№ 373

София, 10 октомври 2008 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ наказателно

отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две

хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

ЧЛЕНОВЕ: ЛИЛЯНА

МЕТОДИЕВА

Б. Ч.

при

участието на секретаря К. П

в присъствието на прокурора П. П

изслуша

докладваното от председателя (съдията) С. С

дело

№ 359/2008 година

Производството е образувано по повод касационна жалба на подсъдимия Н. К. М. против въззивно решение № 96 от 22.05.2008г. постановено по в. н.о. х.д. № 94/2008г. на Великотърновския апелативен съд.

В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието - основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, който се поддържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия.

Съображенията, изложени в подкрепа на посоченото касационно основание са, че при решаване на въпроса за начина на изтърпяване на наказанието, съдът неоправдано е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК и като не е отложил изтърпяването на определеното наказание лишаване от свобода е наложил едно явно несправедливо наказание. По тези съображение се иска от настоящата инстанция да измени решението, като приложи чл. 66, ал. 1 НК.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че жалбата е неоснователна, не е допуснато соченото нарушение и въззивното решение следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното:

Великотърновският апелативен съд с решение № 96 от 22.05.2008г. по в. н.о. х.д. № 94/2008г. е потвърдил присъда № 29 от 19.03.2008г. постановена по н. о.х. д. № 39/ 2008г. на Русенския окръжен съд.

С присъдата подсъдимият Н е признат за виновен и осъден в извършването на престъпления по чл. 257, ал. 1, пр. 1/отм./, вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2/ изм./ вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и по чл. 257, ал. 1, пр. 1/ отм. /, чл. чл. 256/изм./, чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, определени са му наказания от по една година и единадесет месеца лишаване от свобода и глоба в размер по 4000лв.

На основание чл. 25 във вр. чл. 23, ал. 1 НК съдът наложил на подсъдимия да изтърпи едно общо наказание за престъпленията по това дело и тези, които са му определени по н. о.х. д. № 346/2006г. на Русенския окръжен съд и н. о.х. д. № 713/2006г. на Плевенския окръжен съд в размер на най - тежкото, а именно една година и единадесет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален „ общ” режим и глоба в размер на 4000лв. Постановено е при изпълнението на общото наказание да се зачете изтърпяната част от наказанието „ пробация” по н. о.х. д. № 71`3/2006г. като два дни „ пробация” се зачете за един ден лишаване от свобода.

Единственият довод, който се прави с касационната жалба за явна несправедливост на наказанието, изразяваща се в неправилния извод на съда, че не са налице предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, е неоснователен.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава ХХVІІ НПК- „ Съкратено съдебно следствие...” при условията на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съобразявайки се с процесуалните правила, касаещи съкратеното съдебно следствие и двете съдебни инстанции правилно са приложили материалния закон и са изпълнили задължението си по чл. 373, ал. 2 НПК да определят наказанията за извършените престъпления, при условията на чл. 55 НК, без да изследват въпроса налице ли са многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

Възражението, че наказанието е явно несправедливо, тъй като неправилно е отказано прилагането на условното осъждане е било предмет на проверка и от въззивния съд, който е изложил съображения, защо намира, че не са налице основания за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Настоящият състав изцяло споделя тези съображения и намира, че наказанието, както по размер, така и по начин на изтърпяване, е съответно на извършените престъпления, и отговаря на целите, посочени в чл. 36 НК. Липсата на минали осъждания и определения срок на наказанието, не са единствените предпоставки за решаване на въпроса за условното осъждане. Те са необходими за да има възможност съдът да прецени дали целите на наказанието, посочени в съвкупност в чл. 36 НК и преди всичко с оглед поправянето на подсъдимия, позволяват отлагане изпълнението на наказанието. По делото обстоятелствата, относими за справедливостта на наказанието, не налагат извод, че поправянето на подсъдимия е възможно да се постигне чрез условно осъждане. Начина на извършване на престъпленията, продължителния период на осъществяването им и тежестта на обществените отношения, които са засегнати с тях, обосновават една по-висока степен на обществена опасност както на личността на дееца, така и на деянията. По тези съображения, съставът намира, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК и въззивното решение следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 22.05.2008г. по в. н.о. х.д. № 94/2008г. на Великотърновския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: