В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. И.

И. П.

като изслуша докладваното от съдия П. ч. гр. д.№ 437 по описа за 2014 г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 2 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба от С. А. К.-Х. от [населено място] против определение № 304 от 22.11.2013г. по гр. д.№ 5473/13г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата й с вх.№ 23687 от

30.07.2013г.

за отмяна на влязлото в сила решение № 25 от 24.02.2012г. в. гр. д.№ 355/11г. на Апелативен съд В. и потвърденото с него решение № 637 от 16.05.2011г. по гр. д.№ 2265/10г. на Окръжен съд В. С. така постановения съдебен акт за неправилен, постановен в нарушение на закона, поради което желае да бъде отменен, а молбата разгледана по същество.

Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор, с който се оспорва основателността на подадената частна жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и е в срок -е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл. 275 ал. 2, във вр. с чл. 260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение № 304 от 22.11.2013г. Върховният касационен съд е оставил без разглеждане като недопустима подадената молба за отмяна поради просрочие, приемайки, че началният момент на срока следва да се брои от влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска -

12.07.12г

. Счел е, че молителката не е изпълнила задължението си, с надлежни доказателства да установи, че посочената от нея дата – 19.07.13г. е началният момент, от който тече преклузивния тримесечен срок за предявяване на искането за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК. Съдът не е възприел представената декларация /подписана от друга адвокатка в уверение на това, че тя й е връчила новите доказателства на 19.07.13г./ за годно доказателство, позовавайки се на т. 4 от ППВС № 2 от 29.09.1977г., съгласно което не са годно доказателствено средство писмените декларации на лица, които могат да бъдат разпитани като свидетели. Посочил е, че е недопустимо стабилността на постановен съдебен акт да се поставя в зависимост от твърдения, представляващи извънсъдебни свидетелски показания.

Настоящият съдебен състав намира така постановения акт за правилен.

Молителката се е позовала на нови писмени доказателства – две писма от 9.02.11г., подписани от ответницата Ж., едното адресирано до нея, а другото до друга адвокатка /адвокат Ф., трето на процеса лице, подписало горепосочената декларация/ и един сигнал от ответницата Ж. до Районна прокуратура и Икономическа полиция. Твърди, че тези доказателства са й предадени от адвокат Ф. на 19.07.13г. /т. е. след влизане в сила на 12.07.12г. на съдебното решение, чиято отмяна се иска/. За удостоверяване на датата, на която е научила за новопредставените писмени документи прилага писмена декларация, подписана от адвокат Ф..

За да е допустима подадената на 30.07.13г. молбата с вх.№ 23687 за отмяна, съгласно чл. 305 ал. 1 т. 1 от ГПК, тя следва да е била входирана в тримесечен срок от деня, в който на молителката е станало известно новото обстоятелство или от деня, когато е могла да се снабди с новото писмено доказателство. Тежестта за установяване спазване на законо-установения преклузивен срок за подаване на молбата за отмяна е на молителката.

В случая – молителката е твърдяла като основание за отмяна наличие на нови писмени доказателства и за установяване спазването на преклузивния срок по чл. 305 ал. 1 т. 1 от ГПК е представила писмена декларация.

Настоящият съдебен състав споделя извода на другия тричленен състав на ВКС, че така представената писмена декларация не е надлежно доказателство, годно да установи, че точно на 19.07.13г. тя се е снабдила с новите писмени доказателства.

Тезата на частната жалбоподателката, че в тази хипотеза съдът е следвало да остави без движение молбата й, като й даде указания в определен срок да представи друго годно доказателство, не може да бъде споделена. Няма установена подобна практика на ВКС, като за цитираната от молителката следва да бъде посочено, че е неприложима, защото не е постановена по идентичен случай.

Неоснователно е и изложеното в частната жалба твърдение, че съдът не е обсъдил приложената от нея обратна разписка от 18.07.2013г., с която се твърди, че е бил изпратен сигнала до Районна прокуратура. Същата е ирелевантна, защото удостовереният с нея факт на изпращане с обратна разписка на дата 18.07.13г. на сигнал до Районна прокуратура от адвокат Ф., няма никакаквъ връзка с евентуалната дата, на която настоящата молителка С. А. К.-Х. се е снабдила с писмените доказателства, които тя е представила пред съда като „нови” по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК. Неизпълнението й и понастоящем на задължението да установи, че подадената от нея молба за отмяна е в срок, мотивира настоящия съдебен състав да приеме частната й жалба за неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

П. определение № 304 от 22.11.2013г. по гр. д.№ 5473/13г. на Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.