Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Еко 2015“ ЕООД против определение № 115 от 19.04.2022г. по т. д. № 2655/2021г. на ІІ т. о. на ВКС. Производството пред ВКС е образувано по иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА на „Еко 2015“ ЕООД срещу [община] за отмяна на решение от 04.09.2019 г. по арб. д. № 198/2019 г. на „Арбитражен съд Варна“ при СППМ, [населено място]. С обжалваното определение е прекратено производството като недопустимо, поради обстоятелството, че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА.

С частната жалба се иска отмяна на атакуваното определение. Поддържа се, че предвиденият в чл. 48, ал. 1 ЗМТА 3-месечен преклузивен срок противоречи на Конституцията на РБ, която не допуска злоупотреби – упражняване на права по начин, който излиза извън нормите. Сочи се, че арбитражната дейност е на юридическото лице СППМ, осъществявана чрез АСВ, но не е регистриран клон за дейност в [населено място], като АСД е „неправопороден“. Поддържа се, че дружеството – жалбоподател, има известен адрес – [населено място], ул. „П. № 2, ет. 1, офис 1, което изключва приложението на чл. 32, ал. 1 ЗМТА, а от там и на фикцията по ал. 2 на същия член. Твърди се, че за приложението й се изисква и да е отказано получаването на съобщението или лицето да не се е явило в пощенската станция, което води до незаконосъобразност на извода на съда, че съобщението е връчено на дружеството на 15.10.2019г. Поддържа се, че към поканата на ЧСИ е приложен изпълнителен лист, а не арбитражното решение, така както се изисква от чл. 41, ал. 3 ЗМТА, като от връчването решението влиза в сила. Твърди се, че решението, съгласно чл. 41, ал. 3 ЗМТА, трябва да бъде връчено на страната от арбитражния съд и че страната не може „да си самовръчва и самополучава“ арбитражното решение. С оглед на това се поддържа, че исковата молба може да послужи единствено като източник за „облигационна покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД, но не и по чл. 32 ЗМТА“. Сочи се, че решението не може да бъде връчено на повече от една дата, като тя трябва да е преди издаването на изпълнителния лист.

Ответникът, [община], в писмен отговор изразява становище за неоснователност на депозираната частна жалба. Претендира заплащане на направените за настоящото производство разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 278, ал. 1 ГПК, намира:

Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на последващ инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК съдебен акт.

Разгледана по същество частна жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение съставът на Второ търговско отделение на ВКС е приел, че исковата молба чл. 47, ал. 1, т. 6 ЗМТА е подадена след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради което е недопустима.

Първият тричленен състав на ВКС е приел за осъществени предпоставките на чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА за прилагане фикцията за редовно връчване на арбитражното решение на датата, на която е изтекъл предвиденият в Общите условия на „Български пощи“ ЕАД срок за предаването й на адресата, а именно - 15.10.2019г. Този извод е направен въз основа на следните обстоятелства: съгласно представено известие за доставяне на препоръчана пратка № ИД PS9000 030500 Y и пощенски плик с поставени върху него пощенски клейма, препис от атакуваното арбитражно решение е изпратено на ТД „Еко 2015“ ЕООД чрез „Български пощи“ ЕАД; пратката е предадена за връчване на 19.09.2019 г., като на 24.09.2019г. и на 03.10.2019 г. на получателя са оставени известия да се яви в пощенската станция за получаването й, в съответствие с изискването на чл. 44, б. „б“ от Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенските парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД; съобразно отбелязването върху лицевата страна на плика, на 15.10.2019 г. пратката е върната обратно на подателя й, тъй като е „непотърсена“ – действие, съобразено с изискването на чл. 53.2. от Общите условия.

В обжалваното определение е прието, че получаването на арбитражното решение от „Еко 2015“ ЕООД се установява също и от представената покана за доброволно изпълнение изх. № 04318 от 13.03.2020 г. по изп. д. № 20208920400272 на ЧСИ Х. Г., с приложен към нея изпълнителен лист от 02.12.2019г. по т. д. № 1940/2019 г. на Варненски окръжен съд, издаден въз основа на арбитражното решение. От разпореждането на ЧСИ от 02.10.2020 г. и на разписка от 05.10.2020 г. е установено, че поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, поради обстоятелството, че адресът на управление на дружеството е посетен на три дати, като намиращият се на него адвокат Я. е отказал получаването й. Въз основа на посочените обстоятелства е направен извод, че поканата се счита връчена на 19.10.2020 г., т. е. след изтичане на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 ГПК.

В атакувания акт са изложени и съображения, че доказателство, че ищцовото дружество е получило арбитражното решение преди твърдяната от него дата - 26.10.2021 г., представляват също подадената от него искова молба вх. № 1 от 30.09.2020 г. до Арбитражен съд, [населено място], към която решението е приложено като „док. № 5“, както и „съобщение от „Еко 2015“ ЕООД по чл. 99 ЗЗД“, депозирано по арб. д. № 198/2019 г., в което решението е цитирано в детайли.

Въз основа на изложеното, първият състав на ВКС е приел, че която и от посочените по-горе дати – 15.10.2019 г., 30.09.2020 г. или 06.10.2020 г. – да бъде счетена за начало на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предявеният на 19.11.2021 г. иск е просрочен, което обуславя недопустимост на образуваното въз основа на него производство и налага прекратяването му.

Определението е правилно и следва де бъде потвърдено.

Съгласно чл. 48, ал. 1 ЗМТА, искът за отмяна на арбитражно решение трябва да бъде предявен в тримесечен срок от връчване на решението на страната. Неоснователно е твърдението на частния жалбоподател, че разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗМТА противоречи на Конституцията. Въвеждането на преклузивни срокове за предявяване на искове не нарушава основните начала, вкл. закрепеното в Конституцията право на защита, доколкото правните субекти могат в рамките на установения от закона преклузивен срок да упражнят правото си на иск. Следва да бъде споделено изразеното от ответника по частната жалба становище, че срокът по чл. 48, ал. 1 ЗМТА е насочен към дисциплиниране на страните и цели стабилитет на постановените от арбитражните съдилища актове.

Правилно предходният тричленен състав на ВКС е взел предвид обстоятелството, че арбитражното решение е представено на 30.09.3020г. по друго заведено от ищеца дело, като вкл. арбитражното решение е цитирано в исковата молба в детайли, и въз основа на този факт е направил законосъобразен извод, че към датата на подаване на исковата молба по другото дело, ищецът - частен жалбоподател, е разполагал с копие от арбитражното решение и е могъл да упражни правото си по чл. 47 ЗМТА да иска отмяната му в предвидения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен 3-месечен срок. Този срок не е спазен, тъй като изчислен, считано от 30.09.2020г., същият изтича на 30.12.2020г., поради което подадената след тази дата на 19.11.2021г. искова молба по чл. 47 ЗМТА е процесуално недопустима. Следва да се има предвид, че ирелевантно за течението на срока е дали арбитражният съд е инициирал връчването на решението или страната по своя инициатива се е снабдила с него, след като е осъществен целеният с чл. 41 ал. 3 ЗМТА резултат - решението да бъде получено от страната.

Предвид горното, безпредметно е обсъждането на останалите посочени от първия тричленен състав на ВКС евентуални дати на връчване на решението на ищеца /15.10.2019г. и 06.10.2019г. или 19.10.2019г./, тъй като дори да се възприеме тезата на частния жалбоподател, че на тези дати решението не му е връчено, това не би се отразило на крайния извод относно изтичането на преклузивния 3-месечен срок много преди завеждането на исковата молба по чл. 47 ЗМТА, а именно на 30.12.2020г. За пълнота следва да се отбележи, че арбитражното решение може да бъде връчено многократно на страната, но течението на срока по чл. 48, ал. 1 ЗМТА ще бъде от момента, в който решението е получено от страната за първи път. Обсъждането от първия тричленен състав на ВКС на няколко дати на връчване на решението единствено цели аргументиране на извода, че независимо коя от тези дати се приеме за дата на връчване по см. на чл. 48, ал. 1 ГПК на арбитражното решение, преклузивният срок за предявяване на иска не би бил спазен.

На последно място, наведените твърдения, че СППМ, осъществяващ арбитражна дейност чрез АСВ, не е регистрирал клон в [населено място], като и, че АСД е „неправопороден“, са ирелевантни за предмета на спора на настоящото частно търговско дело – дали е спазен преклузивният срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА за предявяване на иска по чл. 47 ЗМТА, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му.

С оглед изложеното, определението на първия тричленен състав на ВКС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото в полза на ответника по частната жалба трябва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размер на 4080 лева с вкл. ДДС – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, на основание чл. 278, ал. 1 ГПК

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА определение № 115 от 19.04.2022г. по т. д. № 2655/2021г. на ІІ т. о. на ВКС.

ОСЪЖДА „Еко 2015“ ЕООД, ЕИК 20364468, да заплати на [община], БУЛСТАТ[ЕИК], [населено място], [улица], № 1, разноски за настоящото производство в размер на 4080 лева с вкл. ДДС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.