9Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

гр. София, 11.03.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

П. К.

при секретаря Илияна Рангелова

в присъствието на прокурора Росица Славова

като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 122/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. Д. З. чрез защитника му адв. В. Г. и от частните обвинители и граждански ищци Д. О. и Д. О. със съгласието на Д. О. чрез повереника им – адв. П. Н., както и от частните обвинители и граждански ищци К. О. и И. О. чрез повереника им адв. И. Р. срещу решение № 164/24.11.2023 г. на апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 199/2023 г.

В жалбата на подсъдимия са въведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, като се претендира отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд или изменение на решението и намаляване на наложеното наказание, приложение на чл. 66 НК и намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на всеки от гражданските ищци.

В подкрепа на заявеното касационно основание нарушение на процесуалния закон се твърди противоречие между мотиви и диспозитив на решението на апелативния съд, довело до неяснота във волята на съда и липса на мотиви; подценяване показанията на свид. И. Л., А. Ц., Е. С., Я. П., М. Ф. и надценяване показанията на близките на пострадалия. Адв. Г. сочи, че не е ясно защо апелативният съд не кредитира с доверие обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице относно твърдяното развитие на ситуацията между него и пострадалия, при положение, че липсват други доказателствени източници освен обясненията на подзащитния й и факта, че той е признал фактите, така, както са очертани в обвинителния акт. Заявява, че се е стигнало до неправилно индивидуализиране на наказанието, което е определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като са игнорирани смекчаващите такива. Акцентира на чистото съдебно минало на подсъдимия като сочи, че наложеното наказание не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите на наказанието.

На последно място, излага твърдения за липса на доказателства за претърпените от гражданските ищци болки и страдания в обема, претендиран от тях.

В жалбите на частните обвинители и граждански ищци К. О., И. О., Д. О. и Д. О., последната действаща със съгласието на майка си, са наведени всички касационни основания. Двете жалби са с идентично съдържание, при обосноваване на посочените касационни поводи, което позволява съвместното им разглеждане.

В подкрепа на довода за допуснато нарушение на процесуалния закон е твърдението, че не били налице основанията за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК и че първостепенният съд е бил длъжен да констатира съществени противоречия в доказателствения материал и наличие на факти от изключително значение за наказателната отговорност на подсъдимия. Излагат се претенции за формален доказателствен анализ, въз основа на който окръжният съд не е дал отговор на въпроса как е било извършено престъплението. Твърдят, че е нарушено правото им да сочат доказателства с недопускането до разпит на поискани от тях свидетели за обстоятелства извън признатите от подсъдимия факти.

Като нарушение на материалния закон въвеждат факта, че съдът не е приел, че смъртта на пострадалия е настъпила в резултат на нанесена тежка, а лека телесна повреда. Поверениците на частните обвинители смятат, че умисълът на подсъдимия е бил насочен към причиняване на тежка, а не на лека телесна повреда, защото ударът, според тях, е бил достатъчно силен, за да изведе от равновесие тялото на потърпевшия и той да падне на земята и да получи черепно мозъчна травма, от която по-късно почива. Оттук оспорват приетата от прокурора и инстанциите по фактите правна квалификация по чл. 124, ал. 1, пр.3 вр. чл. 130, ал. 2 НК.

Накрая твърдят, че наложеното на подс. З. наказание е явно несправедливо. Затова претендират отмяна на решението на апелативен съд – Варна и присъдата на окръжен съд – Силистра и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Адв. Г. в съдебно заседание пледира за уважаване на касационната жалба. Преди всичко желае намаляване на наказанието на подзащитния й и прилагане на института на условното осъждане, т. к. не е отчетено обстоятелството, че подсъдимият е с чисто съдебно минало. Намира за абсурдни мотивите на апелативния съд, в частта, в която е очертал отегчаващите отговорността на клиента й обстоятелства.

Жалбите на частните обвинители и граждански ищци счита за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Д. и Д. О. – адв. Н., поддържа жалбата на клиентите си и смята жалбата на подс. З. за неоснователна. Претендира отмяна на решението на апелативен съд – Варна и присъдата на окръжен съд – Силистра и иска връщане на делото на първостепенния съд на основанията, подробно развити в касационната жалба.

Смята, че не следва да бъде уважавана касационната жалба на подсъдимия. Не намира основания за намаляване размера на наложеното му наказание нито за прилагане на условно осъждане спрямо него. По отношение уважените размери на гражданските искове счита, че отговарят на изискванията на закона за справедливо обезщетение.

Адв. Й. – повереник на частните обвинители и граждански ищци К. О. и И. О., поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Претендира връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Моли да не се уважава жалбата на подсъдимия.

Прокурорът от Върховна прокуратура счита, че апелативен съд - Варна не е допуснал сочените в жалбата на подсъдимия нарушения, като смята, че същата е неоснователна и пледира за оставяне в сила на обжалваното решение.

Не намира основания за отмяна на решението, нито за ревизията му с цел налагане на по-леко наказание. Счита, че правилно са анализирани всички обстоятелства, влияещи на вида и размера на наказанието, наложено на подсъдимия. Твърди, че отмереното наказание е справедливо.

По отношение част от възраженията на гражданските ищци и частни обвинители приема, че са неоснователни и не могат да доведат до отмяна на съдебния акт. Намира за правилно изведена от долустепенните съдилища фактическата обстановка, че подсъдимият по непредпазливост е причинил смъртта на пострадалия в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, като акцентира, че вида на телесната повреда е приет въз основа на медицинските експертизи. На това основание пледира за оставяне на решението в сила.

Подс. З. изразява съжаление, като сочи, че не може да върне нищо назад и моли за намаляване на наказанието.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 7 от 26.04.2023 г., постановена по НОХД № 65/2023 г., Окръжен съд – Силистра е признал за виновен подсъдимия Д. Й. З. и го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода ефективно при общ режим на изтърпяване на същото за деяние по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК вр. чл. 58а НК.

На основание чл. 59, ал. 1 НК е извършено зачитане на предварителното задържане на подсъдимия по делото.

На основание чл. 45 ЗЗД подс. Д. Й. З. е осъден да заплати на гражданските ищци Д. Л. О. и Д. П. О. чрез Д. Л. О. сумите от по 200 000 лв., а на гражданските ищци К. П. О. и И. К. О. сумите от по 100 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите.

Подс. Д. Й. З. е осъден да заплати сумата от 24000 лв. държавна такса върху уважения размер на гражданските искове.

Налично е произнасяне и по въпроса за веществените доказателства.

С цитирания съдебен акт подс. Д. Й. З. е осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 164 от 24.11.2023 г., постановено по ВНОХД № 199/2023 г., Варненският апелативен съд потвърдил атакуваната пред него от подсъдимия чрез защитника му и частните обвинители и граждански ищци чрез техните повереници присъда на окръжен съд - Силистра.

Приоритетно следва да се обсъдят доводите за нарушения на процесуалния закон, защото от тяхната основателност зависи коментирането и на твърденията за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието.

При осъществената проверка Върховният касационен съд установи, че при разглеждането на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно е от материалите по делото, че Силистренският окръжен съд е бил сезиран с обвинителен акт, в който на стр. 6 гръб е приет следният механизъм на деянието: „Обвиняемият Д. З. си навел главата, за да се предпази и го ударил с дясната си ръка, свита в юмрук в лицето, в областта на долната част на брадата. От удара пострадалият П. О. паднал назад по гръб и си ударил главата в асфалта“. На стр. 11 гръб и стр. 12 от обвинителния акт е описано, че обвиняемият Д. З. е причинил смърт по непредпазливост на П. О., като причината е тежка мозъчна травма, вследствие на умишлено причинена лека телесна повреда чрез нанасяне на удар в лицевата част на главата в ляво, челно-слепоочно с последващо падане върху пътната настилка, изразяваща се в повърхностно охлузване на кожата в лява слепоочна област и обуславящо болка.

За да приеме очертания в началото на акта механизъм на деянието, прокурорът се е позовал на обясненията на З. от досъдебното производство и липсата на свидетели на срещата между пострадалия и обвиняемия, а по-натам главно на заключението на тройната съдебно медицинска експертиза. Между посочените материали има известно противоречие, доколкото обвиняемият говори за удар с юмрук в брадата на пострадалия, а вещите лица приемат първоначален удар с юмрук в лявата челно – слепоочна област. В този случай държавният обвинител е следвало или да кредитира обясненията на обвиняемия, съобразявайки двойствената им природа, или да се довери на изводите на съдебно медицинските експертизи, чрез които се проверяват доказателствата. Колебанието на прокурора, дали фактите, съдържащи се в обясненията на обвиняемия, или дадените от вещите лица отговори на поставените им задачи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, да залегнат в обвинителния титул е предпоставило и неяснотата на същия. Значение в тази насока има и избраният подход при структуриране на приетата фактическата обстановка - чрез преразказ или цитиране на събраните по делото материали, който е довел до противоречив и неясен обвинителен инструмент относно начина на причиняване на телесната повреда на пострадалия. Това е така, защото в обвинителния акт са преразказани обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице и са цитирани заключенията на съдебно медицинските експертизи, на чиято база е посочено друго място на нанесения на пострадалия удар от обвиняемия. Това разминаване в обвинителната теза относно начина на извършване на деянието води до неяснота на обвинението и рефлектира върху правото на защита на подсъдимия, а в хипотезата на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК е нужно той да е наясно какви точно фактически положения признава, защото изразеното от подсъдимия З. съгласие с фактите, включени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не могат да търпят корекция. Затова, при изготвяне на обвинителния акт прокурорът следва да е изключително прецизен, тъкмо поради възможността подсъдимият да пожелае да се възползва от процедурата по глава 27 НПК в нейния втори вариант, както се е и случило по настоящото дело.

Като се е произнесъл по обвинителния акт, с който е бил сезиран, без да констатира противоречията в обвинителната теза, първостепенният съд не е процедирал законосъобразно, макар в мотивите към присъдата да се е опитал да преодолее посочените противоречия в начина на извършване на деянието, приемайки, че подсъдимият З. е ударил пострадалия П. О. с юмрук с дясната ръка в лицето.

Освен това, окръжният съд не е следвало да проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК, не само предвид неблагополучията в обвинителния акт, за които стана дума по-горе, но и предвид цитатите от двете съдебно медицински експертизи, които са обуславяли изслушване в съдебно заседание на изготвилите ги вещи лица, с оглед избягване на двусмислието на първата, на което поверениците акцентират при обосноваване на тезата си за неизяснен начин на нанасяне на телесната повреда на пострадалия и на дадената от прокурора правна квалификация на стореното от З. и за изясняване на вероятно привидното противоречие между двете експертни заключения.

При постановяване на определението си по чл. 372, ал. 4 НПК окръжният съд е следвало да съобрази дали самопризнанието на подсъдимия З. за фактите от обвинителния акт се подкрепят от доказателствата, събрани в досъдебното производство. Това е така, защото в производството, развило се пред първоинстанционния съд по реда на чл. 371, т. 2 НПК, той не разполага с възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приема фактически положения, различни от признатите от подсъдимия З. факти.

Не следващо място, първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да осигури правото на страните да сочат доказателства и да изясни правнозначимите обстоятелства, свързани с приетите от него за разглеждане граждански искове. Налице е ограничаване правата на гражданските ищци с непризоваване за разпит от съда на поискани от тях свидетели за доказване на претърпените неимуществени вреди в резултат на деянието, макар за тези обстоятелства да са били събрани частични данни в хода на досъдебното производство /т. 2, л. 30, л. 32, л. 35 и л. 37 от досъдебното производство/ и които въззивният съд да е коментирал в решението си при обосноваване размера на присъденото обезщетение. Добре е да се припомни, че е нямало пречка решаващият съдебен състав да събере поисканите от гражданските ищци допълнителни доказателства, защото те се отнасят до гражданската част и тези процесуално-следствени действия не биха влезли в конфликт с процедурата по чл. 371, т. 2 НПК - аргумент ТР № 1/2009 г. ОСНК на ВКС.

Нарушенията на процесуалните правила, извършени от първоинстанционния съд, не са били констатирани при въззивната проверка на присъдата. Въззивният съд е следвало да провери изцяло правилността на атакувания пред него съдебен акт, независимо от основанията на страните и така, неспазвайки разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, сам е допуснал процесуално нарушение. Нещо повече, допуснал е свои такива.

Основателно е оплакването на защитата относно съдържанието на въззивното решение за това кои части от обясненията на З. първостепенният съд не е приел за достоверни, а именно, че след удара пострадалият се е изправил на лакът и е отправил към него закани /л. 7 от мотивите, л. 60 от съдебното дело на окръжния съд/, а въззивният състав на л. 13 от акта си /л. 77 от въззивното дело/ е посочил, че споделя изводите на първостепенния съд относно недоверието към някои аспекти от обясненията на подс. З. по повод това, че пострадалият О. му посегнал пръв. Тъкмо такъв факт е изрично посочен от прокурора на стр. 6 гръб от обвинителния акт и той е признат от подсъдимия. И второстепенният съд, както и първостепенният, не разполага с възможността да променя признатите, в процедура по чл. 371, т. 2 НПК, факти от подсъдимия. А тъкмо това е сторил той в опита си да отговори на доводите на страните.

Налична е констатираната от защитата неточност в проверяваното решение на стр. 14 /л. 77 гръб от въззивното дело/ относно размера на наложеното на подсъдимия З. наказание. Същата обаче сама установява несъществеността на това си възражение, доколкото не го постави отново на обсъждане в съдебното заседание пред касационната инстанция и защото е очевидно, че се касае за техническа грешка, допусната от апелативния съд, при посочване на размера на наказанието, наложено на подсъдимия от първостепенния състав. Видно от присъдата на окръжния съд на подсъдимия З. е било наложено наказание в размер на три години и четири месеца лишаване от свобода. Въпреки допусната техническа грешка, прочитът на решението на въззивния съд не оставя съмнение в неговата воля и тя е в насока пълно съгласие със съображенията на контролираната от него инстанция, в това число и относно размера на наложеното на З. наказание. В този смисъл, не е налице неясна воля на апелативен съд – Варна и претендираната липса на мотиви.

Вярно в решението си проверяваният съд е отговорил на многократно наведения довод от поверениците за дадената от прокурора правна квалификация на очертаното с обвинителния акт деяние. С обвинителния акт на привлеченото към наказателна отговорност лице е повдигнато обвинение по чл. 124, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 130, ал. 2 НК. Обвинителният титул формулира фактическата и правна рамка на обвинението и между същите с основание контролираната инстанция не е съзряла противоречие. Апелативният съд в решението си законосъобразно е посочил, че съдът не може да се вмесва в изключителните правомощия на прокуратурата и да й указва кое лице или лица и за какво престъпление или престъпления да привлича към наказателна отговорност.

Доколкото частните обвинители са изразили недоволството си относно приетата правна квалификация на деянието освен в разпоредителното заседание, в пледоариите пред двете долустепенни съдилища, в касационните жалби и в съдебно заседание пред настоящата инстанция, въпреки получения отговор, се налага отново да бъде коментиран този довод. Съгласно чл. 46, ал. 1 НПК прокурорът повдига и поддържа обвинението по дела от общ характер. Тук следва да се припомни, че частните обвинители са акцесорни субекти на процеса и действат винаги и само наред с прокурора, без да могат да го заместят в неговите правомощия. В този смисъл, правото на частните обвинители да поддържат обвинението наред с прокурора и дори въпреки становището му относно доказаността на обвинението, се отнасят до повдигнатото от прокурора обвинение. Нито те, нито съдът притежават правото да повдигат по-тежко обвинение от прокурора или да му указват какво обвинение да повдига.

От друга страна, упрекът на частното обвинение към дейността на държавното обвинение и съдилищата, решили делото по същество, изразяващ се в противоречие между фактическо и юридическо обвинение, повдигнато на привлеченото към наказателна отговорност лице, не може да бъде споделен. Независимо от противоречиво описания механизъм по причиняване на телесната повреда на пострадалия, за който стана дума по-горе, волята на прокурора, изготвил обвинителния акт, е ясна – касае се за умишлено нанесена от подсъдимия З. на пострадалия П. О. лека телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смърт. В този смисъл не е налице противоречие между факти и правна квалификация.

Видно от изложеното, данните по делото мотивират касационния съд да приеме, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на привлеченото към наказателна отговорност лице и гражданските ищци и е необходима отмяна на атакуваното решение на апелативния съд и първоинстанционната присъда, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от стадия на разпоредително заседание.

При този изход на делото е безпредметно да се коментират доводите за нарушен материален закон и явна несправедливост на наложеното наказание.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 5, вр. ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 164 от 24.11.2023 г. на апелативен съд – Варна, постановено по ВНОХД № 199/2023 г., както и присъда № 7 от 26.04.2023 г. на окръжен съд – Силистра по НОХД № 65/2023 г.

ВРЪЩА делото на окръжен съд – Силистра за ново разглеждане от стадия на разпоредително заседание.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.