О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
гр. София, 13.05.2020 година
В. К. С на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
като изслуша докладваното от съдия Е. В ч. т. дело № 308 по описа за 2020г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищцата М. П. В. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. Б. срещу определение № 1652 от 27.11.2019г. по ч. гр. дело № 1007/2019г. на Плевенски окръжен съд, 3 граждански състав, с което е потвърдено определение № 3234 от 25.07.2019г. по гр. дело № 4997/2019г. на Плевенски районен съд. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по отношение на предявената от М. П. В. срещу „Б. П. Б“ АД, [населено място] претенция по чл. 366 ЗЗД поради недопустимост на иска.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че направените пред съда по т. дело № 215/2014г. на Плевенски окръжен съд /ПлОС/ възражения за нищожност и впоследствие обсъдените в мотивите на съдебното решение въпроси за нищожността на клаузи от договора за кредит не обвързват съда по настоящия иск, доколкото разгледаното в мотивите възражение не е обхванато от силата на пресъдено нещо на решението. Излага доводи, че мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо, а с такава се ползва само диспозитивът на решението.
Частната жалбоподателка обосновава допустимостта на иска по чл. 366 ЗЗД с твърдението, че при неговото уважаване ще бъдат налице предпоставки по чл. 303,...