Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр. София , 19 януари 2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и двадесет и пета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : К. М.

ЧЛЕНОВЕ : Н. Г.

К. К.

при секретаря Ил. Петкова,

с участието на прокурора от ВКП на РБ К. С.

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 280 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на адв. Т. П. – служебен защитник на подс.Н. К. И. срещу решение № 160 от на САС постановено по внохд № 162/23 г.

В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК и с нея се настоява : 1. Въззивното решение да бъде отменено, поради нарушено право на защита на подс. И. и 2. В случай, че ВКС прецени, че САС е постановил законосъобразен съдебен акт, то да намали размера на наложеното наказание, като приложи чл. 55 от НК.

В хода на висящото производство подс. И. е починал на 3.09.2023 г., видно от приложения акт за смърт № 52/ 4.09.2023 г. В съдебно заседание пред ВКС служебният защитник на подсъдимия – адв. П. пледира за прекратяване на воденото срещу подс. И. наказателно производство, поради неговата смърт и за отмяна на постановените срещу него съдебни актове, като разноските по делото да останат за сметка на държавата. По отношение на гражданските искове, счита че ВКС е изпълнил процедурата за уведомяване на наследниците на починалия и правилно е конституирал тези, които не са направили отказ от наследството му и спрямо тях съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ГПК.

В производството пред ВКС, след като повереникът на гражданските ищци изпълни в шестмесечен срок изискванията на чл. 230 от ГПК като наследници на починалия подсъдим И. са конституирани като ответници по гражданските искове : А. К. Д., Е. М. Н., А. М. Н., В. М. Н., Й. Л. И., А. Л. К., Ф. М. К., Н. М. К., М. М. К., Д. Е. К., Л. Е. А., Н. Н. И., М. Н. И., С. Н. С., Д. Н. И..

В съдебно заседание пред ВКС наследниците на починалия подсъдим - граждански ответници, призовани редовно по реда на чл. 47 от ГПК не се явиха, не се яви и техният повереник адв. Д., редовно призован.

Представителят на ВКП застъпва становище, че с оглед настъпилата смърт на подсъдимия, ВКС не следва да се занимава с релевираните касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, а следва да обърне внимание, че срещу уважената част на гражданските искове в касационната жалба не са развити никакви съображения в насока за тяхното намаляване, поради което следва да се приеме, че в тази част решението е влязло в сила.

ВКС след като изслуша доводите на страните, в съответствие с предоставените си правомощия касаещи предмета на касационното производство, с оглед процесуалното развитие на делото, намери следното :

С присъда № 260000 от 4.02.2022 г. по нохд № 60/21 г. Окръжен съд - Кюстендил признал подс. Н. К. И. за виновен в това, че на 21.03.2020 г. в [населено място] умишлено умъртвил Л. И. Л., като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 12, вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. Б от НК и във вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 19 години, като определил първоначален „строг“ режим на неговото изтърпяване.

На основание чл. 59 от НК е приспаднал времето, през което подс. И. е бил задържан под стража, считано от 21.03.2020 г. до влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 45 от ЗЗД осъдил подс. И. да заплати на гражданските ищци обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в едно със законната лихва, считано от датата на деянието както следва :

-на В. П. Л. 150 000 лв., като е отхвърлил иска до пълния му размер на 200 000 лв.

-на И. М. Л. – 50 000 лв. , като е отхвърлил иска до пълния му размер от 100 000 лв.

Осъдил е подс. И. да заплати на гражданските ищци направените от тях разноски за възнаграждение на повереник, както и разноските по делото и държавната такса върху уважените размери на гражданските искове.

Произнесъл се е по веществените доказателства.

С въззивното решение № 160 от 9.05.2023 г.,по внохд № 162/23 г. САС е изменил присъда № 260000 от 4.02.2022 г. на Окръжен съд – Кюстендил постановена по нохд № 60/21 г., в частта относно наложеното наказание, режима на изтърпяването му и държавната такса по уважените граждански искове, както следва :

-определил наказание „доживотен затвор“, на основание чл. 38 а от НК;

-определил специален режим на изтърпяването му, на основание чл. 57, ал. 1 от ЗИНЗС ;

-намалил размера на уважения граждански иск от И. М. Л. от 50 000 лв. на 10 000 лв. и намалил държавната такса от 2000 лв. на 400 лв., както и размера на държавната такса от 8 000 лв. на 6 400 лв.

Потвърдил присъдата в останалата й част.

Най - напред, ВКС следва да очертае предмета на касационната проверка, обусловен от факта на настъпилата смърт на подсъдимия и с оглед съдържанието на подадената от неговия защитник касационна жалба срещу въззивното решение.

Въззивното решение в неговата наказателна част, поради настъпила смърт на дееца, не подлежи на проверка, като ВКС следва да отмени постановените съдебни актове, с които КОС и САС са се произнесли по вината и наказателната отговорност на подс. И., като отделно от това на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК следва да прекрати наказателното производство. По отношение въззивния съдебен акт в частта, в която са уважени предявените граждански искове от В. П. и И. Л., касационната инстанция дължи произнасяне, като претенциите за обезвреда от непозволеното увреждане следва да се разрешат след като се направи преценка на следните обстоятелства : има ли извършен деликт, налице е противоправно деяние, извършено ли е то виновно от подс. И. и дали е налице пряка причинно следствена връзка между нанесения побой от подс. И. и настъпилата смърт на Л., поради което производството в неговата гражданско - осъдителна част следва да продължи. В тази връзка, становището на представителя на държавното обвинение, че решението на въззивния съд в осъдителната му гражданско правна част е влязло в сила е неоснователно, защото в практика си по този въпрос, развита в ТР №5/2017 г., ОСНК на ВКС е приел, че макар двете части на съдебния акт – наказателната и гражданската част да са свързани и гражданският иск в наказателния процес да има акцесорен характер, в определени хипотези той придобива самостоятелност, тъй като гражданска отговорност може да бъде търсена и без да е установена наказателната отговорност. В ТР № 1/2013 г. на ОСНК, ВКС приема също така, „че гражданският иск подлежи на разглеждане отделно от наказателната отговорност на подсъдимия и самостоятелността му в наказателния процес е обусловена от действащите правни норми в НПК“, като лицето ответник по претенцията за обезвреда може да се защитава по фактите и доказателсвата обосноваващи непозволеното увреждане.

Посоченото до тук, както и липсата на оплаквания в касационната жалба срещу размерите на уважените граждански искове, определя пределите на настоящата проверка, която следва да бъде сведена до това дали установените по делото факти покриват признаците на деликт по чл. 45 от ЗЗД, без да се прави преценка за това дали те изпълват критериите за справедливост по см. на чл. 52 от ЗЗД.

По делото е установено най - общо от фактическа страна, че на 20.03.2020 г. подс. И. и жертвата Л., които били интимни приятели и имали връзка се срещнали в дома на св. Н.. Още там подс. И. започнал да нанася удари на Л. и насила я извел от дома му. По късно вечерта, след като двамата отишли на [улица], подсъдимият продължил да пие алкохол и да нанася множество удари / най малко 25 на брой съгласно СМЕ на труп/ на пострадалата по главата и тялото, като част от тях били със значителна сила и довели до счупване на костите на носа, ребрата, до разкъсноконтузни рани, кръвонасядания и отоци на главата, контузии на бял дроб, лека аспирация на кръв и поглъщане на кръв, остър кръвозастой във вътрешните органи и др. Л. починала на 21.03.2020 г. като причина за нейната смърт е закрита черепно - мозъчна травма и свързаните с нея остри нарушения на дихателната и сърдечно съдовата дейност.

При това положение, въззивният съд е приел, че подс. И. дължи обезщетение на наследниците на убитата, които са конституирани като граждански ищци в наказателния процес и съобразно принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД е изменил присъдата на ОС - Кюстендил като е намалил размера на присъденото на основание чл. 45 от ЗЗД обещетение на И. М. Л. от 50 000 лв. на 10 000 лв. и потвърдил размера на присъденото обезщетение от КОС в полза на В. П. Л. в размер на 150 000 лв.

От изложеното по - горе се налага извода, че не са налице процесуални основания за отмяна на решението в неговата гражданска част и за връщането му за ново разглеждане, тъй като описаното в съдебния акт деяние, извършено от подс. И., покрива признаците на деликт по см. на чл. 45 от ЗЗД, което поражда основания за реализиране на отговорност от непозволеното увреждане.

Както бе посочено по - горе касационната жалба на служебния защитник на подс. И. не третира въпроса, дали определените от съда обезщетения за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания отговарят на принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и не съдържа възражения срещу гражданско осъдителната част на въззивното решение, което налага ВКС само да измени решението на САС в тази му част по отношение самоличността на длъжниците по вземането на гражданските ищци, основание на чл. 45 от ЗЗД, тъй като длъжници по него се явяват правоприемниците - наследници на починалия : подсъдим А. К. Д., Е. М. Н., А. М. Н., В. М. Н., Й. Л. И., А. Л. К., Ф. М. К., Н. М. К., М. М. К., Д. Е. К., Л. Е. А., Н. Н. И., М. Н. И., С. Н. С., Д. Н. И., които дължат репариране на вредите от деянието, при условията на солидарност .

Решението следва да се отмени в частта относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски, които следва да останат в тежест на държавата поради смъртта на дееца.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2 т. 5 от НПК

ВКС, трето наказателно отделение :

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА от 4.02.2022 г. на Окръжен съд - Кюстендил по нохд № 60/21 г. в наказателната й част и в частта относно дължимите разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 160 от 9.05.2023 г. на САС по внохд №162/23 г. в наказателната му част и в частта относно разноските дължими на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.

ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу Н. К. И. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 12 , вр. чл. 115, вр. чл. 29, ал. 1, б. б от НК.

ИЗМЕНЯ решение на САС в гражданската част, като на основание чл. 45 от ЗЗД осъжда наследниците на починалия подсъдим Н. К. И. : А. К. Д., Е. М. Н., А. М. Н., В. М. Н., Й. Л. И., А. Л. К., Ф. М. К., Н. М. К., М. М. К., Д. Е. К., Л. Е. А., Н. Н. И., М. Н. И., С. Н. С., Д. Н. И., при условията на солидарност да заплатят присъдените обезщетения за неимуществени вреди.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.