Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Р. В. Х. Б. при секретар М. С. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от председателя Т. Т. по административно дело № 1917 / 2022 г. Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Д. и Е. Саид и двамата от гр. София против решение № 7361 / 07.12.2021 г. по адм. дело № 10607 / 2021 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Д. С. подпомагане - Сердика, чрез юрисконсулт Николова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 7361 / 07.12.2021 г. по адм. дело № 10607 / 2021 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Р. Д. и Е. Саид и двамата от гр. София срещу заповед № ЗД / Д - С - СК - 056 / 22.10.2021 г. на директора на Д. С. подпомагане - Сердика. Присъдил е разноски. Решението е правилно.

По делото е установено, че с оспорената пред първоинстанционния съд заповед малолетната Б.е настанена спешно в семейството на професионален приемен родител до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от Закона за закрила на детето или до промяна на обстоятелствата.

Действията на органа по социално подпомагане обосновано са били ценени от административния съд като законосъобразни предвид установените реални рискове за живота и здравето на малолетното дете. Изпълнени са критериите по 1, т.11 от ДР на ЗЗДт и необходимостта от предоставяне на специална закрила. Налице са хипотезите по чл. 33, ал.1 ППЗЗДт вр. с чл. 25 ЗЗДт.

Неоснователен е доводът на касаторите за незаконосъобразност на извода на съда, че процесната заповед е издадена от компетентен орган. Видно от приетите по делото писмени доказателства, със Заповед №РД01-700/22.06.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (АСП) на основание чл. 5, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 15 и чл. 16 от Устройствения правилник на АСП, са определени длъжностните лица (служителя, заемащ длъжността началник отдел Социална закрила в съответното ДСП), които да изпълняват длъжността директор на ДСП при отсъствие на титуляря. От приетата по делото Заповед №ЧР-7-3165/12.10.2021г. на заместник-изпълнителния директор на АСП се установява, че в периода от 14.10.2021 г. до 22.10.2021 г., включително, директорът на ДСП Сердика е отсъствал поради надлежно разрешен платен отпуск за 2021 г., съответно е бил заместван от издателя на процесната заповед З. Д., заемала длъжността началник на отдел Социална закрила в ДСП Сердика.

Правилен е изводът на съда, че процесната заповед е в съответствие с материалноправните норми и с принципите на закрила, формулирани в чл. 3 ЗЗДет за специална закрила на дете в риск, осигуряване на най-добрия интерес на детето и незабавност на действията по закрила на детето. Обосновано съдът е приел, че малолетното дете е в риск и е съществувала реална непосредствена опасност за здравето и живота му и следователно процесната мярка за закрила е предприета в условията на спешност при спазване на принципа за осигуряване на най-добрия интерес на детето, регламентиран с разпоредбата на 1, т. 5 ДР ЗЗДет. Надлежно установените от съда обстоятелства, посочени в мотивите му, не се опровергават със събраните по делото доказателства, включително от представените от касаторите в касационното производство, поради което е правилен изводът, че към датата на постановяване на процесната заповед животът и здравето на детето са били непосредствено застрашени и следователно са били налице основанията за прилагане на наредената мярка за закрила.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

Предвид изход на спора в тежест на касаторите следва да бъдат поставените заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7361 / 07.12.2021 г. по адм. дело № 10607 / 2021 г. на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА Р. Д. и Е. Саид и двамата от гр. София да заплатят на Агенцията за социално подпомагане - гр. София сумата от 100.00 (сто) лева, разноски за касационната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН