Иск за признаване уволнението за незаконно

възстановяване на длъжност

обезщетение за оставане без работа

4

№ 247

[населено място], 14.01. 2013 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

О. КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева

разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА

гр. дело №1257 по описа за 2013 год.

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Н. Л. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М.С., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по в. гр. д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.07.2012г. по гр. д.№3091/2012г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение №611 от 16.05.2013г. на основание чл. 280, ал. 3 ГПК доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли да бъде приложено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в практиката чрез едностранно създадена от работодателя процедура за проверка за качества на служители от определено звено от структурата на работодателя” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.

Върховния касационен съд, ІІІг. о. по поставения въпрос намира следното: Законодателят не е предвидил специална процедура, в изпълнение на която да се установи непригодността на работника за ефективно изпълнение на работата си. Липсата на качества трябва да изразява трайно състояние на работника или служителя /по убедителен и категоричен начин да се установи обективната му невъзможност...