В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА

ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

като изслуша докладваното от съдията П. ч. гр. д.№ 437 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Постъпила е молба от адвокат П. – в качеството й на процесуален представител на В. С. Ж. от [населено място] - ответник в производство по чл. 303 и сл. от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 96 от 31.01.14г. като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

За постъпилата молба - с оглед изискването на чл. 250 ал. 2 от ГПК - противната страна е била уведомена на 28.02.14г. по надлежния ред и в указания срок не се е възползвала от възможността да изрази становище.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното:

Със определение № 96 от 31.01.14г. ВКС е потвърдил определение № 304 от 22.11.13г. по гр. д. № 5437/13г. на друг състав на ВКС за оставяне без разглеждане на подадената от С. А. К. – Х. молба за отмяна с вх. № 23687 от 30.07.13г. на основание чл. 303 ал. 1 т. 1 изр. 2 от ГПК на влязлото в сила решение № 25 от 24.02.12г. по в. гр. д.№ 355/11г. на ВАС и потвърденото с него решение № 637 от 16.05.11г. по гр. д.№ 2265/10г. на В..

В така постановения акт /с който окончателно е прекратено производството по делото/, съдът не се е произнесъл по направеното още с отговора на молбата за отмяна / и потвърдено в съдебно заседание и при подаване на отговора на частната жалба/ искане за присъждане на направените в производството по чл. 303 и сл. от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт.

Съгласно чл. 78 ал. 3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска.

В случая - с представени Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, подписани от сключилите ги страни на 21.10.2013г. е установено, че в производството по гр. д. № 5473/13г. на ВКС ответната страна е упълномощила адвокат П. да я представлява, като адвокатската помощ е осъществявана при условията на чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата. В тези случай – съгласно чл. 38 ал. 2 – когато са налице условията насрещната страна да бъде осъдена за заплащане на разноски, размера на следващото се адвокатско възнаграждение се определя от съда, като посочения минимум е този по наредбата по чл. 36 ал. 2 от закона за адвокатурата.

Съгласно цитираната норма и като взе пред вид характера на производството /извънинстанционно, в което съдът не разглежда спор по същество, а се произнася относно наличието на изчерпателно посочени в закона основания/, фактът, че в случая основанията дори не са разглеждани, защото производството е преценено като недопустимо поради просрочие и с оглед матералния интерес / 120 000лв./, настоящият съдебен състав намира че възнаграждението следва да се определи в минималния размер съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004г. от 2 850лв. Това е сумата, която молителката в производството по чл. 303 и сл. от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 96 от 31.01.14г. ВКС по ч. гр. д.№ 437/14г. на Върховен касационен съд като ОСЪЖДА С. А. К. – Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Ж. от [населено място] ЕГН [ЕГН] със адрес за съобщения: [населено място] [улица] ет. 3 офис 11 сумата от 2 850лв. /две хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

НАСТОЯЩЕТО определение да се счита неразделна част от определение № 96 от 31.01.14г. ВКС по ч. гр. д.№ 437/14г. на Върховен касационен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.