О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 99

гр. София, 10.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 120 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ж. К. Ц. срещу определение № 683 от 19. 12. 2022 г. по т. д. № 2668/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател, подадена на 22. 03. 2022 г., за отмяна на основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК на определение № 81 от 20. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 1361/2020 г. на Благоевградски окръжен съд и определение № 615 от 1. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 379/2021 г. на Благоевградски окръжен съд.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и прави искане за отмяната му по изложени в жалбата съображения. Твърди, че ВКС е следвало да извърши преценка дали искането за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1642/2017 г. на Петрички районен съд е подадено от лице, което е било надлежен представител на „Райфайзенбанк /България/“ АД. Оспорва извода на ВКС за неспазване на срока за подаване на молбата за отмяна. Сочи, че узнал за актовете, чиято отмяна претендира, на 1. 12. 2021 г. и подал молбата за отмяната им на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК в едноседмичен срок от узнаването.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но е неоснователна.

За да остави без разглеждане подадената от Ж. Ц. молба за отмяна, тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че определенията, чиято отмяна се иска, не попадат в приложното поле на производството по Глава ХХІV от ГПК, което е средство за защита срещу неправилни актове, с които правният спор е разрешен със сила на пресъдено нещо. Позовал се е т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31. 07. 2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, за да приеме, че определение № 81 от 20. 01. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 1361/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, с което окончателно е разрешен спорът относно допустимостта на подадените от молителя въззивни жалби и молби не подлежи на отмяна. Изложил е съображения, че определение № 615 от 1. 06. 2021 г. по в. ч. гр. д. № 379/2021 г. на Благоевградски окръжен съд също не подлежи на отмяна, тъй като с него е оставена без уважение частна жалба против разпореждане за издаване на изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1642/2017 г. на Петрички районен съд /след заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за суми, произтичащи от договор за студентски кредит от 2010 г., и влизане в сила на решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК, с което е признато съществуването на вземане в полза на заявителя срещу Циканделов за сумите, предмет на същата заповед/, доколкото с разпорежданията за издаване на изпълнителен лист не се разрешава материалноправен спор по същество, същите не се ползват със сила на пресъдено нещо и не се приравняват по правни последици на влезли в сила решения.

В обжалваното определение е прието, че е налице и още едно самостоятелно основание за недопустимост на молбата за отмяна – поради неспазване на преклузивния срок за подаването й. Посочено е, че съобразно твърденията на молителя същият е узнал за двете определения след справка по телефона в деловодството на Благоевградския окръжен съд на 1. 12. 2021 г., а молбата за отмяна е постъпила в съда на 22. 03. 2022 г.

Извършената от първия тричленен състав на ВКС преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна.

Съгласно т. 2 на Постановление № 2 от 29. 09. 1977 г. по гр. д. № 1/77 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В мотивите на постановлението са дадени разясненията, че това са актове, които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което не подлежат на отмяна определенията по движението на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. С т. 6 на Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31. 07. 2017 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определенията за прекратяване на делото поради отказ от иска. В мотивите към т. 6 на тълкувателното решение са изложени съображения за подлежащите на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК актове на съдилищата, като е посочено, че институтът на отмяна се прилага не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол и произтичащия от него ограничен кръг на основанията /фактическите състави/, предвидени от законодателя като причини за отмяна на влезлите в сила решения и възобновяване на производствата по тях.

Определение № 81 от 20. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 1361/2020 г. на Благоевградски окръжен съд, чиято отмяна се иска, е постановено по частна жалба срещу разпореждане по ч. гр. д. № 1642/2017 г. на Петрички районен съд, образувано по заявление на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за задължения на Ж. Ц., за връщане на въззивни жалби, жалба и молби на посоченото лице поради неотстраняване в срок на нередовности по чл. 261, т. 1 и т. 4 ГПК, изразяващи се в непосочване на обжалвания акт, неформулиране на искане на подателя към съда и неприлагане на документи за внесена държавна такса за обжалване. С посоченото определение не е разрешен със сила на пресъдено нещо спор за материално право, а е разрешен спорът за наличието на основание за връщане на подадените от жалбоподателя жалби и молби, а именно относно неотстраняването в срок на правилно посочени от съда нередовности на същите. Поради това определението не е от кръга на съдебните актове, попадащи в приложното поле на чл. 303 и сл. ГПК, и подадената молба за отмяната му на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК е недопустима.

Следва да бъде споделен и изводът в обжалваното определение, че определение № 615 от 1. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 379/2021 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането на заповедния съд за издаване на изпълнителен лист, също не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, доколкото с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Както е изяснено в мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 5 от 12. 07. 2018 г. по т. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В производството по издаване на изпълнителен лист проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

По изложените съображения молбата на Ж. К. Ц. за отмяна на определение № 81 от 20. 01. 2021 г. по ч. гр. д. № 1361/2020 г. на Благоевградски окръжен съд и определение № 615 от 1. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 379/2021 г. на Благоевградски окръжен съд е недопустима и като я е оставил без разглеждане с атакуваното определение, първият тричленен състав е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Тъй като молбата за отмяна е с предмет определения, които не попадат в приложното поле на производството по Глава ХХІV на ГПК, в настоящото производство не се налага изследване на въпроса дали процесуалното право за отмяна е надлежно упражнено с оглед спазване на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1 ГПК за подаване на молбата.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 683 от 19. 12. 2022 г. по т. д. № 2668/2022 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.