализа и оценката на доказателствата, че разпознаванията на досъдебното производство, са извършени при спазване на всички правила по НПК, обуславящи неговата валидност – Раздел 7, Глава 14 НПК, чл. 128 и 129, ал. 1 НПК че правилно е била дадена пълна вяра на показанията на пострадалите свидетели. Точни са изводите досежно валидността на извършеното разпознаване, като те са били категорични и в съдебно заседание за извършителя на деянието.

Неоснователно е и възражението, че е допуснато нарушение на закона, тъй като следственото действие разпознаване е било извършено без адвокат, тъй като по време на извършването им – съответно 2 и 3 август 2012 г., дееца не е имал качеството на обвиняем – видно от приложените протоколи и постановления за повдигане на обвинение.

Неоснователно е и оплакването, че не са били разпитани поискани от подсъдимия П. свидетели, както и поемните лица, тъй като видно от въззивната жалба и протокола от съдебното заседание пред Софийския апелативен съд – 20.02.2013 г., защитникът на подсъдимия изрично е заявил, че нямат доказателствени искания.

Ето защо

,

настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите

по посочените текстове от

НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт.

По довода за нарушение на закона:

Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Възражението, което се прави в жалбата и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимият не е извършил инкриминираното деяние.

При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че подс. П., е осъществил състава на посоченото престъпление, правилно квалифицирано по текста от НК, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите С.-М. и С. - пострадали, на които обосновано и законосъобразно е дадена пълна вяра, от приложените писмени доказателства – включително протоколи за разпознаване, правилно ценени като годно доказателствено средство, от експертните заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението, при съответната квалификация, е осъществен от подсъдимия, действувайки при пряк умисъл. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказвне в процеса, законосъобразно е било прието, че може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т. е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ защо отхвърля възраженията на подсъдимия. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за виновността на подс. П.. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите на този съд, че се касае за извършено престъпление по посочения от него текст от НК, са напълно законосъобразни.

Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на показанията, на пострадалите свидетели и извършеното процесуално-следствено действие – разпознаване. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти.

Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че е установено по несъмнен начин, че подс. П. е извършил престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б” НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационната жалба, за отмяна на решението.

По довода за явна несправедливост на наложеното наказание:

Посоченото касационно основание - по чл. 3

, ал. 1, т. 3 НПК,

също така

не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Санкци

ята

по

вид и размер

, така както е

определ

е

на от въззивната инстанция,

е

напълно

справедлива. Съставът на

тази инстанция, извършвайки и собствен разбор на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, законосъобразно е стигнал до извода, за справедливостта на наказанието от седем години лишаване от свобода

,

отчитайки в пълна степен и разпоредбите на чл. 54 НК,

относно индивидуализацията

му

. И според настоящата инстанция при определянето

му,

са били отчетени всички обстоятелства,

които имат значение за това, включително

данните за

завишената му степен на обществена опасност - обремененото съдебно минало, както и на упоритостта при извършване на деянието,

поради което

счита

, че не съществува възможност с друго по-леко

по размер

наказание

или приложение разпоредбите на чл. 55 НК,

да бъде поправен и превъзпитан

и да се въздейства и върху останалите членове на обществото

. Спазени са били точно правилата на чл. 54 НК и по - голяма снизходителност не би способствала за постигане целите на наказателната репресия

, по чл. 36 НК.

Ето защо

,

касационн

а

т

а

жалб

а

се явява

изцяло

неоснователн

а

, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 35

, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

въззивно решение

№ 62/ 11

.

.20

г.

,

по

становено по

внохд №

/20

г.

,

на

Софий

ския апелативен съд,

наказателно отделение, 6-ти състав

.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: