Непозволено увреждане * обезщетение за неимуществени вреди * задължения на съда при постановяване на съдебен акт * мотиви на въззивно решение * противоречие между мотиви и диспозитив на съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 187

гр.София, 07.07.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Цветанка Найденова и прокурора.....................

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1332 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. К. С., чрез адв. П. П., срещу въззивно решение от 07.11.2014г., постановено по възз. гр. д. № 535/2014 г. по описа на Окръжен съд - Шумен, с което е потвърдено Решение №378/21.05.2014 г. по гр. д. № 1964/2013 г. на Районен съд – Шумен в частта, с която касаторът е осъден да заплати на Г. Е. А. и на А. А. Ж., на основание чл. 45 ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лева за всеки, ведно със законната лихва и разноските по делото.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е необосновано, незаконосъобразно и постановено при нарушение на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281 т. 3 ГПК. Сочи се, че в обжалваното решение липсват мотиви относно определения размер на обезщетенията на двамата ищци, а доколкото въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първата инстанция, то между последните и диспозитива на съдебното решение е налице противоречие, което пречи...