Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д. ЧЛЕНОВЕ: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар С. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 1662 / 2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, чрез процесуален представител, против решение № 74 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 9930/2021 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменено Решение № 000030-4694/30.09.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Макао - 2“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица], представлявано от управителите Д. М. и Г. Ч. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 08.06.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 100 000 лв. и е върната преписката за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – „Макао - 2“ ООД [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски направени пред настоящата инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна.
Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 000030-4694/30.09.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на „Макао - 2“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица], представлявано от управителите Д. М. и Г. Ч. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 08.06.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 100 000 лв.
От писмените доказателства съдът е приел за установено, че изпълнителния директор на Националната агенция за приходите с решение № 000030-423/17.02.2021 г. е издал на дружеството лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 10 години за игрална зала с адрес - гр. София, [улица]. Дружеството подава искане за издаване на нов лиценз на 29.11.2019 г., преди измененията и допълненията на ЗХ от ДВ, бр. 69/2020 г. (ЗИДЗХ). С посоченото изменение чл. 30 от ЗХ е допълнен с нова ал. 6, с която е въведена такса за издаване и поддържане на лиценз за организирането на хазартни игри с игрални автомати. Съгласно 86, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗХ (Изм. – ДВ, бр. 11 от 2021 г., в сила от 09.02.2021 г.), образуваните и неприключилите до влизането в сила на този закон производства по искания за издаване на лиценз, продължаване или промяна в издаден лиценз, утвърждаване на типовете и модификациите на игралното оборудване, джакпот системите, игралния софтуер, включително централната компютърна система, системите за онлайн залагания, комуникационното оборудване, включително контролния локален сървър и устройствата на самообслужване за организиране на лотарийни игри, допустими за използване на територията на страната, се довършват при досегашните изисквания в 9 месечен срок от влизането в сила на този закон, освен ако този срок е по-кратък от срока, предвиден в закона за произнасяне.
Видно от представеното по делото платежно нареждане (л.29), дружеството е заплатило сумата от 100 000 лв. на 08.06.2021 г., като в платежното нареждане, като основание е посочен чл. 30, ал.6 ЗХ. С искане вх. № М-26-М-788/24.08.2021 г., „Макао - 2“ ООД е поискал от НАП да му бъде възстановена сумата от 100 000 лв., като недължимо платена. Дружеството твърди, че не дължи такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ. Навежда доводи за това, че подаденото искане за издаване на нов лиценз на 29.11.2019 г. е преди измененията на Закона за хазарта с ДВ, бр. 69/2020 г. Излага мотиви, за това, че с посоченото изменение на чл. 30 от ЗХ е допълнен с нова ал. 6, с което е въведена такса за издаване и поддържане на лиценз за организирането на хазартни игри с игрални автомати, тоест при подаване на искането за организатора не е съществувало задължението за заплащане на тази такса. Лицензът издаден с решение от 17.02.2021 г. е за организиране на хазартни игри и хазартни автомати. Облагането на тази дейност е уредено е Раздел V на глава тридесет и втора от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) – облагане с алтернативен данък върху хазартната дейност, игрални автомати, който е окончателен. В конкретния случай се дължи само таксата по чл. 30, ал. 7 във вр. с ал. 1 от ЗХ.
За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е приел за установено, че дружеството се облага с алтернативен данък по реда на ЗКПО. Обосновал е подробно извода си, че като лице, облагащо се с алтернативен данък по ЗКПО, същият дължи само такса по чл. 30, ал.1 ЗХ и това произтича от разпоредбата на чл. 30, ал.7 ЗХ.
Върховният административен съд – състав на пето отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.
Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд.
В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми.
Обосновано съдът е отменил Решение № 000030-4694/30.09.2021 г., издадено от изпълнителния директор на НАП, с което е оставено без уважение искането на – „Макао - 2“ ООД [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица], представлявано от управителите Д. М. и Г. Ч. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 08.06.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал.6 ЗХ, в размер на 100 000 лв.
Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че според разпоредба на чл. 30, ал.1 ЗХ за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Съобразено от страна на съда е и обстоятелството, че съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗХ в предходната му редакция от ДВ бр.105 от 2014 г., в сила от 01 01.2015 г., за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО се събират само таксите по ал. 1. С изменението от ДВ бр. 69/2020 г. предишната ал. 5 на чл. 30 ЗХ е променена на ал. 7, като запазва съдържанието си и гласи, че хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, се събират само такси по ал. 1.
Правилно и законосъобразно е тълкуването на административния съд, че чл. 30, ал.7 ЗХ въвежда облекчен режим на заплащаните такси за издаване/продължаване на лиценза, като е предвидено, че за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал. 1. Действително, в подкрепа на горния извод е и Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта, към която препраща чл. 30, ал.1 ЗХ, съгласно чл. 4 от която изрично е предвидено, че за продължаване действието на издаден лиценз по чл. 36, ал. 1 от ЗХ се събира съответната такса по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 3, ал.1, т.4, б. Б от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ и по-конкретно за игри с игрални автомати се събира такса, както следва - за игрални зали с 30 игрални места - 15 000 лв., и по 100 лв. за всяко допълнително игрално място. Не е налице основание да се събира и втора такса по ал.6, обусловена от броя жители в населеното място, в което ще се извършва дейността, или пък със срока на валидност на лиценза.
На основание чл. 218 ал. 1 ЗКПО данъчно задължените лица посочени в глава Пета от същия закон, вместо с корпоративен данък се облагат с алтернативен данък за дейностите, посочени в тази част. Следователно издадения на дружеството лиценз с решение от 17.02.2021 г. е за дейност, облагана с алтернативен данък. Изричната разпоредба на чл. 30, ал. 7 ЗХ не допуска противоречиво тълкуване, като посочва, че за този вид хазартни игри се събират само таксите по ал. 1 от същата разпоредба.
Поради това, платената по сметка на НАП такса по чл. 30, ал.6 ЗХ в размер на 100 000 лв. не се дължи и е следвало да бъде възстановена при поискването й от страна на дружеството.
Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски, а на ответника по касация да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 4 000 (четири хиляди) лева за адвокатско възнаграждение, доказани с договор за правна защита и съдействие (л.22).
Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 06.01.2022 г., постановено по адм. дело № 9930/2021 г. по описа на Административен съд - София-град.
ОСЪЖДА Национална агенция за проходите да заплати 4 000 (четири хиляди) лева разноски по делото на „Макао - 2“ ООД [ЕИК] със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, Район „Южен“, [улица].
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА