Р Е Ш Е Н И Е

№ 122

София, 30.08.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Велислав Павков

ЧЛЕНОВЕ:Ерик Василев

Десислава Попколева

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр. дело № 1817 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Г. Н. и Т. С. Н., чрез пълномощника им адв. М.Р. против решение № 211 от 13.12.2019 г. по в. гр. д. № 501/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решението на Окръжен съд Хасково от 02.07.2019 г. по гр. д. № 568/2018 г. в осъдителните му части и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от К. Г. Н. и Т. С. Н. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу Н. Т. М. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 950 лв. и срещу С. Т. А. – за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от 31.08.2015 г. до окончателното изплащане.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон и по-конкретно на института на погасителната давност – основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Според касатора неправилни са изводите на съда относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност при конкретното непозволено увреждане; че с предявяване на гражданските искове в наказателното производство, давността не се прекъсвала и че висящността на процеса относно вземането е прекратена на 28.03.2013 г. Поддържа се, че съгласно трайната практика на ВКС, отказът да се приеме граждански иск за съвместно разглеждане...