О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 50018

гр. София 17.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. И.

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

изслуша докладваното от съдията В. И.

гр. дело № 70/2022 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от Софийски районен съд, Софийски градски съд, Върховен касационен съд и О. Г. К., против въззивно решение № 260154/14.05.2021 г., постановено по в. гр. д. № 122/2021 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 129099/25.05.2017 г. по гр. д. № 44746/2016 г. на Софийски районен съд, с което Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд са осъдени да заплатят солидарно на О. Г. К. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които са в резултат от нарушеното му право на разглеждане и решаване в разумен срок на заведеното от него гр. д. № 8077/1997 г. по описа на СРС, гр. д. № 2028/2005 г. по описа на СГС, гр. д. № 669/2012 г. по описа на СГС, гр. д. № 1918/2015 г. по описа на ВКС и гр. д. № 4134/2015 г. по описа на ВКС на основание чл. 2б ЗОДОВ в размер на 7800 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 09.08.2016 г. до погасяването, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 694,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата в размер на 7800 лева за периода 24.09.2015 г. - 08.08.2016 г., като са отхвърлени исковете, както следва: главния до пълния предявен размер от 20 000 лева и акцесорния с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер от 1745 лева. С решението са присъдени разноски.

Касаторът О. Г. К. обжалва решението, в частта с която са отхвърлени претенциите му по чл. 2б ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата до пълните предявени размери, а касаторите Софийски районен съд, Софийски градски съд и Върховен касационен съд обжалват решението в частта, с която са осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение. Страните претендират и направените пред настоящата инстанция разноски.

В касационната жалба на Софийски районен съд се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Позовава се на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли при произнасяне по иск по чл. 2б ЗОДОВ въззивният съд да обсъди всички предпоставки за неговото уважаване, в т. ч. да мотивира подробно чрез посочване на приетите от него доказателства определения от него като „справедлив“ размер на обезщетение по чл. 52 ЗЗД?“ и 2. „Дължи ли се и, ако да, кой е началният момент от който се дължи заплащане на мораторна лихва върху главница – обезщетение по чл. 2б ЗОДОВ, при условие че ищецът е отхвърлил направеното му предложение за заплащане на обезщетение в административното производство пред Министъра на правосъдието, т. е. „поставил се е в забава като кредитор и така е освободил длъжника от неговата забава“?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС и ВС.

В касационната жалба на Софийски градски съд се релевират оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на атакуваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът Софийски градски съд се позовава на вероятна недопустимост на решението, като постановено при наличие на абсолютна процесуална пречка за разглеждане на иска – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Има ли обвързваща сила за съда заключителното мнение за допуснато нарушение на разумния срок в Констативния протокол по чл. 60г ЗСВ на Инспектората към Висшия съдебен съвет?“; 2. „Обвързан ли е съдът, сезиран с иск по чл. 2б от ЗОДОВ, от решението на министъра на правосъдието или оправомощеното от него лице по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ, при преценката си относно определянето на размера на дължимото обезщетение, и следва ли да определи последното в размер, не по-нисък от предложения по реда на гл. III-„а“ от ЗСВ?“; 3. „Следва ли при преценка на свидетелските показания да се вземат предвид и всички други данни по делото и какви са правилата за преценка на свидетелските показания във връзка с твърденията за претърпени вреди?“; 4. „Въз основа на какви критерии и съотношението между тях съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2б ЗОДОВ?“; 5. „Присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер, не по-малък от този, предложен от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице, съставлява ли нарушение на материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД?“; 6. „Следва ли решаващият състав на съда да посочи конкретно установените по делото обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди?“; 7. „Дължи ли ответникът по иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в хипотезата при която на ищеца е предложено обезщетение по реда на Г. Т. „а” ЗСВ, но същото не е прието от него, респективно – приложим ли е института на кредиторовата забава в такава хипотеза?“ и 8. „Задължен ли е въззивният съд да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 42/01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о.; вторият с решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о.; третият с решение № 338/20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г. на ВКС, IV г. о., решение № 34/22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г. на ВКС, I г. о. и решение № 79/12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г. о.; четвъртият, петият и шестият с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2004 г. и т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г., решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 306/22.10.2019 г. по гр. д. № 4482/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 66/02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на ВКС, III г. о., решение № 76/11.04.2016 г. по гр. д. № 5721/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 162/13.08.2018 г. по гр. д. № 3190/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 320/27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение 11/27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. на ВКС, III г. о., решение № 236/13.01.2016 г. по гр. д. № 1695/2015 г. на ВКС, III г. о., решение № 19/23.07.2019 г. по гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о. и решение № 130/13.04.2011 г. по гр. д. № 951/2010 г. на ВКС, III г. о.; седмият с решение № 30/07.05.2019 г. по гр. д. № 2125/2018 г. на ВКС, III г. о., като евентуално основание по този въпрос поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и осмият с ТР № 1 от 09.12.2013 г., решение № 192/29.01.2018 г. по т. д. № 44/2017 г. на ВКС, I т. о.,решение № 55/03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, I т. о. и решение № 111/03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, II т. о.

