Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

София, 23 юни 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

МАЯ ЦОНЕВА

секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов

като изслуша докладваното от съдия Д. Атанасова наказателно дело № 317/2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на служебния защитник на подсъдимия Д. А., срещу въззивна присъда №18 от 15.04.2013г., постановена по внохд № 265/13г. по описа на САС.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е заявено, че доказателствата са събирани избирателно, обсъждани са едностранчиво, изопачено и тенденциозно, като фактическите констатации са изградени на базата на негодни доказателствени средства. Сочат се нарушения на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Наведен е довод за опороченост на разпознаването, тъй като предявените за разпознаване лица не са били със сходна на подсъдимия външност, което е в нарушение на чл. 171, ал. 2 от НПК. В допълнение защитата намира, че показанията на пострадалия, дадени преди самото разпознаване, си противоречат, тъй като същият посочил, че разпознал подсъдимия по чертите на лицето, скулите, изпитото лице и телосложение, което е изброяване на анатомични части и общи, а не конкретни белези, необходими при идентифициране. Твърди се, че разпознаването е извършено по начин, насочващ пострадалия да посочи именно подсъдимия като извършител на деянието, което опорочава процесуално-следственото действие, както и, че показаните снимки на подсъдимия са повлияли на пострадалия при последващото разпознаване. Протоколът...