О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
София, 01.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 2667/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. В. срещу определение на Старозагорски окръжен съд № 125 от 08.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 1043/ 2016 г., с което е потвърдено определение на Чирпански районен съд от 25.11.2015 г. по гр. д.№ 12/ 2015 г. По този начин е върната подадената от С. Г. В. частна жалба срещу определение на Чирпански районен съд от 17.08.2015 г. по гр. д.№ 12/ 2015 г., с което й е указано да предяви искове против Д. Х. Д. и С. С. В. за установяване на вземането, за което по същото дело е издадена заповед за изпълнение № 5/ 22.01.2015 г.
Жалбоподателката оспорва извода на въззивния съд, че е недопустима частна жалба срещу определение, с което се дават указания по чл. 415 ал. 1 ГПК и което спира изпълнението по образувано въз основа на заповед по чл. 417 ГПК принудително изпълнение. Счита, че такава частна жалба подлежи на разглеждане по същество и поради това моли въззивното определение да бъде отменено, като поддържа, че поставените от нея процесуалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни Д. Х. Д. и С. С. В. оспорват частната жалба и излагат становище за недопускане на обжалването.
Касационната инстанция намира частната жалба за недопустима.
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение на първоинстанционен съд, постановено в заповедно производство. Съгласно задължителното тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д.№ 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 8, заповедното производство е уредено като двуинстанционно и актовете, които постановява въззивната инстанция в това производство, (включително преграждащите), са окончателни и не подлежат на обжалване. Това тълкуване обвързва всички съдилища в България, включително Върховния касационен съд (чл. 130 ал. 2 ЗСВ). Поради това обжалваното въззивно определение е окончателно (без оглед, че в самото него е посочено друго) и частната жалба срещу него не може да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ по същество частната жалба на С. Г. В. срещу въззивно определение на Старозагорски окръжен съд № 125 от 08.02.2016 г. по ч. гр. д.№ 1043/ 2016 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д.№ 2667/ 2016 г. по описа на Върховен касационен съд, ІV гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчването на препис на жалбоподателката.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: