Р Е Ш Е Н И Е
№ 50120
гр. София, 08.04.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на дванадесети декември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
при участието на секретаря Л. З. като разгледа докладваното от съдия К. Н. т. дело N 2531 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 460/19.07.2021г. по в. т.д. № 2382/2021г. на Апелативен съд – София в частта, в която е потвърдено решение № 912/30.06.2020г. по т. д. № 1677/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на предявения от „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/, чрез синдика К. И., осъдителен иск срещу „ВАЛМЕКС“ ЕООД за сумата от 102 568,38 лева - неизплатена част от възнаграждение по договор за СМР от 04.04.2014г.
Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че процесуалните нарушения се изразяват в: недопускане на исканите с въззивната жалба доказателства, които обосновават и доказват тезата на ищеца, и с които насрещната страна разполага; неприлагане на последиците на чл.161 ГПК от непредставяне на документите, за които има достатъчно данни, че насрещната страна разполага и за които е задължена от първата инстанция; необсъждане на всички наведени възражения от страните и на доказателствата в тяхната цялост, ведно с действията и бездействията на страните, което е довело до формирането на неправилни изводи от съда.
Ответникът по жалбата и по делото „ВАЛМЕКС“ ЕООД, излага съображения за неоснователност на жалбата.
С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, касационно обжалване по въпроса „Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички доказателства и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното:
По релевирания правен въпрос:
По обусловилия касационния контрол процесуалноправен въпрос е формирана практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по гр. д. № 1/2000г. на ОСГК, както и по реда на чл.290 ГПК в: решение № 212 от 01.02.2012г. по т. д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т. д. № 866/12г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 157 от 08.11.2011г. по т. д. № 823/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр. д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. , решение № 17 от 23.07.2014г. по т. д. № 811/2012г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014г. по т. д. № 1245/2013г. на ВКС, І т. о., решение № 63 от 17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 263 от 24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 111 от 03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 180 от 11.01.2016г. по т. д. № 1618/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 136 от 06.11.2015г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 190/07.02.2018г. по гр. д. № 180/2017г. на IV г. о. на ВКС и други. Съгласно посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени.
По съществото на касационната жалба:
Безспорно по делото е, че с договор от 04.04.2014г. ответникът „ВАЛМЕКС“ ЕООД е възложил на ищеца „Строй ТИС - Смолян“ ЕООД /н/ да изпълни строителни и монтажни работи, очертани в Приложение № 1 - количествено стойностна сметка, отнасящи се за реализация на проект: Строително-монтажни работи (СМР), свързани с реконструкция и доизграждане на линейната инфраструктура по проект „Разширение и Реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа в [населено място]“ като част от етап - „Реконструкция на съществуваща канализация и доизграждане на нови канализационни участъци на [населено място]“. Изразено е съгласие, че общата цена на извършените строително-монтажни работи за съответния етап се определя след приемане на съответните работи, като изпълнителят представя на възложителя двустранен протокол обр. 19 и фактура. Цената се определя според количеството и единични цени, описани в Приложение № 1, и подлежи на облагане с ДДС. Догорено е, че с протокол обр.19, в който се описва извършената работа, количество, качество, наличие на недостатъци, се извършва предаване на обекта. Уговорено е заплащането да се извършва в 5-дневен срок въз основа на фактура на изпълнителя. В договора е посочено, че осигуряването на материали, детайли, конструкции и одобрени проекти е задължение на възложителя.
В протокол за очаквани разплащания на приблизителни суми, подписан от страните на 20.10.2015г., същите установяват, че са изпълнени строително-монтажни работи за следните приблизителни суми за обекти: „Разширение и реконструкция на ПСОВ Тервел, реконструкция и доизграждане на канализационна мрежа и реконструкция на водопроводна мрежа в [населено място] ~ 200 000 лева без ДДС и „Доизграждане и рехабилитация на канализационната и водоснабдителната мрежа на [населено място]“ ~ 146 000 лева без ДДС. Посочено е, че СМР ще бъдат разплатени към „С. Т. С. ЕООД след заплащането им към „Валмекс“ ЕООД от страна на съответните възложители.
Въз основа на неоспорената от страните съдебно-счетоводната експертиза, е прието за установено, че общата осчетоводена сума по сключения договор от 04.04.2014г. за обекта в [населено място] в размер на 255 048,80 лева, като ищецът е издал фактури и са извършени плащания както следва: 1/ фактура № [ЕГН]/14.07.2014г. на обща стойност 85 617,18 лева, платена от ищеца на три пъти, като последната част - на 05.03.2015 г. (работата е отчетена с акт обр. 19 - протокол № 1 на същата стойност); 2/ фактура № [ЕГН]/29.12.2014 г. на стойност 72 000 лева, заплатена от ответника на 30.12.2014 г. (работата е отчетена с акт обр. 19 - протокол № 2, неподписан); 3/ фактура №[ЕИК]/19.11.2015 г. на стойност 97 431,62 лева, заплатена на 23.11.2015г. или след датата на подписания протокол (работата отчетена с акт обр.19 - протокол № 3, неподписан).
От заключението е установено също, че след датата на протокола от 20.10.2015г. за обекта в [населено място] ответникът е получил плащания от „Пътно строителство“ АД – Добрич (изпълнител по договора за обществена поръчка за този обект), съответно на 19.11.2015г. и на 20.11.2015г.
Във въззивната жалба изрично са изложени от ищеца доводи, че предмет на споразумението в двустранно подписания от страните протокол от 20.10.2015г. е извършена от ищеца, но неразплатена към този момент работа от възложителя по процесния договор, с оглед заглавието и съдържанието на протокола, вкл. обвързването на посочените в него очаквани разплащания с предстоящи плащания от възложителя на ответника (изпълнител по обществената поръчка за обекта в [населено място]), които доводи и доказателство са напълно игнорирани от апелативния състав при постановяване на решението, като същият във връзка с оплакване в жалбата не може да препраща към мотивите на долната инстанция по реда на чл.272 ГПК, съобразно трайната практика на ВКС. С оглед на това, обжалваният акт, в допусната до касационно обжалване част, е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обуславящо неговата неправилност.
Подписаният протокол 20.10.2015г по своята правна същност представлява договор за спогодба относно дължимите към датата на протокола суми за вече извършени от ищеца СМР по два договора за изработка с ответника, между които и договорът от 04.04.2014г. за обекта в [населено място]. Същевременно със спогодбата се изменя процесния договор в частта относно срока, в който се дължи плащане на възнаграждението (по договора – 5 дни от фактурата), като е постигнато съгласие, че ответникът ще заплати на ищеца за извършените СМР посоченото възнаграждение, след заплащането му от възложителя (изпълнител по обществената поръчка). Безспорно протоколът е подписан от името на ответното дружество от свидетеля Цинцийски, но в присъствието на неговия управител, поради което, при липса на противопоставяне на законния представител на ответника веднага след узнаването, извършените без представителна власт действия се считат потвърдени, на основание чл.301 ТЗ.
Изрично в протокола от 20.10.2015г. се говори за изпълнени СМР, които ще бъдат разплатени след плащане от възложителя (изпълнител по договора за обществена поръчка), поради което не може да се приеме, че предмет на споразумението са СМР, които вече са били разплатени през 2014г. по издадените преди това два броя фактури. Това се потвърждава и от факта, че след датата на протокола е извършено плащане от ответника на сумата от 97 431,62 лева, след като на същата дата е извършено плащане на същия от изпълнителя по обществената поръчка, явяващ се негов възложител по сключен между тях договор за изработка за същите СМР. Фактът, че документът е изготвен, за да бъде представен пред банката на ищеца, както сочи свидетелят Цинцийски ( служител на ответника), не установява на симулативност на изявленията. Следва да се има предвид, че възражения за симулативност на договора не могат да се доказват със свидетелски показания, без наличието на начало на писмено доказателство за това, каквото не е представено по делото.
