Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
ГР. С., 12.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 21 януари през 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
При участието на секретаря Ан. Б.
и в присъствието на прокурора С.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №3705/13 г., за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
ВКС на РБ разглежда касационната жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. №1720/12 г. Обжалването е допуснато поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за броенето на давностния срок по години, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Окръжен съд Кюстендил не изразява становище в производството пред ВКС.
Контролиращата страна Прокуратура на РБ, чрез прокурор във В., намира жалбата за основателна. Счита, че искът не е погасен по давност и на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 от З. в минимален размер – 200 лв. Установените неимуществени вреди от изпълнение на наказанието лишаване от свобода при специален, наместо при усилено строг режим, не се характеризират с голяма тежест и интензивност при съпоставка на релевираните с иска ограничения на правата и степента на охрана и изолация на лишения от свобода при двата режима.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: В. съд е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 6 З.,...