Производството е по чл. 346 т. 4 от НПК. Образувано е по частен протест на Варненската апелативна прокуратура срещу определение № 205/ 21.06.2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено въззивното производство по внохд № 164/2018 г. Отправено е искане за отмяна на определението и връщане на делото на въззивния съд за разглеждането му по същество.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа частния протест по изложените в него съображения.

Защитата на подсъдимия Б. Б. Ш. намира частния протест за неоснователен и предлага определението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

1. С присъда № 20/ 01.04.2014 г. по нохд № 231/13 г. Разградският окръжен съд признал подсъдимия Б. Ш. за виновен в извършване на престъпление по чл. 269 ал. 1 от НК и го оправдал по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Присъдата е отменена от Варненския апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане.

2. С присъда № 56/ 30.06.2015 г. по нохд № 396/ 14 г. Разградският окръжен съд признал подс. Ш. за виновен по чл. 270 ал. 1 от НК, като го оправдал по първоначалното обвинение по чл. 269 ал. 1 от НК. Признал го за невиновен и го оправдал и по обвинението за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК.

3. Срещу така постановената присъда е бил депозиран протест от Разградската окръжна прокуратура и е образувано внохд № 264/15 г. на Варненския апелативен съд. С присъда № 6/ 18.03.2016 г. съдът отменил изцяло присъдата на ОС Разград и признал подсъдимия Ш. за виновен по повдигнатите с обвинителния акт обвинения по чл. 269 ал. 1 от НК и по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. С решение № 197/ 08.03.2017 г. по к. д. № 573/16 г. ВКС, ІІІ н. о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд.

4. С присъда № 14/ 26.10.2017 г. по внохд № 94/ 17 г. Варненският апелативен съд отново отменил присъдата на ОС Разград и признал подсъдимия Ш. за виновен по двете обвинения - по чл. 269 ал. 1 и по чл. 116 ал. 1 от НК. С решение № 85 от 10.05.2018 г. по к. д. № 113/18 г. ВКС, І н. о. отменил въззивната присъда в частта, с която подсъдимият е признат за виновен по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК и върнал делото за ново разглеждане. В останалата част оставил присъдата в сила. Дал указания на новия въззивен състав да извърши преценка дали е налице съответен протест срещу оправдаването на подсъдимия по чл. 116 ал. 1 от НК с присъда № 56/ 30.06.2015 г. на ОС Разград.

5. След поредното връщане на делото, във Варненския апелативен съд е образувано внохд № 164/18 г. В съдебното заседание на 21.06.2018 г. съдът приел, че не е сезиран със съответен протест за осъждане на подсъдимия по обвинението по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК и с атакуваното определение прекратил въззивното производство.

Върховният касационен съд намира частния протест за неоснователен по следните съображения:

Варненският апелативен съд, изпълнявайки указанията в отменителното касационно решение, правилно е приел, че протестът на Разградската окръжна прокуратура не е годен да инициира въззивно производство за проверка на проверка на присъдата в частта, касаеща оправдаването на подс. Ш. по обвинението по чл. 116 ал. 1 от НК. Правомощието на въззивната инстанция да осъди оправдан подсъдим по повдигнатото му обвинение е обвързано с определени предпоставки, относими към принципната забрана за реформацио ин пеюс. Съгласно разпоредбата на чл. 336 ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 от НПК това правомощие може да се реализира само при наличие на съответен протест от прокурора или жалба на частния обвинител, съотв. на частния тъжител. Както в правната теория, така и в съдебната практика понятието „съответен протест” се тълкува като протест, в който е направено еднозначно искане за влошаване положението на подсъдимия.

Въззивният съд внимателно е анализирал съдържанието на подадения въззивен протест. В мотивационната му част, изготвилият го прокурор е изложил съображения, че произведеният от подсъдимия последен, четвърти изстрел срещу длъжностното лице П. А. е противоправно и общественоопасно деяние и дори „ да не е съставомерно по този текст /по чл. 116 ал. 1 от НК/, то изстрелът е логично продължение на останалите четири и е елемент от съвкупността по чл. 270 от НК, но първоинстанционният съд не го е включил в тази съвкупност”. Посочената аргументация правилно е преценена от апелативния съд като относима към оправдаването на подс. Ш. за произведения последен изстрел, който според протеста е следвало да се включи като елемент от състава на по-лекото престъпление, но не и като аргументация за съставомерност на извършеното като опит за умишлено убийство.

В диспозитивната част на протеста прокурорът е формулирал две искания: 1. за постановяване на нова присъда с осъждане на подс. Ш. по първоначалното му обвинение по чл. 269 ал. 1 от НК, включително и за ДЕЯНИЕТО ПО ОБВИНЕНИЕТО по чл. 116 ал. 1 от НК, като се наложи наказание лишаване от свобода към средния размер и 2. за изменение на присъдата, като се приложи закон за престъплението по чл. 270 ал. 1 от НК и за ДЕЯНИЕТО ПО ОБВИНЕНИЕТО по чл. 116 ал. 1 от НК и се увеличи наказанието за него.

Върховният касационен съд напълно споделя заключението на втората инстанция, че в депозирания въззивен протест срещу присъдата по нохд № 396/ 14 г. на ОС Разград не са изложени доводи и не е направено ясно и недвусмислено искане за осъждане на подс. Ш. по чл. 116 ал. 1 от НК. Както в мотивационната, така и в диспозитивната част на протеста изготвилият го прокурор изразява несъгласие с факта, че за произведения четвърти изстрел подс. Ш. остава ненаказан, но претендира той / изстрелът/ да бъде включен в съвкупността от действия, които следва да се квалифицират по чл. 269 ал. 1 от НК, евентуално по чл. 270 ал. 1 от НК. Единственото ясно и неподлежащо на съмнение искане в протеста е за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и ефективното му изтърпяване. Неясната, неточна и юридически непрецизна аргументация на протеста, която се признава и от прокурора, изготвил частния протест, е наложила въззивният съд да го тълкува в неговата цялост, за да установи волята на представителя на обвинението. Сам по себе си, този факт е достатъчен за извода, че въззивният съд не е бил сезиран със „съответен протест”, в който е изложено недвусмислено искане за утежняване положението на подсъдимия. Поради това съдът не е в състояние да изпълни правомощието си по чл. 336 ал. 1 т. 2 от НПК и да осъди подс. Ш. по чл. 116 ал. 1 т. 1 и т. 2, вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Той не може да удовлетвори и претенцията в протеста по отношение осъждането по чл. 269 ал. 1 от НК, защото в тази част присъдата е оставена в сила с решението на ВКС. Поради това касационният състав намира, че законосъобразно Варненският апелативен съд е прекратил производството пред себе си. Частният протест срещу определението на съда следва да бъде оставен без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 205/ 21.06.2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е прекратено производството по внохд № 164/2018 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: