Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „У.“ Е. срещу решение № 191 от 14.02.2022 г. по в. гр. д.№ 2623 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав, с което е обезсилено решение № 900688 от 21.05.2021 г. по т. д.№ 57 от 2019 г. на Благоевградския окръжен съд и е прекратено производството по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставени са следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 65 от 30.07.2019 г. по т. д.№ 183 от 2018 г. на ВКС, ГК, II г. о.

2. Дали надлежният ред, който чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид, е присъда на наказателен съд за документно престъпление и решение на установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК или и решение по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ, представен по делото? По този въпрос се сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 884 от 18.11.2009 г. по гр. д.№ 3015 от 2008 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 802 от 06.11.2009 г. по гр. д.№ 3006 от 2008 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 310 от 13.05.2009 г. по гр. д.№ 4370 от 2008 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 368 от 22.04.2010 г. по гр. д.№ 141 от 2010 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 5 от 01.02.2011 г. по гр. д.№ 1417 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 44 от 14.02.2011 г. по гр. д.№ 1330 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

Ответникът „ЕС ЕН ЕС Г.“ АД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителен иск за нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 30.09.2016 г. е постановено неприсъствено решение по т. д.№ 100 от 2016 г. по описа на ОС - Благоевград. Производството по това дело е инициирано по искова молба на „ЕС ЕН ЕС Г.“ АД против „У.“ Е. за установяване нищожността на договор от 11.12.2008 г. за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 1...., т. 7 рег.№ 21412 по нот. д.№ 1276 от 2008 г. на нотариус № 241 с район на действие РС - Б.. С решението е признато за установено, че договорът от 11.12.2008 г. е нищожен, поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26 ЗЗД. Повече от 2 години след влизане в сила на неприсъственото решение на ОС - Благоевград, с решение № 6 от 07.01.2019 г., постановено по гр. д.№ 785 от 2018 г. по описа на РС - Търговище, по иск, предявен от „У. груп инвест“ Е. (в ликвидация) на основание чл. 124, ал. 4 ГПК, е признато за установено в отношенията между „У. груп инвест“ Е. (в ликвидация), „ЕС ЕН ЕС Г.“ ЕАД и „У.“ Е., че искова молба, депозирана от „ЕС ЕН ЕС Г.“ ЕАД против „У.“ О., въз основа на която е образувано т. д.№ 100 от 2016 г. по описа на ОС - Благоевград, е неистинска, тъй като не е подписана от надлежно представляващо ищцовото дружество лице.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на предявения от „У.“ Е. срещу „ЕС ЕН ЕС Г.“ АД иск по чл. 240, ал. 2 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че обявеният за нищожен с решение по т. д. № 100 от 2016 г. на Благоевградския окръжен съд договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт №. ...., т. 7, рег.№ 21412 по нот. д.№ 1276 от 11.12.2008 г., не е нищожен, тъй като „ЕС ЕН ЕС Г.“ АД не е желаел и не е предявявал иск срещу ответника за обявяване на нищожност на посочения договор и съответно за недопустимост на постановеното по този иск първоинстанционно решение. Съдът е описал спецификите на неприсъственото решение, сред които е и особеният ред за защита срещу него - не по реда на инстанционното обжалване, а чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочени основания, или с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Приел е, че с оглед направените от ищеца уточнения на исковата молба следва да се приеме, че не са налице процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Действително, в исковата молба и във всичките си уточнителни молби ищецът е твърдял наличие на новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването на спора, а именно влязлото в сила съдебно решение на РС - Търговище, с което исковата молба, по която е образувано производството и е постановено неприсъственото решение, е призната за неистински документ по смисъла на чл. 124, ал. 4 ГПК. Това решение на РС-Търговище, обаче нямало отношение към самото материално право, предмет на спора, по който е постановено неприсъственото решение /към наличието на основание за нищожност на договора за покупко-продажба от 11.12.2008 г./, а само към валидността на процесуалното правоотношение по производството, по което е постановено неприсъственото решение. Поради това съдът е приел, че посочените от ищеца факти и обстоятелства не покриват основанието на иска по чл. 240, ал. 2 ГПК, а покриват хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК или евентуално чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

С оглед на изложеното и тъй като наличието на посоченото в чл. 240, ал. 2 ГПК основание за оспорване на неприсъствено решение било относимо към допустимостта, а не към основателността на исковата молба по чл. 240, ал. 2 ГПК /съгласно приетото в т. 16 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, касаеща иска по чл. 424 ГПК, който по своя характер е идентичен с иска по чл. 240, ал. 2 ГПК/, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, прекратил е делото пред него и е изпратил молбата за разглеждане на ВКС по реда на чл. 303 ГПК.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по поставените от касатора въпроси:

По първия поставен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да мотивира решението си, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани от въззивната жалба и в отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК? / няма противоречие между приетото в обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика и със закона /чл. 269 ГПК/ въззивният съд се е произнесъл служебно по допустимостта на обжалваното пред него първоинстанционно решение, като е изложил подробни и ясни мотиви защо е достигнал до извод за недопустимост на това решение. Доколкото с решението е прието, че първоинстанционното решение е недопустимо, въззивният съд не е бил длъжен да се произнася по защитните доводи и възражения на страните, касаещи правилността на това решение.

Вторият поставен въпрос /Дали надлежният ред, който чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид, е присъда на наказателен съд за документно престъпление и решение на установяване на престъпно обстоятелство по чл. 124, ал. 5 ГПК или и решение по чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване на неистинност на документ, представен по делото? / не може да обуслови допускане на касационно обжалване на решението, тъй като е неотносим към предмета на конкретното дело. Предмет на настоящото дело е дали, при така заявените от ищеца факти и обстоятелства, е допустим и основателен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК, а не дали предявеният от ищеца иск представлява молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК.

Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите основания на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК, първо г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 191 от 14.02.2022 г. по в. гр. д.№ 2623 от 2021 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 14 състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.