Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Д. Г. Г., чрез адв.Н. Б. срещу решение от 23.06.2015 г. по гр. дело № 4488/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 23.02.2015 г. по гр. дело № 38004/2013 г. на Софийски районен съд и вместо това предявените искове от жалбоподателя с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ са отхвърлени. Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателя въззивният съд е допуснал превратно тълкуване на императивната разпоредба на чл. 54, ал. 5 ЗА, че е обезсилил тази разпоредба, която предвижда специален ред за сключване, изменение и прекратяване на договорите с изпълнителните директори на изпълнителни агенции - след съгласуване на съответния министър и министър-председателя. Сочи, че въззивният съд неправилно е възприел, че предвиденото в разпоредбата на чл. 54, ал. 5 ЗА съгласуване с министър-председателя няма смисъла и значението на даването на съгласие по смисъла на ЗЗД и не представлява елемент от фактическия състав за възникването и прекратяването на трудовото правоотношение с изпълнителния директор на И.. Поддържа, че с въведеното с нормата на чл. 54, ал. 5 ЗА изискване за съгласуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение законодателят в значителна степен е създал гаранции за реализацията на чл. 108, ал. 2 от Конституцията на РБългария, според която министър-председателят като централен едноличен орган на изпълнителната власт ръководи и координира общо политиката на правителството и носи отговорност за нея. С оглед на това според жалбоподателя е недопустимо да се приема, че съответния министър би могъл без негово знание и съгласие да предприема прекратяване на трудово правоотношение с изпълнителен директор, за когото преди това е получил съгласие от министър-председателя...