О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 661

гр. София, 18.03.2024 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 122 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е въз основа на две идентични касационни жалби на ответниците по делото И. Т. Б. и от „Б. и сие земеделски производител“ ООД срещу решение № 301/05.05.2022г. по в. т.д. № 542/2022г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 260076/14.01.2021г. по т. д. № 132/2020г. на Софийския градски съд, с което по реда на чл. 422 ГПК е установено, че „Б. и сие земеделски производител ООД и И. Т. Б. дължат солидарно на „Брисегруп България ЕООД сумата от 14 700 евро по запис на заповед от 5.04.2015г., ведно със законната лихва върху нея от 22.04.2015г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 15.02.2016г. по ч. гр. д. № 22008/2015г. на Софийския районен съд, като са им възложени и разноските.

Касаторите искат отмяна на въззивното решение като неправилно, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Поддържат следните твърдения: При издаването и авалирането на записа на заповед и при проверка на същия от външна страна се установява липса на безусловен характер на процесния запис на заповед, тъй като в процесния запис на заповед е посочена каузалната сделка, от която произтича вземането по менителничния ефект. В конкретния случай записът на заповед е обвързан при издаването си с две каузални правоотношения - договор за продажба и договор за цесия. Лицето в...