В касационната жалба на Върховния касационен съд се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът Върховен касационен съд се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е въззивният съд в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания да се произнесе по основателността на исковете, като формира вътрешното си убеждение за правнорелевантните факти въз основа на всички обстоятелства по делото и всички доводи и възражения на страните на основание чл. 235, ал. 2 ГПК?“; 2. „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и процесуалния въпрос длъжен ли е въззивният съд да прецени всички конкретно, обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД?“ и 3. „Как следва да се тълкува разумният срок, когато делото се разглежда пред касационната инстанция, която съобразно чл. 124 от Конституцията на РБ осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с ТР № 1 от 09.12.2013 г. и решение № 292/20.01.2016 г. по гр. д. № 952/2015 г. на ВКС, III г. о., вторият с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 23/03.02.2009 г. по гр. д. № 816/2008 г. на ВКС, II г. о., решение № 1199/11.02.2009 г. по гр. д. № 4997/2007 г. на ВКС, I г. о., решение № 1313/10.01.2009 г. по гр. д. № 4424/2007 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 37/11.02.2009 г. по гр. д. № 5367/2007 г. на ВКС, I г. о., а третият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В касационната жалба на О. Г. К. се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът О. Г. К. се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Как се определя общата продължителност на делото с оглед установяване на разглеждане на делото в неразумен срок?“; 2. „Длъжен ли е съдът да прецени интереса на ищеца, който е засегнат от разглеждането на делото в неразумен срок с оглед предмета на това дело, както и значението на това дело за ищеца, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, които той претендира по реда на чл. 2б ЗОДОВ?“; 3. „Длъжен ли е съдът при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на основание чл. 2б ЗОДОВ да вземе предвид обществено-икономическото развитие в страната, стандарта на живот, средностатистическия размер на доходите в страната, общоприетото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди?“; 4. „При определяне основанието и предпоставките за носене на отговорност на държавата по чл. 2б ЗОДОВ, задължен ли е съдът да посочи всички факти и обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди, включително и тези, свързани с обществено-икономическите условия в страната, интереса на страната с оглед предмета на спора и други, относими към постигане на справедливо обезщетяване на ищеца?“; 5. „Налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, ако съдът е проявил неправилно своето субективно отношение към обективните факти и обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди?“; 6. „Какви са процесуалните задължения на съда при прилагане на критерия за справедливост, уреден в чл. 52 от ЗЗД, за формирането на волята му при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди?“; 7. „Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази всички правно релевантни факти и правилно да оцени тяхното значение и тежест при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“; 8. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, уреден в чл. 52 от ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при условията на хипотезата на чл. 2б ЗОДОВ?“; 9. „Следва ли да се прилагат общите разпоредби на чл. 78, ал. 3 и ал . 8 ГПК при действието на специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ във връзка с разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ бр. 94/2019 г./, съгласно която изменението и допълнението на ЗОДОВ, вкл. и по отношение на разноските по водените по този ред дела, се прилагат само за тези производства, които не са започнали до този момент?“; 10. „Съответно в настоящия процес, като се има предвид, че исковата молба е подадена преди изменението на ЗОДОВ съгласно ДВ бр. 94/2019 г., дължи ли ищецът заплащане на разноски на ответника при частично уважаване на иска или при неговото отхвърляне?“ и 11. „ Съответно в настоящия процес, като се има предвид, че исковата молба е подадена преди изменението на ЗОДОВ съгласно ДВ бр. 94/2019 г., дължи ли ответникът заплащане на разноски на ищеца при частично уважаване на иска или при неговото отхвърляне?“. Сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 3 от 22.04.2005 г., ТР № 5 от 15.06.2015 г. и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които цитира, в условията на евентуалност поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържа, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК срещу подадените касационни жалби са постъпили отговори от насрещните страни.

Касационният съд в настоящия си състав констатира, че производството по делото, по което се твърди нарушение на правото на страната по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане на делото в разумен срок, е разглеждано от ВКС и е постановено решение № 551 от 13.09.2010 г. по гр. д. № 669/2009 г., I г. о., ВКС, с докладчик съдия К. А. и членове на състава съдия Т. Н. и съдия В. И. При това положение за съдия В. И. е налице пречка по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК да участва при разглеждането на настоящото дело.

Ето защо, на основание т. II.26 от Правилата за образуването и случайното разпределение на делата във Върховния касационен съд, тъй като е налице пречка по отношение на определения докладчик съдия В. И. да участва в разглеждането на делото, следва да се извърши ново разпределение за определяне на докладчик по делото, без да се променят членовете на съдебния състав - съдия М. И. и съдия Д. П.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТСТРАНЯВА от участие по гр. д. № 70/2022 г., ІV г. о., като докладчик по делото съдия В. И.

Делото да се докладва на председателя на гражданската колегия на ВКС за определяне на друг докладчик по делото по реда на т. II.26 от Правилата за образуването и случайното разпределение на делата във Върховния касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: