Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ч. ЧЛЕНОВЕ:

РУМЯНА БОРИСОВАТОДОР ПЕТКОВБЛАГОВЕСТА Л. И. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 1637 / 2022 г. Производството е по чл.208 и сл. от АПК.

С решение №12184/29.11.2021 г. постановено по адм. д.№12429/2018 г. по описа на[Фирма 2], е отхвърлено оспорването на решение №541 от 06.08.2018 г. на Министерския съвет на Р. Б. за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.4 от Закона за подземните богатства – твърди горива – лигнитни въглища, от находище „Алдомировски въглищен басейн”, участък „Радуловци”, общ.Сливница, Софийска област на „Минна компания“ ЕООД. Срещу постановеното решение са подадени две касационни жалби от Е. М. и от Кмета на О. С. По касационната жалба на Е. М.:

Касаторът твърди, че постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.[Фирма 2] не е обсъдил множество от аргументите, изложени в подадената жалба срещу решението на МС. Заедно с това е тълкувал превратно приложимата правна уредба и е допуснал нарушения в хода на съдебното дирене, които са самостоятелно основание за отмяна на съдебния акт.

При постановяване на решението, напълно е игнорирана разпоредбата на чл.53 от ЗПБ, съгласно която министърът на енергетиката преценява целесъобразността и законосъобразността от предоставяне на разрешение за търсене и проучване или за проучване съобразно условията на чл.56 ЗПБ. Неправилно решаващият състав се е позовал на чл.54 от ЗПБ, който обаче не изчерпва изискванията за издаване на административния акт. Съдът неправилно се е задоволил да опише чисто формалната процедура по предоставяне на концесията, която действително е спазена, но това не гарантира законосъобразността на атакувания акт. Не са коментирани твърденията, наведени в частната жалба, за наличие на пречки за предоставяне на концесия по чл.56, ал.1 от ЗПБ. Не е направен анализ в мотивите на решението и на твърдението, че при предоставяне на концесията не е съобразен Общинският план за развитие за периода 2014 -2020 г. на О. С. Този план не само не предвижда развиването на добив на лигнитни въглища, но предоставянето на концесия за добив на въглища противоречи на заложените от О. С. цели за туристическо развитие на региона. Не е съобразено и обстоятелството, че община Сливница е изградила редица обекти във връзка с целеното развитие на туризма и се касае за действително поети задължения. Част от предвидените общински дейности и мероприятия са финансирани и с европейски средства, като компрометирането им и неизползването им по предназначение нанася вреда върху бюджета на ЕС, от което могат да възникнат допълнителни санкции за О. С. включително и възможността за налагане на финансови корекции.

При условията на чл.142, ал.2 от АПК, съдът не е съобразил обстоятелството че през м. октомври 2021 г. служебното правителство на РБ е предложило на Европейската комисия План за възстановяване и устойчивост, който включва две възможни дати за отказване от добива на въглища – 2038 г. и 2040 г. В рамките на този поет ангажимент следва да се обсъди законосъобразността на т.3 от решението. Очевидно е, че тази точка противоречи на междувременно поети ангажименти от РБ. Срокът на концесията не може обективно да бъде осъществен в срока по решението от 29 години, независимо от това коя дата за отказване от добива на въглища ще бъде възприета. Този нов факт налага промени не само в срока на концесията, но и във всички съпътстващи концесията дейности. При всички положения обаче този въпрос попада в обхвата на проверка от съда, доколкото чл.53, ал.1 ЗПБ изрично споменава и целесъобразността като критерий при предоставянето на концесията, а съдът, в обжалваното решение изобщо не е изложил аргументи по този въпрос от значение за цялата държава, а не само за община Сливница.

Неправилно съдът е постановил, че не е налице нарушение на съдопроизводствените правила при издаването на акта, така че министърът на енергетиката не е изпълнил задължението си в срок до 6 месеца от откриване на производство да внесе в МС мотивирано предложение за предоставяне на концесия, проект на решение на МС и проект на договор за концесия, а така също не е изпълнил задължението си в срок до един месец да приеме решение по внесеното предложение по ал.4. Съдът не е изложил доводи защо това безспорно нарушение на закона да не води до отмяна на акта, поради което това е основание за отмяна на решенето.

В хода да административното производство МС на РБ се доказа изпълнение на задължението за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, което е предпоставка за валидно решение за предоставяне на концесия.

Концедентът има задължение да осигури обществено обсъждане не само в процедурата по ЗООС, доколкото решението за предоставяне на концесията е по-значимо като последица и няма логика само поради липса на изрично посочване в ЗПБ, да не се дължи подобно обществено обсъждане. След като концесията би могла да увреди не само околната среда, но и поминъка на населението, тези възражения също би следвало да бъдат адекватно поставени, в противен случай актът е издаден в нарушение на адиминистративно производствените правила.

Касаторът и други собственици на недвижими имоти, засегнати от концесията, са депозирали своевременно възражения срещу допускането на процесната минна концесия. Изложени са аргументи относно обстоятелството, че минни дейности в региона биха лишили собствениците на недвижимо имущество от възможността да развиват селски туризъм. Всички тези възражения са игнорирани напълно необосновано и не са съобразени в процедурата по предоставяне на концесия.

Нещо повече, не са обсъдени и многократните възражения от страна на кмета на община Сливница за несъвместимостта на концесията с вече придобити права и редица общи административни актове, действащи на територията на общината.

Не е съобразено обстоятелството, че целта на закона не е спазена, което е допълнително основание водещо до извод за неправилно приложение на материалния закон при постановяването на съдебния акт от[Фирма 2]. С оглед на събраните по делото доказателства, използването на земните богатства няма да е рационално, тъй като ще доведе до сериозни рискове и опасности, които ползите не биха могли да компенсират.

По конкретно съдът, не е съобразил, че докладът за ОВОС, въз основа на който е издадено решене по ОВОС № СО-01-04/2016 г. на Директора на РИОСВ – София установява, че добитите лигнитни въглища се предвижда да бъдат използвани като гориво в ТЕЦ „Бобов дол” поради това, че въглищата от мини Бобов дол са с по-ниско качество от тези в находище „Алдомировски въглищен басейн”. В преписката за предоставяне на концесия обаче няма нито едно доказателство, подкрепящо това твърдение. Горното се потвърждава и от приетата по делото експертиза.

Съдът не е съобразил, че разпоредбата на чл.54, ал.2 от ЗПБ задължава министъра на енергетиката да извърши преценка на целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив с оглед условията по чл.56 ЗПБ, регламентиращ основанията за отказ от предоставянето на концесия. Така чл.56, ал.1, т.2 от ЗПБ изрично предвижда, когато кандидатът е представил невярна информация, да бъде отказано предоставянето на концесия. В случая не е представен договорен или преддоговорен ангажимент от страна на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД за използване на добитите въглища, тъкмо обратното се установява към настоящия момент вече са категорични заявките на ТЕЦ „Бобов дол“ ЕАД , че замества въглищата с друго гориво, като един от аргументите за това е ниската калоричност на въглищата. Този аргумент по никакъв начин не е свързан единствено с решението по ОВОС, а е предмет на отделно задължение на концесионера, което той не е изпълнил.

Вещото лице в настоящото производство също така установява, че е възможно да има компрометиране на намиращите се наблизо водоизточници, като при експлоатация би се стигнало до засягане, а именно - „по повърхностните води може да се получи някакво замътняване на глинести прослойки”. Следователно, в хода на съдебното дирене не са опровергани по категоричен начин съмненията за замърсяване на каптираните извори, намиращи се в близост до концесионната площ и това е още едно основание за отмяна на процесното решение. Неизясняването на спорните въпроси относно замърсяването на водите на територията на концесионната площ и обстоятелството, че съдът не е допуснал допълнителна задача към вещото лице, са съществени нарушения на съдопроизвоствените правила, които са се отразили на правилността на решението. Пренебрегването на допълнителните доказателствени искания е довело до неизясняване на спора от фактическа страна, което е основание за касационно обжалване и съответно до отмяна на съдебния акт.

На следващо място, в процесното решение за предоставяне на концесия не се предвижда механизъм по който да се гарантира изпълнението на разпоредбите на чл.87, ал.2, т.7 от ЗПБ и чл.88, т.9 ЗПБ. Това обстоятелство също не е отчетено от решаващия състав, като е пренебрегнато обстоятелството, че липсват надлежни механизми, за да бъде защитен обществения интерес.

В мотивите на оспорения съдебен акт не е обсъден въпросът, че на територията на концесионната площ са налице неустановени археологически структури. Те биха могли да представляват недвижима културна ценност от национално или световно значение. Доколкото в хода на съдебното производство е установено, че липсва извършена предварителна оценка за естеството на засегнатите археологически структури, административният орган е действал при несъобразяване с регламентираните от закона предпоставки за издаване на процесното решение.

