7Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

гр. София, 18 май 2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, І НО, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретаря……...........М. Н….......……и в присъствието на прокурора….................…...Николай ЛЮБЕНОВ...….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 931 по описа за 2019 г.

Производството е образувано по касационна жалба от адв. Д. М. – защитник на подсъдимия И. С. И. срещу решение по внохд № 338/19г. на Апелативен съд гр. Пловдив.

С жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Като съществено нарушение на процесуални правила се изтъква формирането на вътрешното убеждение на съдилищата при игнориране на едни доказателства и превратно тълкуване на други, което е довело до приемането на фактическа обстановка, не отговаряща на действителното положение. Излагат се доводи, че назначената антикоагулантна терапия на пострадалия или не е била спазвана или не са били предприети ефективни мерки за овладяване на проблемите в кръвообращението, които обстоятелства съдилищата не са взели предвид. Твърди се, че апелативният съд не е извършил собствен анализ на доказателствата и не е проверил възраженията на защитата. Материалната незаконосъобразност се обосновава с недоказаност на обвинението от обективна и субективна страна, като се излагат съображения за липса на пряка причинно -следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат. Наложеното наказание според жалбоподателя се явява явно несправедливо, тъй като допълнителните условия за настъпването на смъртта на пострадалия стоят извън поведението на подсъдимия и представляват изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство.

Направените с касационната жалба при условията на алтернативност искания са за оправдаване на подсъдимия И. или за...