Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК, образувано по подадената от И. Н. Д., А. А. Л. и П. Т. М., всички от гр. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 15.09.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.11.2007 год. по гр. д. № 198/2006 год. на Благоевградския районен съд. С него е отхвърлен предявения от молителите иск против С. Н. митрополия, гр. Б. за делба на УПИ * в кв. 108 по плана на V-ти микрорайон на гр. Б., с площ от 12238 кв. м.

Решението е влязло в сила на 7.09.2009 год. с постановяване на определението по гр. д. № 51/2009 год. на ВКС в производството по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр. д. № 206/2008 год. на Благоевградски окръжен съд.

Молителите сочат като основание за отмяна предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, след връщане на делото във въззивния съд с дадени указания за привеждане на молбата за отмяна в съответствие с изискванията по чл. 303 и сл. ГПК /разпореждането на председателя на отделението от 30.12.2009 год./ и след повторно дадени указания от ВКС след връщане на делото в тази инстанция. Представят се писмени доказателства.

Ответникът С. Н. митрополия в писмен отговор оспорва молбата, като недопустима, респ. неоснователна.

Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните от ищците доводи, намира същата за недопустима.

Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молителите цитират разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, без да са представили точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, въпреки двукратно дадените им указания да отстранят тази нередовност, съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК. Както в молбата им от 27.01.2010 год., така и в тази от 7.07.2010 год. същите излагат оплаквания против въззивното решение, като постановено в противоречие на устава на БПЦ, ЗВ, за необосноваността му, които представляват основания за касационно обжалване на решението, съгласно чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за отмяната му по чл. 303, ал. 1 ГПК. Тази възможност за касационно обжалване на решението е изчерпана с постановяване на определение по чл. 288 ГПК, с което същото не е допуснато, поради което и отмяна на влязлото в сила решение може да се постигне само при наличие на предпоставките за отмяна, уредени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Наличието им следва да се обоснове от молителите с точно и мотивирано изложение, каквото не е налице в случая. Въпреки дадените указания за това, молителите не са ги изпълнили, поради което и молбата им е останала нередовна, поради което и на основание чл. 306, ал. 2, във вр. с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК подлежи на връщане.

Поради това и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Н. Д., А. А. Л. и П. Т. М., всички от гр. Б., за отмяна на влязлото в сила решение № 431 от 15.09.2008 год. по гр. д. № 206/2008 год. на Благоевградския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 273/2010 год. на ВКС, ІІ г. о.

ВРЪЩА молбата за отмяна на молителите.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите пред друг състав на ВКС.

Препис от същото да се изпрати на молителите, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: