Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Е. М. Членове: МИЛЕНА ЗЛАТКО. Л. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Е. М. по административно дело № 1994 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. В. Т. против решение № 17 от 14.01.2022 г. на Административен съд – Враца (АС), постановено по адм. д. № 255/2020 г., с което по жалба на „Е. В. ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – В. Т. в частта му потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 74/18.05.2020г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – В. Т. при Централно управление (ЦУ) на НАП, с която на дружеството са определени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 334062,49 лева, в това число ДДС в размер на 150092,29 лева и лихви в размер на 76331,52 лева и корпоративен данък за довнасяне за 2014г., 2015г. и 2016г., в общ размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развити са доводи, че АС - Враца не е изложил мотиви за отмяната на начислените с РА лихви за забава във връзка с деклариран данък добавена стойност в справки-декларации по ЗДДС в период, следващ периода, през който за „Е. В. ЕООД данъкът е станал изискуем. Посочил е, че също така липсват мотиви и за отмяна на РА в частта на установените лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г. Защитава тезата, че съдът не е обсъдил установените изисквания от закона за документиране на доставките и движението на течните горива. Сочи, че правната уредба, касаеща потреблението и движението на акцизни стоки, е ясна, предвидима и недвусмислена, поради което несъобразяването изключва добросъвестността на ревизирания. В жалбата е акцентирано и на обстоятелството, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани доказателства по делото. Излага, че незадълбоченият подход към доказателствата е виден от упоменаването в решението на пътни листи по делото, каквито всъщност няма. Според жалбоподателя, в решението липсва обсъждане на представените общо 259 бр. акцизни данъчни декларации (АДД), от които е видно, че получатели на горивото са различни дружества като „БИОАГРО 91“ ООД е такъв само по 5 бр. от тях. Оспорва приетото от съда, че част от горивото, декларирано от „БИОАГРО 91“ ООД като продадено на ревизираното лице, но неотчетено в нивомерната система на последния, е послужило за зареждане на собствените превозни средства на ревизирания, с които е разполагал за осъществяване на дейността си и е извършвал доставки до клиенти. Посочва, че не е ясно как и въз основа на какви доказателства решаващия състав е достигнал до този извод, доколкото същият не е изложил абсолютно никакви мотиви и за него. Твърди, че по делото няма доказателства, които да обосновават извода на съда, доколкото както при ревизията, така и на експертизата не са представени първични документи, от които да е видно в кои транспортни средства е зареждано горивото, което е потвърдено и от заключението по счетоводната експертиза. Излага, че АС - Враца е допуснал съществено процесуално нарушение във връзка с откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК за проверка на истинността, в това число и автентичността на частните документи, представени от ревизираното лице. Посочва, че на Н. Е. са предявени от съда едва 3 документа от 1459 броя документи, които са оспорени. Изложено е, че след като на свидетеля не са предявени останалите 1456 бр. оспорени документи, няма как да се приеме, че свидетелят потвърждава подписите си и установява автентичността им и доставките по тях, а още по - малко, че носи наказателна отговорност за това. Касаторът посочва, че вещото лице е работило по отчети, съдържащи справочна информация от ревизираното лице, които не са приложени като доказателство по делото, поради което не представляват доказателства, които да бъдат коментирани и ценени. Оспорва твърдението, че ревизираното лице е притежавало пътна документация, която е била унищожена. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата изцяло, както и да се присъдят направените по делото разноски за две инстанции в общ размер на 13441,24 лева.

Ответникът по касационната жалба – „Е. В. ЕООД, в писмен отговор чрез адв. Т., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Защитава тезата, че съдът е преценил доказателствената стойност на всички писмени, гласни доказателства и приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза поотделно и в тяхната съвкупност. Посочва, че нито в ревизионния доклад (РД), нито в РА се съдържа анализ на хилядите документи, представени от „Е. В. ЕООД. Конкретни недостатъци на същите не са посочени в хода на ревизията, нито в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т. с което е потвърден РА. Излага, че в РД, РА и в развилото се производство по обжалване пред директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т. не се прави оспорване на истинността на представените от ревизираното лице документи. Твърди, че за първи път подобно оспорване се заявява пред съда като намира, че допустимостта на подобно оспорване е спорна. Развити са доводи, че произнасянето на АС - Враца по откритото производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на 1459 документа е правилно и в пълно съответствие със закона. Според ответника по касационната жалба тежестта за доказване на неистинността на документите пада въху приходната администрация, тъй като същите са представени от нея като част от административната преписка. Намира за доказани процесните доставки и за правилно и законосъобразно оспорваното решение. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото. В хода на откритото съдебно заседание прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Врачанския административен съд е била частта от РА № Р-04000419005507-091-001/05.03.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. в частта му потвърдена след оспорване по административен ред с Решение № 74/18.05.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, с която на „Е. В. ЕООД са определени допълнителни задължения за внасяне общо в размер на 334062,49 лева, в това число ДДС в размер на 150092,29 лева и лихви в размер на 76331,52 лева и корпоративен данък за довнасяне за 2014г., 2015г. и 2016г., в общ размер на 75046,19 лева и лихви за просрочие в размер на 32592,49 лева. За да се постанови този резултат органът по приходите е приел, че не са налице действително осъществени доставки на стоки и услуги по смисъла съответно на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, като за основания на отказа са посочени разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Също така е приел, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО следва да бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството с данъчната основа по фактури, издадени от „Биоагро 91“ ООД и са определени във връзка с това допълнителни задължения за корпоративен данък.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установено е, че през ревизирания период основната икономическа дейност на „Е. В. ЕООД е търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали, а дейността е упражнявана в собствена бензиностанция и газстанция в гр. Враца, [улица], оборудвана с 3 броя резервоари за съхранение на горива, с вместимост 10 000 литра за бензин А95; 15 000 литра за дизел и 10 000 литра. До 01.04.2016 г. „Е. В. ЕООД е стопанисвало и собствена газстанция в гр. Монтана и притежава товарни автомобили (мобилни цистерни) за превоз на природен газ (метан), за която дейност има издаден Лиценз № 0532/11.09.2017 г. за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка срещу възнаграждение.

При извършената насрещна проверка на „Биоагро 91“ ООД, последният не е бил намерен на посочения адрес и не са били представени изисканите от него документи.

В производството пред пъвроинстанционния съд от страна на Дирекция „ОДОП“ - гр. В. Т. на основание чл. 193, ал. 1 от ГПК е било направено оспорване на истинността /автентичност на подписите и вярност на съдържанието/ на 1459 броя документи. На основание чл. 193 от ГПК, вр. с 2 от ДР на ДОПК, решаващият състав е открил производство по проверка истинността на оспорените документи, като съобразно указаното разпределение на доказателствената тежест, по искане на ревизираното лице е бил разпитан като свидетел Н. Е. - съдружник, управител и представляващ „Биоагро 91“ ООД през периода на издаване на процесните фактури и придружаващите ги документи. В показанията си, същият е потвърдил извършването на спорните доставки като изрично е заявил, че подписите за „Биоагро 91“ ООД във три от оспорените документи, където се съдържат такива – бележка на стр. 217 от папка 7.1, товарителница на стр. 20 от папка 7.2 и приемо-предавателен протокол от 28.10.2014г. на стр. 250-гръб от папка 7.2, са положени от него. Съдът е приел, че свидетелят потвърждава извършването на спорните доставки към ревизираното лице, като дава и кратко описание на механизма на извършването им. Административният съд е посочил, че при така дадените под страх от наказателна отговорност показания и липсата на искания за назначаване на графическа експертиза, която да ги потвърди или опровергае, съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани. Съдът е намерил за установено, че оспорените документи са подписани от Н. Е., като представляващ „Биоагро 91“ ООД. АС-Враца е посочил, че следва да се съобрази и обстоятелството, че съгласно съдържащите се в преписката документи, през процесния период дружеството – доставчик е имало персонал, работещ по трудово правоотношение на длъжността „шофьор цистерна“, видно от Справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. – л. 457. През визирания период „Биоагро 91“ ООД е притежавало товарни автомобили, специален автомобил и ремарке за товарен автомобил, видно от Справка в АИС „КАТ“ – л. 454. Съдът е приел, че доколкото контрагентите не са възразили своевременно, че подписалите документите лица са без представителна власт, то ирелевантно е чий точно е положеният в тези документи подпис от името на „Биоагро 91“ ООД и „Е. В. ЕООД.

