Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар С. П. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 1645/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по делото е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) срещу решение № 2116 от 06.12.2021 г., постановено по адм. д.№ 293 по описа на Административен съд – Благоевград (АС) за 2021 г., с което е отменен по жалба на „В. Х. ЕООД Ревизионен акт (РА) № Р-22000120001804-091-001/04.12.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – София, потвърден с Решение № 291/22.02.2021 г. на директора Дирекция "ОДОП" – София, в частта на установените резултати по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за данъчни периоди м.03.2019г.; м.06.2019г. и от м.08.2019г. до м. 02.2020г., ведно с начислените лихви.
Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Пред касационната инстанция директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП поддържа, че предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани по закона обекти за подслон, места за настаняване и туристически хижи, както и такива, непритежаващи издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, не следва да се третира като настаняване по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС и за него не се прилага намалена данъчна ставка. Отношенията на дружеството с Министерството на туризма касаторът намира, че са неотносими към данъчноправното третиране на доставките. В допълнение излага, че законодателят е предвидил правен способ за защита при бездействие на административен орган, което евентуално бездействие не следва да бъде квалифицирано като пречка приходните органи да прилагат данъчното законодателство. Сочи, че ако категоризацията на обекта е неотносима към прилагането на намалената ставка, то услугите по настаняване (или в цялост туристически услуги) могат да бъдат извършвани във всеки един обект и всяка подобна дейност би се възприемала за туристическа. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и разноски за заплатена държавна такса за касационното обжалване по представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 160 от делото).
Ответникът - „В. Х. ЕООД, чрез адв. Д., в съдебно заседание, писмен отговор и писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представя списък за разноските (л. 35 от делото), осъществени пред Административен съд – Благоевград. В писмена молба, представена в открито съдебно заседание, проведено на 05.03.2024г., посочва, че пред касационната инстанция юридическата помощ е безплатна, тъй като „В. Х. ЕООД е в затруднено материално положение. Във връзка с това, моли за представителството пред касационната инстанция и за подготовката на делото пред СЕС да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Благоевград е бил РА № Р-22000120001804-091-001/04.12.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 291/22.02.2021 г. на директора Дирекция "ОДОП" – София, в частта на установените резултати по ЗДДС за данъчни периоди м.03.2019г.; м.06.2019г. и от м.08.2019г. до м. 02.2020г., ведно с начислените лихви.
Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:
Дружеството ответник по касационната жалба е вписано в Агенцията по вписвания към Търговския регистър на 09.11.2011г. Същото е регистрирано по ЗДДС на 13.12.2016г. Предметът му на дейност по данни от Търговския регистър включва и туризъм, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска дейност, както и всякакви други дейности, разрешени от българското законодателство при съобразяване и спазване на всякакви лицензионни, регистрационни или други изисквания“.
В хода на ревизията се установява и не се оспорва от страните, че за ревизирания период от 13.12.2016г. до 29.02.2020г. дружеството е наело от физически лица (собственици) апартаментен туристически комплекс „В. Х. , находящ се в гр. Банско, [улица]. Съгласно представените договори за управление на частни имоти в апартаментния туристически комплекс, всички с дата 01.05.2018г. собствениците на имоти /апартаменти, студия или други обекти/ са се съгласили „В. Х. ЕООД да управлява, поддържа и отдава от тяхно име под наем собствените им имоти на трети лица. За ревизирания период дружеството е извършвало дейност по настаняване на гости в наетия апартаментен туристически комплекс „В. Х. . Приходите от продажба са отчитани с регистрираните електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) и по банков път. За извършените продажби дружеството е начислявало ДДС в размер на 9%.
Представено е удостоверение № 00135 от 15.02.2013г., издадено от кмета на О. Б. за категоризация на обект къща за гости „В. Х. с адрес: гр. Банско, [улица] капацитет 9 стаи и 19 легла.
На 18.11.2016г. с вх. № Т-81-00-293 от дружеството е подадено заявление до Министерството на туризма за категоризация на апартаментен туристически комплекс „В. Х. с адрес: гр. Банско, [улица], със заявена категория „три звезди“ и заявен капацитет 23 стаи, 46 легла. С. З. № 05-19-53 от 07.03.2019г. на кмета на О. Б. е прекратена категорията на туристическия обект – къща за гости предоставена с посоченото по-горе удостоверение. Заповедта не е обжалвана от дружеството.
На 27.09.2019г. с вх. № Т-81-00-243 от дружеството е подадено заявление до Министерството на туризма за категоризация на снек-бар, принадлежащ към апартаментен туристически комплекс „В. Х. с адрес: гр. Банско, [улица], със заявена категория „две звезди“.
С вх. № № Т-81-00-293/22.07.2019г., Т-81-00-293/01.10.2019г., Т-81-00-243/16.10.2019г., Т-81-00-293/16.09.2020г. и Т-81-00-293/18.09.2020г. дружеството е направило допълване на документи към подадените заявления за категоризация.
С. З. № Т-РД-15-162 от 21.09.2020г. на заместник - министъра на туризма е открита процедура по категоризация на туристическите обекти като са издадени временни удостоверения за открита процедура по категоризация, както следва: № РК-18-10528/2020 – за апартаментен туристически комплекс „В. Х. и № РК-18-10529/2020г. – за снек-бар, валидни до 21.01.2021г. От Министерството на туризма информират дружеството, че предстои извършване на проверка на място от експертна работна група за цялостно съответствие със заявените вид и категория на горепосочените обекти, съгласно Закона за туризма и Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категорията, както и за условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости.
В обжалвания ревизионен акт приходните органи са обобщили, че дружеството е разполагало с удостоверение № 00135 от 15.02.2013г., издадено от кмета на О. Б. за категоризация на обект къща „В. Х. с адрес: гр. Банско, [улица] капацитет 9 стаи и 19 легла за периода от 15.02.2013г. до 07.03.2019г. Посочили са, че след 07.03.2019г. дружеството не притежава удостоверение за категоризация на туристически обект и неправомерно е начислявало ДДС в размер на 9 %. Предвид установеното и на основание чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (приложимата редакция) органите по приходите са доначислили ДДС за разликата до пълния размер - 20 % за декларираните доставки, за които не е изпълнена разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Сезираният с жалбата по административен ред против РА директор на Дирекция „ОДОП“ гр. София при ЦУ на НАП потвърждава акта като изцяло възприема съображенията на приходните органи.
В жалбата си до първоинстанционния съд против РА „В. Х. ЕООД се позовава на Решение на СЕС от 22.10.1998г. по съединени дела С-308/96 и С-94/97 като поддържа, че специалния режим на облагане на туристическите услуги следва да се прилага с оглед характера на извършваната дейност, а не в зависимост от наличието на регистрация в специален закон.
Съображенията на „В. Х. ЕООД са изцяло възприети от първоинстанционния съд. АС – Благоевград е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Административният съд е посочил, че с оглед фактите по делото, следва извода, че „В. Х. ЕООД е предприело всички необходими мерки за снабдяване с удостоверение за категоризация, но категоризиращия орган Министерството на туризма не е издал своевременно исканите удостоверения за категоризация. Ревизираното дружество е подало две заявления през 2016г. и 2019г., но временните удостоверения за категоризация са издадени от Министерството на туризма едва на 23.09.2020г. Изложил е, че липсата на удостоверение за категоризация на туристически обект, каквото ревизираното дружество не е притежавало за периода от 07.03.2019 г. до 29.02.2020 г. /последния ревизиран период/ не може да бъде основание да не се приложи специалният режим за облагане на туристически услуги. В тази връзка първоинстанционният съд е възприел, че специалният ред за облагане на туристическите услуги следва да се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от регистрация на специален закон, в случая Закона за туризма, като се е позовал на практиката на СЕС и по специално на решение на СЕС от 22.10.1998 г. по съединени дела С-308/96 и С-94/97. Така мотивиран е отменил РА.
Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
С определение № 10516 от 18.11.2022 г. Върховният административен съд спря касационното производство и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на приложими разпоредби на Съюзното право, по което беше образувано дело С-733/22г. Делото на СЕС приключи с решение от 08 февруари 2024г.
С решението си СЕС приема, че член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност във връзка с точка 12 от приложение III към тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която намалената ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) за настаняването, предоставяно в хотели и подобни заведения, е обвързана с изискването заведението да има удостоверение за категоризация или временно удостоверение за открита процедура за категоризиране, доколкото тази правна уредба не ограничава прилагането на намалената ставка на ДДС до конкретни и специфични аспекти на категорията на услугите по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, а в случай че ограничава това прилагане до такива конкретни и специфични аспекти доколкото не спазва принципа на данъчна неутралност.
Член 96 от Директива 2006/112 предвижда, че за доставките на стоки и на услуги се прилага една и съща стандартна ставка на ДДС. По-нататък член 98, параграфи 1 и 2 от тази директива признава на държавите членки, като изключение от принципа за прилагане на стандартната ставка, възможността да прилагат една или две намалени ставки на ДДС. Според тази разпоредба намалените ставки на ДДС могат да се прилагат единствено за доставките на стоки и услуги, спадащи към предвидените в приложение ІІІ към посочената директива категории. Приложение ІІІ, точка 12 от Директива 2006/112 позволява прилагането на намалена ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани. СЕС не веднъж е излагал, че по отношение на член 98, параграф 1 и 2 от Директива 2006/112, нищо в текста на тази разпоредба не налага тя да се тълкува като изискване намалената ставка да се прилага само ако се отнася до всички аспекти на дадена категория доставки, посочени в приложение ІІІ към същата директива, така че не може да се изключи избирателно прилагане на намалената ставка, при условие че то не води до опасност от нарушаване на конкуренцията (в този смисъл и Решение по дело Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien, посочено по-горе, т. 41 както и по аналогия Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, т. 27). От това Съдът извежда като последица, че при спазване на присъщия за общия режим на ДДС принцип на данъчен неутралитет, държавите членки имат възможност да прилагат намалена ставка на ДДС спрямо конкретни и специфични аспекти от дадена категория услуги, посочена в приложение ІІІ към Директива 2006/112 (вж. Решение по дело Zweckverband zur Trinkwasserversorgung und Abwasserbeseitigung Torgau-Westelbien, посочено по-горе, т. 43). СЕС е изложил и, че когато държава членка реши да използва предоставената от член 98, параграфи 1 и 2 от Директива 2006/112 възможност за прилагане на намалена ставка на ДДС спрямо дадена категория доставки, посочени в приложение ІІІ към тази директива, тя може, при условие че спазва присъщия за общия режим на ДДС принцип на данъчен неутралитет, да ограничи приложението на тази намалена ставка на ДДС до конкретните и специфични аспекти на тази категория. Така признатата на държавите членки възможност за избирателно прилагане на намалената ставка на ДДС се обосновава по-специално със съображението, че тъй като тази ставка е изключение, ограничаването на нейното прилагане до конкретните и специфични аспекти е в съответствие с принципа, според който освобождаванията и изключенията трябва да се тълкуват ограничително (Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 28). СЕС винаги подчертава, че упражняването на тази възможност е подчинено на двойното условие, от една страна, за целите на прилагане на намалената ставка да се отделят само конкретните и специфични аспекти на разглежданата категория доставки, и от друга страна, да се спазва принципът на данъчен неутралитет. Тези условия имат за цел да осигурят, че държавите членки ще използват тази възможност само при условия, които гарантират правилно и ясно прилагане на избраната намалена ставка, както и пълното предотвратяване на евентуални измами, избягване на данъци и злоупотреба.
Настоящият касационен състав констатира, че директивата за ДДС не съдържа дефиниция на понятието „настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани“. Дефиниция на това понятие не е предвидена и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112 (ОВ L 77, 2011 г., стр. 1). Член 135, параграф 2 от същата директива предвижда: „Дейностите, посочени по-долу, се изключват от освобождаването, предвидено в параграф 1, буква л): а) предоставянето на настаняване съгласно определенията в законодателството на държавите членки, в хотелския сектор или в секторите с подобна функция, включително предоставянето на настаняване във ваканционни селища или на площадки, разработени за ползване като къмпинги“. Това налага извод, че предоставянето на настаняване следва да бъде съгласно определенията в законодателството на държавите членки.
Съгласно 1, т. 45 от ДР на ЗДДС "Настаняване" са основни туристически услуги по смисъла на т. 69 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма с изключение на доставка на обща туристическа услуга. Съгласно 1, т. 69 от ДР на ЗТ „Основни туристически услуги" са настаняване, хранене и транспортиране.
При положение, че намалената ставка е изключение, то ограничаването на нейното прилагане до конкретните и специфични аспекти е в съответствие с принципа, според който освобождаванията и изключенията трябва да се тълкуват ограничително. Това поставя основния въпрос по делото дали това, че националното право на Р. Б. поставя допълнителни изисквания за категоризиране на местата за настаняване, може да се разглежда като ограничаване на прилагането на намалената ставка до конкретни и специфични аспекти или следва намалените ставки за облагане на настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, да се прилага в съответствие с характера на извършваната дейност, а не в зависимост от регистрация на специален закон, в случая Закона за туризма.
В тази връзка СЕС в т. 41 от решение от 08 февруари 2024г. по дело С-733/22г. (решението на СЕС) е посочил, че съдът вече е постановил, че държавите членки имат свобода на преценка, когато определят случаите, в които услугите по настаняване подлежат, съгласно този член 135, параграф 2, първа алинея, буква а), на данъчно облагане в отклонение от освобождаването на отдаването под наем или аренда на недвижими имоти. Ето защо, когато транспонират тази разпоредба, те трябва да въведат критерии, които според тях са подходящи, за да се провежда разграничение между облагаемите и необлагаемите сделки (вж. в този смисъл решение от 16 декември 2010 г., MacDonald Resorts, C270/09, EU:C:2010:780, т. 50 и цитираната съдебна практика).
По делото не е спорно, че данъчните органи са приели, че за периода, през който „В. Х. ЕООД не е разполагало с удостоверение за категоризация. Според приходните органи предоставените от това дружество услуги е трябвало да бъдат фактурирани със стандартната ставка на ДДС, а именно ставката от 20 %, а не с намалената ставка от 9 %. Следва съответно да се отбележи, както изрично е посочено в т. 42 от решението на СЕС, че макар да са извършени в некатегоризиран съгласно Закона за туризма обект, въпросните услуги са счетени от тези данъчни органи за предоставяне на настаняване в хотелския сектор. Всъщност, ако това не беше така, посочените услуги щяха да бъдат освободени от ДДС в съответствие с член 135, параграф 1, буква л) от Директивата за ДДС.
Упражняването на признатата на държавите членки възможност избирателно да приложат намалената ставка на ДДС е подчинено на двойното условие, от една страна, за целите на прилагане на намалената ставка да се отделят само конкретни и специфични аспекти на разглежданата категория доставки, и от друга страна, да се спазва принципът на данъчна неутралност (решение от 27 февруари 2014 г., Pro Med Logistik и Pongratz, C454/12 и C455/12, EU:C:2014:111, т. 45 и цитираната съдебна практика).
В т. 45 от решението на СЕС е дадено указание, че за да се определи най-напред дали настаняването в категоризирани обекти представлява конкретен и специфичен аспект на категорията „настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения“, следва да се провери дали става въпрос за доставка на услуга, която може да бъде идентифицирана като такава отделно от останалите доставки от тази категория (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Pro Med Logistik и Pongratz, C454/12 и C455/12, EU:C:2014:111, т. 47 и цитираната съдебна практика).
Не е спорно по делото, а и е изтъкнато от касатора, че в България всички места за настаняване подлежат на категоризиране по Закона за туризма, без което те не могат законно да упражняват дейността си. С оглед на това касационната инстанция намира, че настаняването в некатегоризирани обекти е не друг вид услуга, попадаща в категорията по точка 12 от приложение III към Директивата за ДДС, а настаняване, което не е в съответствие със Закона за туризма. Неспазването на правилата, установени в Закона за туризма, може да доведе до административно наказателни санкции по чл. 206 и сл. от Закона за туризма.
С оглед на това и видно от т. 51 от решението на СЕС доколкото предвиденото в българската правна уредба задължение за категоризиране се отнася до всички услуги по „настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения“ по смисъла на точка 12 от приложение III към тази директива, тази правна уредба не може да се смята за ограничаваща прилагането на намалената ставка на ДДС само до конкретни и специфични аспекти на тази категория доставки (вж. в този смисъл решение от 22 септември 2022 г., The Escape Center, C330/21, EU:C:2022:719, т. 38), тъй като обхваща всички доставки от въпросната категория. Касационната инстанция споделя становището, че с оглед националното законодателство настаняването в такива категоризирани обекти не би могло да представлява конкретен и специфичен аспект на посочената в точка 12 категория, който може да бъде идентифициран отделно от други попадащи в нея услуги и се изразява в предоставянето на настаняване в некатегоризирани обекти, щом като такива услуги не са разрешени съгласно националната правна уредба.
Тъй като изискването за категоризация на обекта не е конкретен и специфичен аспект на посочената в точка 12 категория, то избирателното прилагане на намалената ставка на ДДС само по отношение на местата за настаняване, които са категоризирани съгласно Закона за туризма, е в разрез с принципа на данъчна неутралност. Както е посочено в т. 54 от решението на СЕС този принцип не допуска подобните стоки или услуги, които са в конкуренция помежду си, да се третират по различен начин за целите на ДДС. За да се определи дали стоките или услугите са подобни, следва да се държи сметка главно за гледната точка на средния потребител. Стоките или съответно услугите са подобни, когато имат аналогични характеристики и задоволяват едни и същи нужди на потребителя съгласно критерий за сходство при използването и когато съществуващите различия не влияят съществено върху решението на средния потребител да избере едната или другата стока или съответно услуга (решение от 27 юни 2019 г., Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., C597/17, EU:C:2019:544, т. 47 и 48 и цитираната съдебна практика).
Касационната инстанция намира, че „В. Х. ЕООД е извършвало трайно същата дейност, както когато е разполагало с удостоверение за категоризация, в случая временно, така и когато не е разполагало с такова. Следва да се вземе предвид и че през ревизирания период, който обхваща период от почти една година, през който дружеството не разполага с удостоверение за категоризация, приходите от дейността му са отчитани с регистрираните ЕКАФП. Следователно става въпрос не за обект, който никога не е отговарял на условията за категоризация и който е действал извън контрола на данъчните органи, а за обект, срокът на действие на чието удостоверение за категоризация е изтекъл, без да е издадено новото удостоверение, поискано на 18 ноември 2016 г., тоест повече от две години преди изтичането на срока на действие на предходното удостоверение, като е без значение дали закъснението при издаването на това ново удостоверение се дължи на бездействието на Министерството на туризма или на факта, че представените от дружеството документи са били непълни.
Съгласно постоянната съдебна практика на СЕС принципът на данъчна неутралност не допуска в областта на облагането с ДДС да се прави общо разграничение между законните и незаконните сделки (решение от 27 април 2023 г., Fluvius Antwerpen, C677/21, EU:C:2023:348, т. 28 и цитираната съдебна практика). След като нарушението е по Закона за туризма следва и санкцията да е по него, а не установяването на данъчни задължения да бъде санкция за това нарушение.
Касационната инстанция намира, че административният съд правилно е възприел, че е оборен изводът на органите по приходите за приложимост на данъчна ставка от 20 % при определянето на задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за извършени от него услуги по настаняване на лица в нает апартаментен комплекс „В. Х. за периодите от 07.03.2019г. до 29.02.2020г.
По така изложените съображения настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, обосновава извод за правилност на обжалваното решение, като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, решението следва да бъде оставено в сила и в частта относно разноските.
По разноските:
С оглед изхода на спора не се дължат разноски на касатора.
Ответникът претендира разноски в размер на 3450 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК (л. 35), и при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата. На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на първата алинея на посочения текст предвижда оказване на безплатна правна помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица, както и на роднини, близки или на друг юрист. На посочените характеристики отговарят само физически лица. В настоящия случай договорът за правна защита и съдействие е сключен с юридическо лице, което не би могло да попада в нито едно от хипотезите, визирани в нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Следва да бъде изложено също, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, депозити за вещи лица и държавна такса, са извършени пред първоинстанционния съд и същите са присъдени на „В. Х. ЕООД, поради което не се дължат повторно. Не са представени доказателства дружеството да е извършвало други разноски в касационното производство. С оглед на изложеното касационният състав на Първо отделение намира, че на ответника по касация не се дължат разноски за настоящата инстанция.
Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, Първо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2116 от 06.12.2021 г., постановено по адм. д.№ 293 по описа на Административен съд – Благоевград за 2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА
секретар:
Членове:
/п/ С. А. п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА