Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на служебния защитник на К. И. Б. срещу решение №1127 от 02.07.2012 г. постановено от САС по гр. д. №471/2012 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 1266 от 18.11.2011 г., постановено по т. д. №313/2009 г. на СГС, с което е отхвърлен искът на касатора с правно основание чл. 631а ТЗ срещу [фирма]-София за присъждане на 400 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди претърпени от производството по несъстоятелност срещу ищеца в качеството му на [фирма].

В молба-допълнение към касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1, т. 1и т. 3 ГПК.

Ответната по касационната жалба страна не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователен иска на К. И. Б. срещу [фирма]-София предявен с правно основание чл. 631 а ТЗ за присъждане на 400 000 лева –обезщетение за неимуществени вреди претърпени от производството по несъстоятелност срещу ищеца в качеството му на ЕТ“К. Фрукт-К. Б.“въззивният съдебен състав се е позовал на липсата на изпълнение на всички елементи от фактическия състав фактически състав на нормата в разпоредбата на чл. 631а ал. 1 ТЗ: умисъл или груба небрежност на кредитора подал молба за откриване на производство по несъстоятелност и отхвърляне с влязло в сила решение на тази молба, вреди на ответника по нея, които да са в причинна връзка с нейното подаване. По настоящия спор, не се доказва наличието на първите два елемента на този сложен фактически състав: постановено е влязло в сила решение за откриване на производство по несъстоятелност по молбата на банката и [фирма] е обявен в несъстоятелност по реда на чл. 630 ал. 2 ТЗ и не се установявава недобросъвестност от страна на представители на кредитора П. АД при подаването на молбата по чл. 625 ал. 1ТЗ, Дори и да е имало такива действия от страна на синдика при продажбата на имуществото на длъжника, то за тях кредитора не носи отговорност, доколкото синдикът не се явява представител на кредитора, а орган по несъстоятелността.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като обуславящи изхода по спора правни въпроси: следвало ли съдът да обсъди всички представени и относими към предмета на спора доказателства в мотивите на своето решение, за наличието на пълно доказване относно факт, установим с косвени доказателства и за възможността да се присъдят разноски в полза на страна, която не е представила списък по чл. 80 ГПК. Позовава се на противоречие на обжалваното решение посочената задължителната за съдилищата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, както и че въпросите били от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Съгласно т. 1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В настоящия случай, за да счете исковете за основателни и доказани, съставът на въззивния съд се е позовал на безспорната липса на два елемента от правопораждащия фактически състав на отговорността на ответника в качеството му на кредитор по чиято молба е започнало производството: отхвърляне с влязло в сила решение на молбата по чл. 625 ТЗ и умисъл или груба небрежност на кредитора, подал молба за откриване на производство по несъстоятелност. Тези два елемента не се и твърдят от ищеца в ИМ, вместо това се излагат твърдения за виновно поведение на синдика, който по закон няма как да е представлявал банката-кредитор. Следователно отговорите в една или друга насока на наведените процесуални въпроси от страна на касатора не биха довели до краен резултат по спора различен от приетия в обжалваното решение, още повече, че нито в изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК, нито в самата жалба твърдените нарушения на съдопроизводствените правила не се обвързват с недоказването на конкретни релевантни за спора факти. В този смисъл те не се явяват обуславящи изхода по спора и не следва да се допуска касационно обжалване. Същото се отнася и до въпроса за произнасянето на съда в частта за разноските, доколкото пътят за защита срещу решението в тази част е по реда на чл. 248 ГПК, а не чрез директно обжалване пред ВКС с касационна жалба.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №№1127 от 02.07.2012 г. постановено от САС по гр. д. №471/2012 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.