№ 35

София, 12.04.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети и седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 1783 по описа за 2017г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК.

Касационното обжалване е допуснато по подадена касационна жалба от А. Й. Я. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 1573 от 8.12.2016г. по в. гр. д. № 1540 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение № 1786 от 9.05.2016г. по гр. д.№ 8348/2013г. на Варненски районен съд в частта с която е обявен за относително недействителен по отношение на кредитора-ищец сключения между П. М. и В. В. договор за дарение, обективиран в н. а. № 17 т.ІІ рег.№ 1910 д.№ 171 от 21.03.2013г., с който П. М. дарява на В. В. 10 кв. м. ид. ч. от ПИ с идентификатор № 10135.1504.97, целият с площ от 424 кв. м., по скица на С. В., на основание чл. 135 ЗЗД, като вместо това е постановил друг, с който е отхвърлил иска и е потвърдил постановения първоинстанционен акт в останалата отхвърлителна част досежно сключения между П. М. и В. В. договор за покупко-продажба, обективиран в н. а. № 18 т.ІІ рег.№ 1911 д.№ 172 от 21.03.2013г., с който П. М. продава на В. В. 96 кв. м.ид. ч. от същия ПИ с идентификатор № 10135.1504.97 и са присъдени следващите се разноски, по общо три въпроса: 1.Кое лице има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, кога е налице увреждане на кредитора и кои са предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска и 2. Дали възникването на правото по чл. 135 ЗЗД е обусловено от предходно установяване на вземането, което легитимира ищеца като кредитор? и 3. Кое действие е увреждащо за кредитора и кога длъжникът знае за увреждането, по които е констатирано противоречие с решения № 131 от 16.06.2014г. по гр. д. № 4996/2013г. на ІV гр. о., № 639 от 6.10.2010г. по гр. д. № 754/2009г. на ІV гр. о. Заявеното от касатора искане е за отмяна на постановения акт в обжалваната част и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск.

В съдебно заседание страните не се явяват лично, но се представляват. Процесуалният представител на касатора желае жалбата да бъде уважена, а на ответната страна – да бъде потвърден въззивния акт. Страните претендират направените по делото разноски, като касаторът прави възражение за прекомерност на разноските на ответника.

Върховен касационен съд, състав на ІІІ г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното:

Съгласно горецитираните решения на ВКС – лице, което има качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД, може да е всеки титуляр на парично или непарично вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, да е установено с влязло в сила решение. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД не проверява съществуването на вземането, а изхожда от положението, че съществува, когато то произтича от твърдените в обстоятелствената част на иска факти /с изключение на хипотезата, когато вземането е отречено с влязло в сила решение/. Страната, поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес. Предпоставките, обуславящи успешното провеждане на иска са: 1. Наличие на съществуващи спрямо длъжника права, 2. Извършена от длъжника сделка, която пречи на осъществяването им – увреждащо действие е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, 3. У. действие е съзнавано от длъжника и третото лице, когато те знаят, че съществуват права, които сделката уврежда.

В случая конкретните факти по делото са следните:

Между ищецът Я. и ответникът М. е сключен на 25.11.2008г. предварителен договор за замяна на други недвижими имоти, съгласно който ответникът М. е получил владението на собствения на ищеца Я. имот – апартамент № 13, находящ се в [населено място]. На 11.06.2013г. той е предявил настоящата искова молба, обосновавайки качеството си на кредитор с предявен от него иск, с правно основание чл. 92 ЗЗД, за сумата от 30 000 евро, представляваща неустойка по сключения предварителен договор, приключил на първа инстанция с постановено от В. осъдително решение по гр. д.№ 946/2011г. Поискал е да бъдат обявени за недействителни спрямо него две сделки, извършени от ответника М., с които той – чрез дарение на идеална част и покупка на друга идеална част е прехвърлил собствеността на другия ответник В. на процесния имот / ПИ с идентификатор № 10135.1504.97/

След отмяната на постановеното решение по гр. д.№ 946/2011г. от ВКС /с решение № 52 от 20.04.2015г. по гр. д.№ 5278/2013г. на І г. о./, ищецът е изменил /с нарочна молба от 12.06.2016г./ основанието, от което произтича качеството му на кредитор. Посочил е, че сключеният между страните предварителен договор е бил развален с нотариална покана, получена от ответника на 22.11.2010г., след което той е предявил срещу ищеца иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД, който е отхвърлен с влязло в сила решение на 18.07.2012г. Между страните е налице и влязло в сила решение с правно основание чл. 108 ЗС в полза на ищеца. За периода от 18.07.2012г. до реалното освобождаване и предаване на владението на имота на 13.06.2013г., ищецът разполага с вземане за обезщетение в размер на 3 300 евро /при месечен наем 300 евро/ за лишаване от правото му на ползване./Налице е и предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД/. Така направеното изменение е прието от съда за допустимо в първото по делото заседание, пред вид извършването му преди изготвяне на доклада.

При тези факти, въззивният съд е квалифицирал предявените искове по чл. 135 ал. 3 ЗЗД /счел е, че увреждащото действие е извършено преди възникване на вземането/. Приел е, че – към момента на сключване на процесните сделки 21.03.2013г. ищецът е нямал качеството на кредитор по отношение на ответника М., защото последният не е дължал парична сума, а връщане на ползването на получения въз основа на предварителния договор имот и че с извършеното разпореждане ответника не би могъл да увреди интереса на кредитора. Счел е, че с оглед осъщественото връщане, в случая не може да става въпрос и за наличие на претенция за връщане на равностойност или обезщетение за неизпълнение. Като допълнителен аргумент за неоснователност на предявения иск, съдът е посочил, че ищецът не е желаел реализиране на парични претенции, тъй като:1/. доброволно се е отказал от допуснато в негова полза обезпечение – възбрана върху процесния имот и 2/.сумата, присъдена с влязлото в сила решение по гр. д. №992/2016г. по повод претенцията, за която е предявен иска, е изцяло изплатена от ответника М. и към настоящият момент ищецът няма качеството кредитор.

Имайки пред вид даденият отговор на въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира постановения въззивен акт за неправилен досежно извода за липса на установено вземане, към момента на увреждащото действие /21.03.2013г./ Посоченото от ищеца вземане, което го легитимира като кредитор е по чл. 59 ЗЗД, за обезщетение за ползване без основание на собствения му имот /апартамент № 13 в [населено място]/, за периода 18.07.2012г., когато е уважен иска му по чл. 108 ЗС до 18.06.2013г.,когато по надлежния ред е поканен да получи владението върху имота си, т. е. /вземането е възникнало преди извършването на увреждащото разпореждане и ал. 3 на чл. 135 ЗЗД не намира приложение/. Както вече беше посочено, за успешното провеждане на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно или изискуемо, нито да е установено по размер и период, с влязло в сила решение. Достатъчно е, че е установено, че – пред вид възникване на вземане, ищецът има качеството на кредитор. Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135 ал. 1 ЗЗД – наличие на увреждащо действие, защото такова е всяко действие, с което се намаля възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Извършеното разпореждане с идеална част от притежаван имот, безспорно намалява възможността за удовлетворение, защото за обезпечение на вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество /чл. 133 ЗЗД/. Доколкото е налице безвъзмедна сделка /дарение/, за уважаването на предявения иск е достатъчно ищецът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението към него. В случая – пред вид на обстоятелството, че именно ответникът М. е ползвал собствения на ищеца имот, за предаването на владението по отношение на който лично е осъден, с влязъл в сила акт на 18.07.2012г. по гр. д.№ 2495/2010г. на В., по който е страна, е ясно наличието и на тази последна предпоставка за уважаване на иска.

С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално извършени разноски пред настоящата инстанция в общ размер на 701лв./201лв. за държавна такса и 500лв. за адвокатско възнаграждение/.

С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1573 от 8.12.2016г. по в. гр. д. № 1540 по описа за 2016г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част, с която е отхвърлен иска за обявяване за относително недействителен по отношение на кредитора-ищец сключения между П. М. и В. В. договор за дарение, обективиран в н. а. № 17 т.ІІ рег.№ 1910 д.№ 171 от 21.03.2013г. и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

ОБЯВЯВА за относително недействителен по отношение на кредитора А. Й. Я. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица] вх. 6 ап. 6 сключения между ответниците П. А. М. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет. 4 ап. 5 и В. Д. В. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет. 2 договор за дарение, обективиран в н. а. № 17 т.ІІ рег.№ 1910 д.№ 171 от 21.03.2013г., с който П. М. дарява на В. В. 10 кв. м. ид. ч. от недвижим имот, представляващ към настоящия момент ПИ с идентификатор № 10135.1504.97, целият с площ от 424 кв. м., по скица на С. В.,а по нотариален акт от 419кв. м. и по данъчна оценка 426 кв. м., с административен адрес: [населено място] [улица], на основание чл. 135 ЗЗД.

ОСЪЖДА П. А. М. ЕГН [ЕГН] с адрес: [населено място] [улица] ет. 4 ап. 5 да заплати на А. Й. Я. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място] [улица] вх. 6 ап. 6 сумата от 701лв. /седемстотин и един лева/, направени разноски пред касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: