№ 263 София, 17.06.2009 година Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни през две хиляди и девета година, в състав: ЧЛЕНОВЕ: С. К. З Първанова секретар като изслуша докладваното от съдия С. К гражданско дело № 102 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпореждане №8761, постановено на 26.11.2008г. от съдия във Варненския окръжен съд,ГО подадената от Н. И. П. и Р. А. П. касационна жалба с вх. №34497/14.08.2008г. е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК като е прието, че постановеното от въззивния съд не подлежи на касационно обжалване по причина, че обжалваемият интерес е под 1000лв. Разпореждането е обжалвано от Н. И. П. и Р. А. П. с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и подадената от тях касационна жалба бъде надлежно администрирана до ВКС. Поддържат, че понятието “обжалваем интерес” не следва да се отъждествява с понятието “цена на иска” и съответно обжалваемият интерес следва да се определя на основата на действителното парично измерение на имуществото, предмет на спора, а не на данъчната оценка на имота. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК другата страна в производството по частна жалба И. Ж. П. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000лв. като законодателят не е установил в тази разпоредба специфичен критерий за определяне на понятието “обжалваем интерес” по отношение на...