Р Е Ш Е Н И Е
№ 183
[населено място], 20 март 2024 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Н. Г.
Д. Л.
при секретаря Ил. Петкова и с участието на прокурора К. С. от ВКП, като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 82/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подс. С. Й. чрез защитника му адв. Д. и по протест на прокурор от АП - Пловдив срещу решение № 202 от 8.11.2023 г. постановено по внохд № 49/23 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
В протеста са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК и е направено искане за отмяна на съдебния акт и за връщане на делото за ново разглеждане с оглед прилагане на закон за по - тежко наказуемо престъпление и за увеличение на определеното наказание.
В жалбата на упълномощения защитник са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, и се настоява за оправдаване на подсъдимия, поради липсата на субективна страна на деянието, алтернативно за намаляване на размера на наказанието, като се съобрази продължителността на срока на воденото срещу него наказателно производството.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Й. се явява лично и с защитника си адв. Д. като поддържа касационната жалба. В последната си дума моли да бъде оправдан, като се има предвид, че пет години се намира в затвора.
В съдебно заседание пред ВКС адв. Д. поддържа касационната жалба и поставя акцент върху аналитичната дейност на въззивния съд, която според нея е извършена в нарушение на закона, тъй като е направен едностранчив и тенденциозен анализ на доказателствения материал, който е довел до неправилно приложение на закона, с оглед дадената правна квалификация на деянието по чл. 242, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и до неправилно осъждане на подсъдимия, поради което настоява за неговото оправдаване.
Представителят на ВКП поддържа касационния протест и твърди, че подс. Й. е бил оправдан неправилно по квалифициращия състав на чл. 242, ал. 4 от НК, тъй като доказателствата установяват, че случаят е особено тежък, с оглед цялостната престъпна дейност, която съдържа трансграничен елемент.
ВКС, трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в съответствие с предоставените си правомощия и в рамките на поискания касационен контрол, намира следното :
Жалбата на подс. Й., депозирана чрез адв. Д. е неоснователна.
Протестът на Апелативна прокуратура - Пловдив е неоснователен.
С присъда №26 от 13.01.2022 г. постановена по нохд № 518/20 г. Х. О. съд е признал подс. С. Й. за виновен в това, че на 14.04.2019 г. през ГКПП /граничен пункт/ в съучастие с Н. А. като съизвършители и чрез посредствено извършителство чрез С. Р., с управлявания от него товарен автомобил марка марка, без надлежно разрешително пренесли през границата на страната високорисково наркотично вещество - хероин с тегло 286, 940 кг. на стойност 25 824 600 лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери, и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК му е наложил наказание 16 години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване и наказание глоба в размер на 200 000 лв.
На основание чл. 59 от НК зачел времето, през което подс. Й. е с мярка за неотклонение „задържане под стража“ до влизане на присъдата в сила.
Съдът отнел в полза на държавата предмета на престъпление и се разпоредил с веществените доказателства, като възложил направените по делото разноски на подсъдимия.
По въззивен протест и въззивна жалба на защитника на подсъдимия пред ПАС е образувано внохд № 123/22 г., по което с решение № 92 от 1.06.2022 г. присъдата е потвърдена изцяло.
Въззивното решение е обжалвано от защитника на подс. Й. пред ВКС, където е образувано н. д. № 578/22 г. С решение № 50121 от 24.01.2023 г. съдебният акт е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав при същия съд.
След връщане на делото, с решение № 202 от 8.11.2023 г. постановено по внохд № 49/2023 г., Апелативен съд - Пловдив изменил присъдата на ХОС, преквалифицирал престъплението в такова по чл. 242, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК и признал подс. Й., че е действал като помагач, като го оправдал за това контрабандата да представлява „особено тежък случай“ и по обвинението за съизвършителство по чл. 20 , ал. 2 от НК.
Намалил наказанието на подс. Й. от 16 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лв. на 12 години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000 лв.
Потвърдил присъдата в останалата й част.
Въззивната съдебна инстанция е провела съдебно следствие, като разпитала св. А., приобщила дадените от него показания в хода на ДП /л. 13, т. 2, както и в разпита му пред ОС –Хасково / л. 490-491/, след което постановила провеждането на очна ставка между него и подс. Й. и допуснала допълнителен разпит на подсъдимия. Като резултат приела почти същата фактическа обстановка с някой несъществени изменение в установената от първия съд. Аргументирала е възможността да приложи закон за по - леко наказуемо престъпление, без прокурорът да е упражнил правомощията си по чл.287 от НПК, тъй като подсъдимият се е защитавал срещу фактите описани в обвинителния акт, които включват и това, че при пристигането си в България трябвало да посрещне товарния автомобил и да контролира движението му.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК
Доводи за наличието му се съдържат в жалбата на подс. Й. и на тях ВКС следва да отговори преди останалите оплаквания, тъй като от тяхната основателност зависи произнасянето по останалите по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. ВКС прецени, че те могат да бъдат обобщени в следните няколко пункта, които касаят :
- качеството и съдържанието на въззивния акт и твърдението за липсата на мотиви в него,
- оплаквания за това, че съдът е постановил своя акт на базата на недопустими предположения за знанието на подсъдимия относно намиращото се в камиона наркотично вещество,
- допуснати пороци в аналитичната дейност на съда при оценката на доказателствата и
- дистанциране от изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НПК.
Проверката на поддържаните критики срещу въззивния съдебен акт установява, че съдържанието му не е дистанцирано от процесуалния закон, като с него контролираната съдебна инстанция е изпълни указанията на ВКС, трето наказателно отделение в решение № 50121 от 24.01.2023 г. Решаващият съд е направил подробен анализ на доказателствената съвкупност, като е изложил ясни съображения по отношение на нейната достоверност, надеждност и допустимост. Мотивирал е становището си кои от доказателствата представляват обективен източник на факти и какви са основанията за тяхното кредитиране и обратното. Изведените от съда фактически изводи се основават на допустими доказателствени материали и са резултат от тяхната обективна, комплексна и задълбочена оценка. Въззивният съд е поднесъл убедително тезата за процесуалната невъзможност показанията на св. Х., св. К., св. Х., св. Д. и св. Д. да бъдат ползвани от съда в частите, в които пресъздават съдържанието на придобитата чрез СРС информация, поради това, че по този начин се стига до недопустимо заместване на един вид доказателство с друго. Изложил е разумни съображения за процесуалната възможност те да бъдат ползвани за установяване на обстоятелства, които са възприели непосредствено като поведението на шофьора на товарния автомобил и неговото придвижване от Митница- /населено място/ до склада в [населено място]. Законосъобразно въззивният съд е отказал да цени като източник на доказателствени факти нотариално заверената декларация, подписана от Н. А., поради обстоятелството, че тя не е предвидена като доказателствено средство, нито представлява доказателство по смисъла на НПК.
Съдебният състав е обсъдил приложените по делото писмени документи, справки от мобилни оператори, технически експертизи, които е съпоставил с показанията на свидетелите А., А., Н., Х., М., Ш., Р., Т., А., К., А., Ч., К., А., К., установяващи комуникацията на подсъдимия с участниците в процесните събития, начинът по който подсъдимият е бил снабден със СИМ карта на името на св. Н., придвижването му чрез управлявания от св. А. автомобил на територията на страната, пристигането на стоката на Митницата в /населено място/ и нейното обмитяване на 15.04.2019 г., проведената митническата проверка на товара, откриването на наркотичното вещество и начинът по който то е укрито в товарния камион и предприетите след това процесуални действия за разкриване и изобличаване на участниците в контрабандата.
Съдебният акт изпълнява изискванията, разписани в чл. 121, ал. 4 от КРБ и чл. 339, ал. 2 от НПК и съдържа ясни мотиви, които позволяват да се установят основанията за постановяването му. Съдържанието му удволетворява стандартите заложените в практика на ЕСПЧ, утвърдени с негови решения по дела M. F. срещу П., P. срещу Франция и др., тъй като мотивите убеждават страните, че подсъдимият е бил изслушан и че съображенията на защитата са били взети предвид от съда. Констатацията, че те не са в полза на предложената защитна теза и че съдът не се е съгласил с част от аргументите й, не е основание да се поддържа наличието на касационното основание - липса на мотиви.
Решението на АС - Пловдив е убедително, разбираемо и изчерпателно, поради което претенцията на касатора е лишена от основание.
Подсъдимият Й. не е бил лишен от правото на справедлив процес по смисъла на чл. 6 от КЗПЧ. Осъждането му по чл. 242, ал.2, вр. чл. 20, ал. 4 от НК не се основава на предположения относно съставомерните признаци от състава на престъплението, а на обективно, всестранно и пълно изследване на инкриминираните обстоятелства, обсъдени от л. 4 до л. 13 в мотивите. По своя обем и съдържание, доказателствата и доказателствените средства позволяват извеждането на обективните и субективни признаци от състава на престъплението. Изводите на съда се основават на система от еднопосочни косвени доказателства, анализирани подробно от л. 16- до л. 25. Последните в своята логическа връзка водят до единствено възможния извод за съпричастност на подс. Й. в инкриминираната престъпна деятелност и изключват всички други възможни хипотези, в това число и лансираните от него, че целта на пътуването му е закупуване и търговия с електронни цигари, проучване на пазара за текстил, романтично пътуване, покана от св. А. и да направи услуга на добра воля на своя работодател да подпомогне логистиката на камиона, пътуващ от И. през /държава/ за България.
Съдебният състав е съпоставил обясненията на подс. Й. със съдържанието на СРС и приложените ВДС за проведените от него разговори с А. и шофьора на камиона от 14.04.2019 г. от 22,30 ч. до 16.04.2019 г. когато е бил задържан, след което е направил законосъобразен извод, че подсъдимият е знаел, че в управлявания от св. Р. товарен камион е транспортирано наркотично вещество. Мобилна комуникация / обективирана в СРС/, използваната специфична терминология за намиращото се в камиона вещество -наречен от подс. Й. „материал“, заедно с това, че не познава другата страна, която е негов получател, са аргументи в подкрепа на обвинителната теза и те са били съпоставени с доказателствено обезпечените факти, установяващи, че за провеждане на мобилните разговори в страната, подсъдимият използвал сим карта издадена на името на св. Н., без негово знание, с неверни данни от личните му документи, че в мобилния му телефон „марка“ е бил инсталиран специален софтуер, който генерирал различен ИМЕИ при всяко включване, което прави СИМ картата му непроследима. Както и че след като наркотичното вещество било открито от митническите служители и връзката с шофьора на камиона е била прекъсната, подсъдимият предприел пътуване до граничните Контролно пропусквателни пунктове в /граничен пункт/ и /граничен пункт/, за което обяснил на св. А., че търси приятел, както и смяната на два пъти на хотелите в /населено място/в, в които нощувал и др., обективират знанието на подсъдимия относно укритото наркотично вещество и специалният режим на неговото транспортиране, укриване и разтоварване в обезопасен склад. Всички тези факти преодоляват тезата на защитата, че проведените от подс. Й. разговори са обичайни, че са свързани с организиране транспортирането на машината, че неговата цел е била да направи „услуга на своя работодател“ А..
Въззивният съд не се е отдалечил от задължението си да установи обективната истина по делото, за което е положил процесуални усилия, чрез извършването на допълнителни разпити на подс. Й. и на св. А., в това число поставяйки ги в очна ставка по между им. Липсата на доказателства касаещи въпросите - кой е предупредил св. А. да се освободи от телефона и СИМ картата, каква в действителност е дейността на този свидетел, знаел ли е за превозвания наркотик, защо подсъдимият не е преспал в товарния автомобил, ако е знаел за превозваното в него наркотично вещество и др., за които защитата твърди, че са важни и са останали в страни от вниманието на съда, нямат значение за правилното решаване на спора и не обосновават наличие на претендираното касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което ВКС прецени жалбата на подсъдимия за лишена от основа
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
Неправилното приложение на закона като касационно основание е поддържано от прокурора и от подс. Й. в процесуалните документи, с които настоящата проверка е била инициирана. Проверката му не сочи на основателност. Установените факти правилно са били субсумирани от въззивния съд като извършено от подсъдимия престъпление по чл. 242, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Също така законосъобразно въззивният съд е постановил оправдателен диспозитив по отношение квалифициращия признак на престъплението „особено тежък случай“ и за „извършителската“ форма на съучастие по чл. 20 , ал. 20 от НК. Аргументите, с които е преквалифицирана престъпната дейност на подс. Й. намират опора в закона и съдебната практика по приложението му, поради което липсват основания за намеса на касационната инстанция в поисканите от двете страни насоки, свързана с отмяна на съдебния акт. Тезата на апелативния съд, че подс. Й. е действал като помагач е професионално защитена и по този въпрос страните не спорят.
Основният спор по делото касае доказателствената обезпеченост на субективната страна на деянието, която въззивният съд старателно е извел въз основа на коментираните от него доказателствени източници. Между тях открояващо значение имат обясненията на подс. Й., както констатацията на съда, че те са недостоверни и защитни, без опора в останалите доказателства. Въззивният съдебен акт съдържа аргументация за липсата на квалифициращото обстоятелство „особено тежък случай“ по чл. 242, ал. 4 от НК и той се базира на верен прочит на относимата съдебна практика по този въпрос, според която то зависи не само от размера на предмета на престъплението над 25 милиона лева, който многократно надхвърля критериите за особено големи размери /съгласно ТР № 1/98 г. на ОСНК на ВКС и ПМС № 209/2001 г./, но и от комплексната оценка за обществената опасност на конкретния деец и на неговото деяние, които следва да бъдат обсъдени и с оглед настъпилите вредни последици и с оглед другите отегчаващи отговорността обстоятелства. Всички те са анализирани компетентно и обективно от въззивната инстанция, която не е допуснала логически грешки, нито е надценила значението на някоя от тях, поради което протестът срещу оправдаването на подсъдимия за квалифициращия признак „особено тежък случай“, ВКС бе преценен като неоснователен.
Контролираната съдебна инстанция е съобразила константната практика на ВКС по приложението на чл. 97, т. 8 от НК / ППВС № 3/1970 г. и ППВС №8/78 г., с която се отстоява разбирането, че нито стойността на предмета на престъпление, нито останалите фактори характеризиращи деянието като такова с висока степен на обществена опасност са решаващите предпоставки за приложението на квалифициращия състав на чл. 242, ал. 4 от НК, тъй като освен тях е необходимо да се направи обоснована и доказателствено защитима оценка, че и личността на дееца е с изключително висока степен на обществена опасност. Такава констатация за подс. Й. не може да бъде направена, не само поради чистото му съдебно минало, но и поради положителните оценки за неговата личност, характеристичните данни, семейното положение, трудова ангажираност, конкретно извършено деяние, предходно поведение в обществото и др.
Несподеляема е тезата на прокурора, че деянието разкрива личността на подс. Й. като „логистично компетентен“, „комбинативен“, „изобретателен“ и „настойчив“. Напротив, той не само не е показал компетентност по въпросите свързани с контрола, планирането и управлението на стоката, а обратното – неговото участие в обмитяванета не е било предвидено, наета е фирма, чиито представители са посредничили между доставчика и митницата. При извършване на услугата не е проявил активност или изобретателност, а е изпълнявал указания от А. в търсенето на склад. Не е проявявал инициатива при водене на разговори с шофьора, нито в убеждаването да извърши курс до [населено място], обстоятелства, които не могат да бъдат интерпретирани като подкрепящи позицията на прокурора за ролята му в престъпното начинание, което не е индиция за високата степен на обществената опасност на Й.. Изводът на съда, че комплексната оценка на всички правнозначими фактори води до отхвърляне на квалифициращия признак „особено тежък случай“ е напълно споделяем от настоящия съдебен състав и поради това, че не са настъпили целените вредни последици, тъй като наркотичното вещество не е стигнало до своя адресат, в нарушение на митническите разпоредби. Ето защо ВКС няма основание да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НПК - да отмени съдебния акт и върне делото на въззивния съд за да приложи закон за по - тежко наказуемо престъпление, каквото искане се съдържа в депозирания протест.
В заключение не може да се приеме, че подс. Й. следва да бъде оправдан, поради липсата на доказателства за знанието му относно превозваното в камиона наркотично вещество. За това ВКС изложи подробни съображения по горе, като следва да посочи, че е обвързан от правилно установени факти и описаното в съдебния акт неправомерно поведение на подсъдимия, на което е била дадена съответна правна оценка от въззивния съдебен състав.
По касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК
Въззивната инстанция е изменила наложените от Окръжен съд - Хасково наказания на подс. Й., като е намалила първото от тях „лишаването от свобода“ от 16 на 12 години и второто „глобата“ от 200 000 лв. на 100 000 лв. Съдът е обосновал компетентно съображенията си за това, като е съобразил преквалифицирането на деянието в по - леко наказуемо престъпление, така също и преквалифицирането на формата на съучастие от „извършител“ на „помагач“. Наложените наказания са справедливи и са определени при един балансиран подход, в съответствие с чл. 54 от НК. Неоснователно се претендира от защитата, че при осъществяване на дейността си, въззивният съд не е отчел в достатъчна степен изминалия продължителен период от извършване на престъплението, който е приблизително пет години и не е редуцирал пропорционално наложените наказания. Такъв пропуск не е допуснат от съда, който е аргументирал ясно основанията за смекчените наказания, съобразявайки всички правно значими обстоятелства. Направена е вярна преценка, че срокът по чл. 22 от НПК не е неразумно дълъг и по скоро е със слаб смекчаващ потенциал, което не позволява допълнителна редукция на наказанията, още повече като се отчете, че делото е с фактическа сложност, с оглед трансграничния елемент на престъпна дейност, като не е направена констатация за неоправдано бездействие на разследващите и правоприлагащите органи.
В протеста прокурорът поддържа наличието на касационното основание – явна несправедливост на наказанието като пряка последица от неправилното приложение на материалния закон и с оглед отпадането на квалифициращия признак от състава на престъплението, който предвижда по - висок минимум и максимум на лишаването от свобода и глоба. ВКС изложи съображения за тяхната неоснователност, поради което обобщи, че съдът е определил наказанията на подс. Й. съобразно закона, при съблюдаване на критериите за справедливост.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1 т. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 8.11.2023 г. постановено по внохд № 49/2023 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
Решението да се преведе на турски език и да се изпрати на подс. Й..
Председател : Членове : 1. 2.