Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Б., гражданин на И., чрез адвокат Т. Д. от АК-София срещу решение № 651/30.01.2018 г. по в. гр. д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 7570/15.01.2017 г. по гр. д. № 2287/2015 г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените искове срещу Б. с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3 КТ за признаване на незаконно едностранното прекратяване на трудовия му договор без предизвестие с Акт за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 338 КТ, въз основа на решение на ИК на Б. по т. 2 от протокол № 5/20.11.2014 г., за възстановяване на заеманата от него преди прекратяването длъжност „треньор” и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение в размер на 93126 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащане на сумата.

Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима. В нея се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на материалния закон и е необосновано.

В изложение към касационната жалба се поддържа основанието за допускане на касационно обжалване на решението поради противоречие с практиката на ВКС в определение № 351/26.04.2017 г. по гр. д. № 5251/2016 г. на ІІ г. о. относно писменото съгласие на кандидата за участие в изборната процедура. Според касатора са налице и предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по обуславящи изхода на делото въпроси, които се свеждат до това, дали е необходимо изрично да бъде дадено писмено съгласие по чл. 84 ал. 3 КТ при възникнало трудово правоотношение от избор, въз основа на който е сключен договор с клауза, която предвижда възможност да се продължи действието на договора за определен срок, както и допустимо ли е присъждане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало въз основа на избор. Отделно се твърди, че решението на въззивния съд е и очевидно неправилно по аргументи в касационната жалба.

От Б. чрез адвокат С. Н. от АК-София и юрисконсулт Я. Д. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК поради липса на поставен правен въпрос като общо основание за достъп до касация, а поставените въпроси по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не обуславят допускане на касационно обжалване и липсват предпоставките да се приеме очевидна неправилност на решението.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното решение в частта, в която съдът се е произнесъл по иск за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4048, 98 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащането, не подлежи на касационно обжалване. Съгласно чл. 280 ал. 3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по искове за трудово възнаграждение с цена на иска над 5000 лева. В случая, ищецът е предявил за съвместно разглеждане обективно кумулативно съединени искове на основание чл. 344 ал. 1 т. 1-3, чл. 128 т. 2 и чл. 220 ал. 1 КТ, но претенцията за трудово възнаграждение е с цена на иска под установения минимален праг за достъп до касационно обжалване предвиден в закона, поради което в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 и 2 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: За да постанови решението, въззивният съд приема, че с решение на ИК на Б. по протокол № 5/02.11.2011 г., ищецът е избран за помощник-треньор на националния отбор по футбол – мъже, с когото е подписан договор до 30.10.2013 г., с клауза за възможно продължаване на действието му. С решение по протокол № 2/11.06.2013 г. на ИК на Б. е взето решение за продължаване срока на договора с две години, за което е подписано допълнително споразумение № ДС-73/01.11.2013 г. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 338 КТ поради отзоваване по решение на ИК на Б. по протокол № 5/20.11.2014 г., за което е съставен Акт за прекратяване на трудово правоотношение от същата дата, връчен на 26.11.2014 г. Съдът е приел, че с подписването на споразумение след избора му за треньор от 01.11.2011 г. е било постигнато съгласие с ищеца да изпълнява изборната длъжност, поради което доводът за незаконосъобразно проведен избор поради липсата на съгласие е неоснователен. Според съда, решението на ИК на Б. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 338 КТ е породило действие от приемането му, поради което не се дължи обезщетение за неспазване на предизвестието за прекратяване. При тези данни, въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на исковете по чл. 344 ал. 1 т. 1-3 и чл. 220 ал. 1 КТ.

При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК, доколкото липсват доводи за нарушения на основни принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките и последиците от прекратяване на възникнало въз основа на избор трудово правоотношение на основание чл. 338 КТ. Мотивите и диспозитива на решението са израз на предоставената на съда компетентност при решаване на конкретния правен спор и съдържат неговата преценка за установените факти и приложението на закона към тях в съответствие с основните начала на гражданския исков процес, поради което липсва очевидна неправилност засягаща търсената от страните защита.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, тъй като с определение № 351 от 26.04.2017 г. по гр. д. № 5251/2016 г., ВКС, ІІ г. о. в производството по реда на чл. 288 ГПК се е произнесъл по други въпроси във връзка с трансформиране на трудовото правоотношение и определянето на длъжността като изборна по силата на закона. В случая, въззивният съд е приел, че се доказва постигнато съгласие с ищеца да изпълнява изборната длъжност, поради което липсва противоречие с практиката на ВКС.

Не е налице и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по формулираните в изложението въпроси поради следните съображения: Първият поставен въпрос за тълкуването на чл. 84 ал. 3 КТ – необходимо ли е да бъде дадено писмено съгласие от кандидата за предстоящия избор, не обуславя изхода на делото, доколкото същата норма е ясна и недвусмислена, няма спор при тълкуването й, а твърденията за неправилното й приложение от въззивната инстанция е касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК. Вторият и третият въпрос, дали е предоставено писмено съгласие от ищеца и законосъобразно ли е възникнало правоотношението при новия избор, също не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като отговорът на въпросите е свързан с конкретната преценка на събрания по делото на доказателствен материал, въз основа на които съдът е установил правнорелевантните факти. В практиката на Върховния касационен съд в решение № 456 от 31.10.2011 г. по гр. д. № 463/2011 г. на ІV г. о. се приема, че трудовото правоотношение за длъжност, която е предвидена за заемане след избор съгласно чл. 83 ал. 1 КТ, възниква при условията на чл. 86 ал. 1 КТ. Правоотношението възниква от момента на обявяване на кандидата за избран, а всички други писмени съглашения между страните имат значение на споразумение по чл. 107 КТ, без оглед на това как са озаглавени и какви законови текстове са цитирани в тях. Възникналото от избор трудово правоотношение се прекратява с решение на избирателното тяло (чл. 339 ал. 2 КТ) при специфичните условия на чл. 337 изр. 1 и чл. 338 КТ, но може да бъде прекратено и на предвидените в закона основания за прекратяване на трудовия договор, доколкото е възможно съответното им прилагане към избора. В случая, съдът е достигнал до извод, че предварително писмено съгласие на кандидата за длъжността от избор е налице, доколкото е подписано споразумението от 01.11.2011 г., в което се съдържа съгласие да се продължи действието му при постигане на съответните резултати. Поставените в тази връзка въпроси са от значение за правилността на решението, но по своята същност представляват касационни оплаквания срещу фактическите и правни изводи на съда, които не може да бъде проверявани за необоснованост в производството по чл. 288 ГПК, а само след като бъде допуснато касационно обжалване на решението по конкретно поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Отговор на четвъртия въпрос, допустимо ли е да бъде присъдено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение възникнало въз основа на избор, се дава с решение № 133 от 25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3457/2017 г., ІІІ г. о., в което се приема, че когато правоотношението се прекратява без предизвестие по реда на чл. 338 КТ, обезщетение на основание чл. 220 ал. 1 КТ не се дължи, тъй като се касае за императивна разпоредба, която страните не могат да преодолеят чрез уговорки между тях.

От Българския футболен съюз, чрез адвокат С. Н. от АК-София, са поискали разноски по договор за правна защита и съдействие от 22.05.2018 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 32475 от 07.03.2018 г. подадена от Д. Р. Б., гражданин на И., чрез адвокат Т. Д. от АК-София срещу решение № 651/30.01.2018 г. по в. гр. д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд в частта, в която се потвърждава отхвърляне на иска по чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 4048, 98 лева, ведно със законната лихва от 19.01.2015 г. до изплащане на сумата.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 651/30.01.2018 г. по в. гр. д. № 4050/2017 г. на Софийски градски съд в останалата част.

ОСЪЖДА Д. Р. Б., гражданин на И., да заплати на Б. чрез адвокат С. Н. от АК-София, разноски пред касационната инстанция в размер на 5040 (пет хиляди и четиридесет) лева.

Определението в частта, в която се оставя без разглеждане касационната жалба, подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.