На последно място, при постановяване на съдебното решение не е съобразен принципът на съразмерност, установен в чл.6 АПК. Съдът е дължал произнасяне по направените възражения от община Сливница за противоречие на издадения административен акт с чл.6 АПК, независимо от това дали приема, че административният акт е издаден при условията на обвързана компетентност. Един от начините на прилагане на принципа на съразмерността е в административния акт да бъдат включени и условия, чрез които засегнатия от издадения административен акт законен интерес на трето лице да бъде защитен. Установеното в чл.6, ал.1 от АПК изисква административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Но начина, по който министърът на енергетиката и МС са третирали интересите на общината и нейните жители, състоящи се в опасността от разрушаване или увреждане на общинските пътища, е явно несправедлив.

Неглижирането на принципа на съразмерността в този конкретен случай на възможно увреждане или разрушаване на общинските пътища, е фрапантно и може да е основание да се твърди, че сме изправени пред нарушаване на принципа на законността - административният орган е защитил интересите на държавата, като е пропуснал в същата степен да защити интересите на община Сливница.

Преди всичко, множество от аргументите, посочени в жалбата и писмената защита са останали без какъвто и да било коментар. Това е довело не само до нарушение на материалния закон, но и до лишаване от право на защита на касатора.

Съдът е стигнал до много от своите изводи абсолютно необосновано и в противоречие с логиката на закона.

По горните съображения се иска атакуваното решение да бъде отменено, като неправилно.

По касационната жалба на Кмета на О. С.

Постановеното решение е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизвоствените правила и е необосновано. Възразява се срещу изводите на тричленния състав на[Фирма 2], че решението на МС е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазена форма на акта, законосъобразно постановен при несъществени нарушения на административно производствените правила и при спазване на материалния закон – чл.54 от ЗПБ.

От мотивите на съдебното решение не става ясно какъв е видът на акта, дали се касае за индивидуален, общ или правнонормативен акт. При липса на яснота относно този въпрос е нарушено правото на защита на касатора, тъй като не е ясно коя е приложимата процедура и дали са допуснати нарушения при спазването й.

При постановяване на решението не са обсъдени множеството аргументи, изложени както в писмената защита, така и поддържани в хода на оспорването. Това обстоятелство също се е отразило на правото на защита на касатора и е довело до нарушение на материалния закон.

Оспорва се изводът на съда, че не съществува опасност за водите като част от околната среда, тъй като с решение №541/2018 г. на МС било прието, въз основа на решение по оценка въздействието на околната среда №СО-01-04/2016 г. Това според съдебния състав бил актът с решаващо значение за околната среда, като според постоянната практика на[Фирма 2]. При наличие на действащо решение по ОВОС, възраженията, касаещи възможно увреждане на околната среда, са неотносими към процедурата по предоставяне на концесия, защото предметът на производството по ЗПБ е различен от този по ЗООС. Смесването на двете производства би довело до недопустим косвен контрол върху влязло в сила решение по ОВОС.

Решението не съответства на целта на закона. Решението на МС не е съобразено с Общинския план за развитие на община Сливница в периода 2014-2020 г., както и на Плана за възстановяване и устойчивост, който включва две възможни дати за отказване от добива на въглища.

В заключение касаторът сочи, че ползите от решението за предоставяне на концесия не могат да бъдат противопоставени на разходите на държавата за предоставянето на концесията и вредите за населението на община Сливница, които са значително по високи от приходите от възможния добив на въглища.

Ответникът – Министерски съвет на РБ, чрез ю. к. Градинаров оспорва подадената касационна жалба и намира, че същата е неоснователна. По същество изразява становище, че постановеното решение на тричленен състав на[Фирма 2] е правилно и законосъобразно, като не са налице основания същото да бъде отменено. Не следва да бъде преценявано като обстоятелство по чл.142 от АПК приемането на План за възстановяване и устойчивост, като това е политически акт, който не е свързан с предоставянето на концесията. Въз основа на горното се иска решението да бъде оставено в сила.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. и възразява срещу договорения размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът – Министърът на енергетиката, чрез процесуалният си представител ю. к.Терзиев, намира подадената касационна жалба срещу първоинстанционното решение за неоснователна и недоказана, по съображения, изложени във възраженията подадени по делото, като моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от касатора.

Ответникът – „Минна компания“ ЕООД, чрез адв. А. заявява искане да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решението на тричленния състав на[Фирма 2] като правилно и законосъобразно. Възразява срещу договорения размер на адвокатското възнаграждение на касатора.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира подадените касационни жалби за процесуално допустими. По същество изразява становище за тяхната неоснователност. Обжалваното решение на тричленен състав на[Фирма 2] е правилно, постановено при спазване на съдопроизвоствените правила и точно приложение на материалния закон. Не са налице посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Решение №541/06.08.2018 г. е издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване процедурата по чл.54 ЗПБ и оплакванията за извършени нарушения обосновано са отхвърлени като неоснователни. Решението е прието въз основа на мотивирано предложение на министъра на енергетиката до МС за предоставяне на концесията на основание чл.54, във връзка с чл.29 от ЗПБ и мотивиран доклад. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и срещу акт, който подлежи на инстнационен контрол, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

С атакуваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд състав на четвърто отделение, е отхвърлил жалбите на Е. М. и Кмета на община Сливница, подадени срещу решение № 541 от 06.08.2018 г. на Министерски съвет на РБ за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ – твърди горива – лигнитни въглища, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Алдомировски въглищен басейн", участък „Радуловци“, разположено на територията на община Сливница. За да достигне до крайни изводи за неоснователност на подадените жалби съдът е обсъдил направените оплаквания от жалбоподателите, събраните в хода на производството писмени доказателства и изслушаната експертиза, като е установил, че при издаване на обжалваното решение на МС не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да обуславят незаконосъобразност и отмяна на административния акт. Изложени са мотиви по всяко едно от изискванията за законосъобразност на акта. Решението е издадено от МС и е валиден акт. Мотивирано е, като правно основание за издаването му е посочен чл.54, ал.5 и 6 от ЗПБ.

Съдът установил, че производството по издаване на оспореното решение се е развило по реда на част втора от Закона за подземните богатства, по заявление вх. № Е-26-М-118/20.08.2009 г. подадено от „Минна компания“ ЕООД до министъра на икономиката, енергетиката и туризма /към момента на внасяне предложението за предоставяне на концесия министъра на икономиката/, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по право. Към заявлението са приложени документи, изискуеми съгласно чл. 54, ал. 1 ЗПБ.

Посочено е, че съобразно чл. 54, ал. 4 от ЗПБ, министърът на енергетиката внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение и че след извършената съгласувателна процедура, на осн. чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 5 и ал. 6 от ЗПБ, Министерският съвет приел окончателен вариант на решение за предоставяне на заявената концесия.

Според мотивите на съдебния акт, решението с което се предоставя концесия се приема от МС при условията на обвързана компетентност. При спазване на процедурата по чл.54 ЗПБ, Министерският съвет може да откаже да предостави концесия само при наличие на някоя от пречките по чл.56, ал.1 от ЗПБ. Наличие на такива пречки не са установени, според съда, в хода на административното производство. За неоснователни са приети твърденията за несъответствие на концесията с целта на закона по чл.1, т.2 от ЗПБ.

При извършената проверка не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават отмяна на акта, както и неправилно приложение на материалния закон.

Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема изводите на решаващия тричленен състав за правилни, законосъобразни и обосновани. Спорът в касационното производство е дали са правилни изводите на съда относно необходимостта в настоящото производство да бъдат обсъждани въпросите, свързани с изготвеното решение за ОВОС №СО-01-04/2016 от 25.05.2016 г. и дали са обсъдени всички твърдения за незаконосъобразност на решението, свързани със засягане на околната среда, както и дали при изготвяне предложението за предоставяне на концесия са проверени условията за недопустимост по чл.56, ал.1 от ЗПБ.

Изложените в касационните жалби основания за неправилност на постановеното решение са идентични с тези, които са обосновали обжалването на решението на МС и пред тричленния състав на[Фирма 2], който в производство по чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 и т. 8 от АПК, във връзка с чл. 54, ал. 7 от ЗПБ, ги е разгледал и изложил мотиви по наведените твърдения.

Поддържаните възражения срещу съдебния акт от касатора Е. М. не са свързани с обоснования от него правен интерес. Сочените аргументи за неправилност на решението, са принципно относими към правната сфера на други лица, евентуално засегнати собственици на имоти в района на концесията и интереси, които са на община Сливница. Наличието на правен интерес от обжалването е винаги личен и е свързан с засягане на конкретни права на касатора. Основен принцип на правото е, че никой не може да защитава чужди права. Въпреки това принципно разбиране, настоящият състав намира, че възраженията в касационната жалба следва да бъдат обсъдени, тъй като те са наведени и се поддържат и от Кмета на О. С.

Неоснователно е възражението, че в решението си съдът не е посочил какъв е вида на акта издаден от МС, което е засегнало правото на защита на жалбоподателя. За него не е било ясно по кой ред и срещу какъв акт, и как следва да организира защитата си. В процесното решение на МС изрично са посочени правните основания за издаването му. Видно е, че административното производство е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства, при условията на пряко предоставяне на концесия за добив по чл. 29 и чл. 54, ал. 4 от ЗПБ в редакцията й в която е обнародвана с ДВ, бр. 23/1999 г., както и при съобразяване на 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ /ДВ, бр. 70 от 2008 г./, който предвижда процедурите, започнали до влизането на този закон, да се приключват по досегашния ред в срок две години от влизането му в сила. Съответствието на решението със законовите норми е проверено от тричленния състав на[Фирма 2], като е изследвано спазването на административнопроизводствените правила и приложимите материалноправни разпоредби. Дали в съдебния акт е определен характерът на акта не следва да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизвоствените правила. Липсата на изрично посочване в решението дали актът е индивидуален, общ или нормативен според определенията за видовете актове в АПК не е пропуск, който се е отразил върху правото на защита на жалбоподателя. По делото се установява, че надлежно е упражнено правото на жалба, отговорено е на направените доказателствени искания и са изложени мотиви по всички основания на чл.146, т.1-5 АПК.

Неоснователно е и твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е уважено искането за допускане на експертиза направено в открито съдебно заседание проведено на 03.11.2021 г. Заявените от страните процесуални искания във връзка със събирането на доказателства се преценяват от съдебния състав. Тяхната основателност е свързана с твърденията при обжалването. В конкретния случай, макар да е отказано допускането на експертиза със задачи, формулирани от Е. М. не е налице нарушение на съдопроизводстевните правила, което да е самостоятелно основание за отмяна на постановеното решение. Решаващият състав е посочил, че поставените въпроси са относими към въздействието на концесията върху околната среда, но това е въпрос, по който има произнасяне на компетентните органи по реда на ЗООС. Нова преценка, чрез експертиза на тези обстоятелства, не може да бъде извършвана. Преценката на тричленния състав е съобразена с формирана практика на[Фирма 2] по аналогични дела, в които е прието, че косвен контрол върху решението за ОВОС е недопустим /решение №7217/16.06.2015 г., постановено по адм. д.№13321/2014 г., потвърдено с решение постановено по №3645/2017 г. на петчленен състав на[Фирма 2], Втора колегия/.

С подадените касационни жалби се твърди, че във връзка с предоставянето на концесията, ще бъдат засегнати водоизточниците в района. Засягането на водоизточниците е изследвано при изготвянето на решението за ОВОС №СО-01-04/2016 от 25.05.2016 г., което е влязло в сила и е стабилен административен акт. Въз основа на това решение е коригирана концесионната площ, като от нея е изключен КИ „Стубела“. За останалите водоизточници, компетентните органи, при преценка на въздействието върху околната среда са приели, че липсва засягане. Въпросите относно влиянието на концесията върху околната среда, са били предмет на проведената процедура по ЗООС. В хода на съдебното производство е изслушана експертиза, която след извършен анализ и проверки също сочи, че замърсяване на водоизточници при експлоатация на находището не е възможна. Вещото лице изрично е заявило в съдебно заседание, под страх от наказателна отговорност, че водоизточниците не се засягат. Посочено е, че КИ „Света гора“ е с минимален дебит и не е потенциален обект на никакви замърсявания, същото е заключението и за КИ „Рачки дол“. Според експерта инвестиционното предложение не предвижда отвеждане на опасни и вредни вещества в подземните води /вж. стр.580 от първоинстанционното дело/. Цитираното в касационната жалба изречение, че би се стигнало до „замътняване от глинести прослойки“ не е част от приложеното по делото заключение и освен това е извън контекста на изказването на експерта. От цялостното му становище, оформено като заключение на 13 страници, се цитира само израз, който е отговор на поставен въпрос при приемането му. Касаторът игнорира изцяло заключението на експертизата, като акцентира върху възможността за замърсяване, без да сочи, че то е посочено само при условия на евентуалност.

Неоснователни са и поддържаните твърдения, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗПБ, поради това, че министърът на икономиката не е спазил 6 месечния срок да внесе мотивирано предложение за предоставяне на концесия. Действително е налице забавяне, но то не може да се вмени във вина на дружеството което има удостоверение за търговско откритие и е подало заявление за предоставяне на концесия в срока по чл.29, ал.1, т.3 от ЗПБ. Към момента на подаване на заявлението не е съществувало законово изискване да бъде направено предложение от компетентния министър за приемане на решение от МС. Срокът посочен в чл.54 от ЗБП е въведен с редакцията на закона след 2010 г. и е инструктивен. Това означава, че неспазването му от компетентния орган не обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по предоставя на концесия /в този смисъл решение № 1815 от 10.02.2009 г. на[Фирма 2] по адм. д. № 9671/2008 г.; решение № 6366 от 13.05.2014 г. на[Фирма 2] по адм. д. № 2818/2014 г./.При спазване на изискванията първо на 86 и след това на 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПБ, след като не е била приключила процедурата по заявлението на „Минна компания“ ЕООД, административната преписка е изпратена на компетентния министър, който е предприел действия по приключване, спазил е съгласувателната процедура и е внесъл мотивирано предложение в съответствие с преценката за целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56 от ЗПБ.

От мотивите на съдебния акт е видно, че тричленният състав е изложил аргументи защо, с приемане на решението от МС за предоставяне на концесия не е нарушено изискването за целесъобразност. В доклада на министъра на енергетиката също са формирани мотиви защо разработването на концесията е целесъобазно.

Обсъден е и въпросът дали са налице пречки по чл.56 ЗПБ, които да обуславят прекратяване на процедурата. Споделя се изводът, направен в съдебното решение, че не са налице пречки, които при условията на обвързана компетентност да дават основание да не бъде зачетено правото на дружество, извършило проучване на находището и притежаващо удостоверение за търговско откритие, да бъдат приети за такива, въз основа на които концесионната процедура да бъде прекратена.Следователно, установеният в обжалваното решение на МС, критерий за целесъобразност, кореспондира с принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, а както правилно е отбелязал съдът - с избраната от органа възможност е постигната и целта на закона, оправомощил го за издаване на оспорения акт в условията на оперативна самостоятелност. Изложеното налага извод, че първата инстанция освен, че е изяснила всички факти от съществено значение за преценката относно спорното право и приложила правилно относимите материалноправни норми, е осъществила в пълен обем изискуемата от чл. 169 АПК проверка за законосъобразност на акт, издаден при оперативна самостоятелност.

Споделят се и мотивите на тричленния състав, относно възражението, че не е проведено обществено обсъждане преди предоставянето на концесията. Производството по издаване на оспореното решение се е развило по реда на част втора от Закона за подземните богатства, по заявление вх. №Е-26-М-118/20.08.2009 г. на "Минна компания"ЕООД, отправено до министъра на икономиката/към датата на подаване на заявлението министъра на икономиката, енергетиката и туризма/, за откриване на процедура за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства от находище „Радуловци“, в „Алдомировски въглищен район“, община Сливница, с приложени документи, изискуеми съгласно чл. 54, ал. 1 ЗПБ, в т. ч. препис от удостоверение за търговско откритие №0352 от 23.02.2009 г. издадено от министъра на околната среда и водите. Цитираната законова норма и предвидената процедура в ЗПБ за определяне пряко на концесионер, в нито една от редакциите си в периода от издаване на удостоверението за търговско откритие до внасяне на предложението от министъра на енергетиката, не е предвиждала задължение да бъде провеждано обществено обсъждане. След като не е налице такова задължение, то няма как неспазването му да е основание за отмяна на решението. Споделят се изводите на тричленния състав на[Фирма 2], че дължимото и релевантно обществено обсъждане е проведено в процедурата по ЗООС. Всички възражения, които са направени в настоящото производство относно засягането на околната среда във връзка с предоставянето на концесията /замърсяване на водите, засягане на общинските пътища, несъобразяване с целите на развитие на община Сливница, засягане на имоти на частни стопани и др./ са обсъдени преди издаване на решението за ОВОС № СО-01-04/2016 от 25.05.2016 г.

Нещо повече, от приложената административна преписка е видно, че в хода на административната процедура по предоставянето на концесията, след издаване на удостоверението за търговско откритие на „Минна компания“ ЕООД, община Сливница е уведомявана за всички предприети действия от вносителя на предложението и от дружеството/вж. писмо изх.№Е-08-00-354 от 05.10.2015 г./ Изисквани са становища и същите са съобразявани в хода на административното производство по предоставяне на концесията.

Основен аргумент при обжалването е, че концесията не е съобразена със приетия Общински план за развитие на община Сливница. Видно е, че този план обхваща периода от 2014 г. - 2020 г. Към този момент на общината е било известно инвестиционното намерение, направеното търговско откритие, както и е предупредена за възможността концесията да бъде възложена директно на дружеството, в полза на което е издадено удостоверението за търговско откритие. Аргументите, че концесията противоречи на изготвеният план не е основание постановеното решение да бъде прието за неправилно. Планът е приет на основание чл.21, ал.1, т.12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и има програмен характер, съдържа анализи и констатации, цели и приоритети, проектни идеи и др., но той не може да бъде пречка държавата да осъществи правата си на изключителен собственик на подземните богатства, при спазване на законовите изисквания.

Изготвянето на Общинския план за развитие и в последствие получените финансови помощи от О. С. за изграждане на зони за отдих, екопътека и др. обекти, свързани с развитието на туризма, са осъществявани в хода на започнала концесионна процедура, обсъдени са при изготвянето на решението на ОВОС и правилно е прието, че не са пречка по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗПБ за прекратяване на производството по ЗПБ.

В този смисъл, неоснователно е и твърдението, че концесията не е съобразена с ангажиментите поети от РБ съгласно Плана за възстановяване и устойчивост, по силата на който държавата е поела ангажимент да ограничи и преустанови използването на твърди горива до 2038 г. или най късно 2040 г. На първо място това е акт, който е приет много след като е започнала процедурата по предоставяне на концесия и освен това не представлява обстоятелство по смисъла на чл.142, ал.2 АПК, което следва да бъде съобразявано при преценката относно законосъобразността на решението на МС.

Според първия касатор, съдебното решение не държи сметка, че не е гарантирано изпълнението на чл.87, ал.2, т.8 и чл.88, т.9 от ЗПБ. Предоставянето на концесията и нейното изпълнение са уредени в ЗПБ. Цитираните разпоредби са относими към изпълнението на концесионните дейности, които се гарантират със сключването на концесионния договор и контрола по неговото изпълнение. Рамката на изпълнението е определена в приложения проект на концесионния договор, но освен това е гарантирана и в ЗООС; ЗБР; ЗЗ и др., които вменяват конкретно и ясно разписани задължения на концесионерите. Нарушаването на разпоредбите, свързани с изпълнението на концесията, не е предмет на настоящото производство, което проверява законосъобразното приемане на решението на МС по предоставянето й.

Пред тричленния състав на[Фирма 2] и в касационните жалба се навеждат доводи за липсата на съобразяване на процедурата по предоставяне на концесия с възможността на територията на концесията да бъдат разкрити археологически обекти. Още в хода на провеждане на оценката по глава VІ от ЗООС е проверено наличието на такива обекти в концесионната площ. Уведомено е министерство на културата и са предприети необходимите мерки за съхраняване на културното наследство в региона. Между „Минна компания“ ЕООД и НАИМ – БАН от 17.04.2014 г. е сключен рамков договор за извършването на етапни спасителни археологически разкопки на два от обектите, които попадат в границите на участък „Радуловци“. Съгласно становището на министъра на културата с изх.№ 04-16-23/23.03.2017 г. предоставянето на концесия е съгласувано и са съобразени действия по запазване евентуални археологически находки.

С оглед на установеното по делото следва да се приеме, че обжалваното решение е постановено след подробен анализ на релевантните факти и при правилно прилагане на действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба. Съдът достига до законосъобразния и обоснован извод за неоснователност на подадените жалби, като е изложил макар и кратки мотиви с отговор на всички възраженията и доводи на страните.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице пороци на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12184 от 29.11.2021 г. постановено по адм. дело № 12429 по описа на Върховен административен съд за 2018 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Б. п/ Т. П. п/ Б. Л. п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА