Р Е Ш Е Н И Е

№ 174

гр. София, 18 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. първо наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.

ЧЛЕНОВЕ: 1. Д. В.

2. В. М.

при участието на секретаря М. П. и прокурора Б. Д. след като разгледа докладваното от съдия МАГДАЛИНЧЕВА н. д. № 130/2024 г., въз основа на закона и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.

Инициирано е по искане на главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на в. н.о. х.д. № 1112/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив.

В искането се излагат доводи за нарушение на материалния закон и за съществено нарушение на процесуалните правила – възобновителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е оценил обективно, всестранно и пълно, съгласно императивните предписания на чл. 14 от НПК, всички релевантни за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК обстоятелства, вследствие на което неправилно е приел, че спрямо конкретния деец основанията за приложение на този текст са налице. Поддържа се надценяване на доказателствата относно обществената опасност на оправдания Д. И. - чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни - и подценяване на други такива свързани и с личната опасност на дееца, и с обществената опасност на самото деяние. Отбелязва се в тази връзка, че преди да стане правоспособен водач Д. И. е бил санкциониран за нарушение на правилата за движение по пътищата и се акцентира върху липсата на сериозен шофьорски опит, което се счита, че в конкретния случай в по-висока степен е застрашило безопасността на транспорта. На тази основа се твърди, че приложението на член 9, ал. 2 от НК по процесния казус е правно неоправдано. Въвежда се и твърдение, че въззивният акт е изготвен в нарушение на закона, тъй като в мотивите към постановената присъда не са посочени основанията, поради които решаващият орган не е възприел тезата на прокурора, изразена в пледоарията му пред окръжния съд. Отправено е искане за възобновяване на производството по в. н.о. х.д. №1112/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, за отмяна на постановената по това дело нова присъда и за връщане на делото за разглеждането му от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за основателност на искането за възобновяване по посочените в него основания, като счита, че ВКС следва да упражни правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК.

Упълномощеният в това производство защитник на оправданото лице –адв. К. Н., моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение. Твърди, че вярната фактология по делото е установена от въззивния съд, който правилно е приел, че след употреба на алкохол Д. И. е управлявал автомобила единствено, за да го паркира. При тези данни и с оглед личностната характеристика на оправдания защитникът смята, че приложението на чл. 9, ал. 2 от НК е било правилно.

Оправданият Д. Е. И. в лична защитна и в последна дума моли искането за възобновяване да бъде оставено без уважение.

След като прецени изложените в искането доводи, наведените за възобновяване основания и становищата на страните, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намери за установено следното:

Искането е процесуално допустимо. То се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и касае непроверена по касационен ред нова присъда на Окръжен съд – Пловдив, която попада в изключенията по чл. 424, ал. 1 от НПК и е допустимо да бъде проверена от ВКС по глава тридесет и трета от НПК. Искането е подадено от активно легитимирано лице – главен прокурор на Р. Б. и е направено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, започнал да тече от 03.11.2023 г. - датата, на която е влязла в сила присъдата на въззивния съд.

Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 52 от 28.02.2023 г. по н. о.х. д. № 7337/2022 г. на РС-Пловдив, НО, 10 състав Д. Е. И. е признат за виновен в това, че на 10.04.2022 г - в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – т. а. „***“ ** * с рег. № , с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.28 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза № 649/13.04.2022 г., поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, както и на лишаване от правоуправление за срок от една година с приспадане на времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

С присъдата на И. са възложени и разноските по делото.

По жалба на защитата след проведено въззивно следствие с нова присъда №77/19.10.2023 г. първоинстанционният съдебен акт е бил отменен, като с приложение на чл. 9, ал. 2 от НК Д. И. е бил оправдан за това да е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Именно този съдебен акт е предмет на проверка в процедурата по възобновяване.

Посочените в искането за възобновяване оплаквания се свеждат до:

-твърдение за съществени нарушения на процесуалните правила с обосновка, че са надценени данните за личността на осъдения и са подценени тези, завишаващи обществената опасност на извършеното от него деяние, както и твърдение, че въззивният акт не отговаря на изискванията на чл. 339 от НПК;

-твърдение за нарушение на материалния закон, доколкото на база на горната порочна процесуална дейност въззивният съд е направил погрешни изводи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК.

Преценявайки основателността, респективно неоснователността на тези доводи, решаващият по възобновяването съд съобрази следното:

1. Твърдението за съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно:

Окръжен съд-Пловдив е оценил доказателствените материали съобразно изискванията на чл. 14 от НПК. В процесуалната му дейност липсват пороци, които да доведат до съмнителност на приетите изводи относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. На л. 8 и л. 9 от мотивите към въззивната присъда подробно са обсъдени всички обстоятелства, свързани с обществената опасност на деянието и на конкретния деец и това е сторено по начин, който не оставя съмнение в обективността, всестранността и пълнотата на изследване на обстоятелствата по делото. През призмата на вътрешното убеждение на съда са обследвани значимите за малозначителността въпроси – факта на управление на превозното средство след употреба на алкохол от страна на Д. И.; причината, поради която той е боравил с приборите за управление; частта от денонощието и мястото, на което това се е случило; продължителността на управлението; несъздаването на реална опасност за живота и здравето на други участници в движението. Неподминати от решаващия в редовната съдебна инстанция съд са и данните за личната степен на обществена опасност на оправдания – младата му възраст, съдебния му статус, характеристичната му справка, активното му и професионално ангажирано развитие в спорта.

Не е налице и твърдяното в искането за възобновяване нарушение на чл. 339 от НПК. В принципен план този текст се отнася до съдържанието на решението на въззивната инстанция, а в конкретния случай актът по същество, с който производството пред окръжния съд е приключило, е присъда, към която в законоустановените срокове са били изготвени и мотиви. Във въззивната присъда е отговорено на всички въпроси по чл. 301 от НПК, приложим с оглед препращащата норма на чл. 317 от НПК, а мотивите към тази присъда представляват ясно и необходимо нейно логическо последствие. Присъдата е мотивирана по начин, от който се вижда, че са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и това е сторено безукорно и с маниер, позволяващ да бъде проверена правилността на направените фактически и правни изводи. Извършен е подробен анализ на събраните пред двете инстанции доказателства, като убедително е защитена причината, поради която съдът е отказал да се довери на показанията на полицейските служители А. В. и Х. Р., мотивирайки се с три обстоятелства: с отсъствието на запис на полицейската проверка, какъвто полицаите са твърдяли, че е бил правен; с нередовността при подписване на акта за административно нарушение при условията на отказ и с наличието на двама очевидци, които недвусмислено са заявили, че Д. И. е поел управлението на превозното средства, за да го паркира. След възприемане на собствена и различна от приетата от първия съд фактология в мотивите към присъдата е отговорено на доводите на прокурора, свързани с приложението на чл. 9, ал. 2 НК. Процесуално нарушение в упоменатата в искането за възобновяване насока следователно не съществува.

2. Неоснователен е доводът за нарушение на материалния закон - възобновително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

В искането за възобновяване твърдението за нарушение на материалния закон е обосновано с твърдението за неправилно приложение на текста на чл. 9, ал. 2 НК.

Неспорно в принципен план, а и съответстващо на приетото в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н. д. № 97/1982 г. на ОСНК на ВС, е положението, че като норма от общата част чл. 9, ал. 2 е приложим по отношение на всички състави на престъпления от Наказателния кодекс на Р. Б. Този текст е една от нормите в наказателния закон, която има за предназначение да постигне ефект на съответствие на индивидуалната тежест на осъщественото деяние с необходимостта от прилагане на наказателна санкция спрямо извършителя му. Законосъобразното приложение на чл. 9, ал. 2 НК се предпоставя от единственото условие деянието, макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата обществена опасност да е явно незначителна. За да се прецени дали дадено деяние отговаря на законовите критерии за малозначителност, инкорпорирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК - липса или явна незначителност на обществената му опасност, е необходимо да се изхожда от конкретиката на деянието, като се отчете обществената стойност на засегнатите и увредени обществени отношения и съответната степен на тяхното увреждане, както и конкретните характеристики на дееца, които рефлектират върху личната му обществена опасност (Р-706-74-II н. о. на ВС).

В процесния случай осъщественото от Д. И. деяние е с ниска увреждаща степен, тъй като защитените с нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК обществени отношения не са засегнати съществено. Касае се за формално деяние, което е реализирано в рамките на няколко минути, необходими на дееца да започне и довърши маневра по паркиране на автомобила на място, обособено като обществен паркинг. Кратковременното боравене с приборите за управление от Д. И. в процесния случай е имало и конкретен повод – двигателят на автомобила е угаснал и водачът му и свидетел по делото Н. Г. не е успял да приведе колата в работен режим поради необходимостта от въвеждането на специален код. Това именно е наложило намесата на И., който е бил запознат с характеристиките на превозното средство, тъй като обичайно то е ползвано по предназначение от неговия баща и свидетел по делото Е. И.. Не е подминато от въззивния съд обстоятелството, че деянието е извършено нощно време и в зона, обособена като място за паркиране, т. е. извън отворен за обществено ползване път и във време, в което не се установява да е имало интензивно движение на пешеходци и автомобили.

От друга страна, личността на Д. И. е изключително положително характеризирана, предвид чистото му съдебно минало, липсата на неприключили наказателни производства спрямо него, добрата му спортна характеристика, младата му възраст (към момента на деянието той е бил на 19 години) и поведението му по време на полицейската проверка, когато е оказал съдействие на служителите на реда.

Комплексната оценка на деянието следователно го определя като такова с изключително ниска обществена опасност, поради незначителното засягане на обществените отношения, предмет на защита с нормата на чл. 343б, ал. 1 от НК. Това означава, че макар формално да са осъществени признаците на инкриминирания престъпен състав, поради незначителната му обществена опасност, извършеното от Д. И. не следва да бъде третирано като престъпление от съответния вид.

Последното вярно е било преценено като основание за прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК от страна на ОС-Пловдив – теза, с която в процедурата по възобновяване касационният съд изразява съгласие.

Не могат да бъдат направени различни изводи от факта, че оправданият е бил наказван по административен ред за нарушение на правилата за движение по пътищата, както се твърди в искането за възобновяване. Нарушението, за което Д. И. е бил санкциониран, е само едно, не е било свързано с употреба на алкохол или наркотични вещества по време на управление на превозно средство и е било извършено преди лицето да стане правоспособен водач. Имайки предвид причината, поради която деецът е поел управлението на превозното средство и краткото време, в което е боравил с приборите за управление, в негов ущърб не би могло да бъде преценявано и това, че е получил свидетелство за правоуправление месец преди осъществяване на процесното деяние. В тази връзка следва да се има предвид, че българското законодателство не предвижда ограничения по отношение на младите водачи и не е въвело специални мерки срещу тях в началния период след получаване на шофьорска книжка.

По изложените съображения ВКС намери, че не са налице основанията за възобновяване на наказателното производство по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, поради което искането на главния прокурор следва да бъде оставено без уважено.

Така мотивиран Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на главния прокурор на Р. Б. за възобновяване на в. н.о. х.д. № 1112/2023 г. на Окръжен съд-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: Членове: 1. 2.