Производството е по чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Н. Л. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв.М.С., срещу решение от 21.11.2012г., постановено по в. гр. д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 17.07.2012г. по гр. д.№3091/2012г. на Плевенски районен съд в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.

Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касационната жалба [община], чрез процесуален представител юрисконсулт С.-К., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част, са отхвърлени предявените от Н. Л. П. срещу [община] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №01/15.03.2012г. на кмета на [община] на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор обществен ред” и за заплащане на обезщетение на основание чл. 334, ал. 1, т. 3 КТ.

Въззивният съд е приел, че уволнението е законосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.

Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 ГПК на въззивното решение доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „може ли да бъде приложено основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ в практиката чрез едностранно създадена от работодателя процедура за проверка за качества на служители от определено звено от структурата на работодетеля” съдебната практика не е достатъчна и следва да бъде развита.

Въпросът е от значение за конкретното дело, доколкото на неговото разрешаване въззивният съд е основал решението си по спора за законосъобразност на уволнението. Касаторът-служител не дължи държавна такса за производството по трудовия спор.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 21.11.2012г., постановено по в. гр. д.№826/2012г. на Плевенски окръжен съд.

Делото да се докладва на председателя на ІІІ г. о. на ВКС за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: