Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

Гр. София, 10 април 2024 год.В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

с участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Магдалинчева н. д. № 207/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Л. – служебен защитник на подс. М. А. Р., против решение № 10/17.01.2024 г., постановено по в. н.о. х.д. № 295/2023 год. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

В касационната жалба се твърди, че решението, е неправилно и необосновано, като с него е наложено и явно несправедливо наказание. В касационната жалба е мотивирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. За да обоснове наличието му, защитникът посочва, че въззивният съд не е отчел, че единственото отегчаващо отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на подсъдимия, но отбелязва, че то е взето предвид при квалифициране на извършеното като грабеж, извършен при условията на опасен рецидив. Защитникът изтъква, че въпреки намаленото спрямо определеното от първия съд наказание и наложеното от апелативния съд такова е явно несправедливо, тъй като не е съобразено с наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства – възрастта на подсъдимия, възстановяване на предмета на престъплението и затруднената ресоциализация на дееца, който е прекарал по-голямата част от живота си в местата за лишаване от свобода. Отправеното искане е за изменение на въззивното решение и за намаляване на наложеното наказание лишаване от свобода, така щото то бъде справедливо и съответно на посочените по-горе смекчаващи обстоятелства.

В...