Спогодбата има силата на закон за страните – чл.20а ЗЗД, като фактът, че сумата в нея е посочена като приблизителна, не лишава договора от предмет. В тази връзка, трябва да се отчете и обстоятелството, че СМР за целия обект в [населено място] са изпълнени, приети и заплатени от възложителя по обществената поръчка, поради което настоящият състав на ВКС приема, че частта от тях, възложена на ищеца в качеството му на подизпълнител с процесния договор, е изпълнена от него, доколкото не се твърди или установява това да е възложено на, съответно направено от друго лице, с оглед на което не е от значение за изхода на спора, че между страните няма подписани протоколи обр.19 за извършените СМР. Да се приеме противното, би означавало в нарушение на чл.20а ЗЗД, да не се зачете обвързващата сила на спогодбата.
Като не е взел предвид сключената от страните спогодба и не е съобразил нейното правно значение за спора, съдът е достигнал до неправилен извод за неоснователност на иска за заплащане на сумата от 102 568,38 лева – незаплатеният остатък от възнаграждението за обекта в [населено място] по спогодбата.
С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, а искът по чл.266 ЗЗД – уважен изцяло за пълния претендиран размер от 102 568,38 лева, ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба – 26.06.2019г. до окончателното плащане на главницата. Предвид изхода на спора, въззивното решение трябва да бъде отменено и в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за присъждане в полза на ответника разноски за пръвоинстанционното производство за разликата от 157,65 лева до 4200, както и в частта за осъждане на касатора да заплати държавна такса за въззивното производство за разликата от 2051,37 лева до 2131,37 лева.
На основание чл.620, ал.5 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВКС държавна такса за всички инстанции в размер на 8205,47 лева.
Предвид изхода на спора, на касатора трябва да бъдат присъдени разноски за касационната и въззивната инстанция в размер общо на 3705,49 лева (при съобразяване, че по отношение на иска за сумата от 4000 лева, претендирана по друг договор между страните, касационното производство не е допуснато). За първата инстанция разноски не се дължат на ищеца, тъй като не се доказва договореното адвокатско възнаграждение да е заплатено.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 460/19.07.2021г. по в. т.д. № 2382/2021г. на Апелативен съд – София в частта, в която е потвърдено решение № 912/30.06.2020г. по т. д. № 1677/2019г. на Софийски градски съд, в частта за отхвърляне на предявения от „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/, чрез синдика К. И., осъдителен иск срещу „ВАЛМЕКС“ ЕООД за сумата от 102 568,38 лева - неизплатена част от възнаграждение по договор за СМР от 04.04.2014г. (погрешно посочен с дата - 04.04.2015г. в първоинстанционното решение), както и в частта, с която се потвърждава решение № 912/30.06.2020г. по т. д. № 1677/2019г. на Софийски градски съд за осъждане на „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/ да заплати на „ВАЛМЕКС“ ЕООД разноски за пръвоинстанционното производство за разликата от 157,65 лева до 4200, както и в частта за осъждане на „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/ да заплати държавна такса за въззивното производство за разликата от 2051,37 лева до 2131,37 лева, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ВАЛМЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], сумата 102 568,38 лева - неизплатена част от възнаграждение по договор за СМР от 04.04.2014г. и протокол от 20.10.2015г., ведно със законна лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД от завеждането на исковата молба – 26.06.2019г., до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА „ВАЛМЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], да заплати на „СТРОЙ ТИС - СМОЛЯН ЕООД /н/, ЕИК[ЕИК], сума в размер общо на 3705,49 лева - направени разноски за въззивната и касационната инстанция.
ОСЪЖДА „ВАЛМЕКС“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], на основание чл.620, ал.5 ТЗ, да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 8205,47 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.