Съдът е обсъдил и приетите в хода на съдебното производство заключения по съдебно-счетоводна (ССч) и допълнителна съдебно-счетоводна (ДССч) експертизи и е приел, че вещото лице е сравнило информацията за зареденото гориво от фискалната система на бензиностанцията и отразеното заредено гориво от този вид в отчетите на превозните средства и не е установило разлики. Посочил е, че в голямата си част горивото е заредено във влекачи за специализиран транспорт на природен газ. Според експерта, доставеното гориво от „Биоагро 91“ ООД на обект Бензиностанция и газстанция за метан на адрес в гр. Враца, [улица]е продавано на клиенти на „Е. В. ЕООД и зареждано на транспортни средства на дружеството, за което са издавани фискални документи от системата на търговският обект и същите са отразени по надлежният ред в счетоводството на „Е. В. ЕООД.

При така установеното съдът е достигнал до извод, че „Е. В. ЕООД е използвало основна част от заредените горива от „Биоагро 91“ ООД за задоволяване на нуждите на собствен автопарк, свързан с основната му дейност - търговия с природен газ, който се транспортира в контейнери под налягане от гр. Враца, [улица]до търговски и производствени помещения на големи корпоративни клиенти със специализиран товарен транспорт, собственост на дружеството.

Приел е, че доказателствена стойност на представените приемо-предавателни протоколи и документи за удостоверяване на точния адрес на мястото на доставка, които установяват предаването на горивата на едноличния търговец не е оборена и обосновава извод за доказано прехвърляне собствеността върху тези родово определени вещи към купувача.

По издадените от „Биоагро 91“ ООД 63 броя фактури с предмет „транспортна услуга“ и получател „Е. В. ЕООД административният съд е приел, че фактурираните транспортни услуги са изцяло свързани с извършените от „Биоагро 91“ ООД доставки на течни горива.

При извод, че доставките по спорните 217 броя фактури са действително осъществени от сочения в тях доставчик, съдът е приел, че същите отразяват вярно извършени стопански операции, поради което не е нарушен принципът на документалната обоснованост, установен с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, с оглед на което незаконосъобразно е увеличен финансовият резултат на ревизираното дружество с данъчните основи по цитираните фактури на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Основателно е възражението на касатора, че АС - Враца не е изложил мотиви за отмяната на начислените с РА лихви за забава във връзка с деклариран данък добавена стойност в справки-декларации по ЗДДС в период, следващ периода, през който за „Е. В. ЕООД данъкът е станал изискуем, както и че също така липсват мотиви и за отмяна на РА в частта на установените лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г. С оспореното решение АС - Враца е отменил РА изцяло, т. е. не само в частта му, с която за данъчни периоди от м.05.2014г. и до м.02.2016г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „Биоагро 91“ ООД или в частта, с която на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат на дружеството с данъчната основа по фактурите, издадени от „Биоагро 91“ ООД. За тези задължения съдът е изложил мотиви. С РА са начислени лихви за забава във връзка с деклариран данък добавена стойност в справки-декларации по ЗДДС в период, следващ периода, през който за „Е. В. ЕООД данъкът е станал изискуем – за м.03.2014г. в размер на 23,94 лева, за м.07.2014г. в размер на 104,39 лв., за м.09.2014г. в размер на 200,38 лв., за м.10.2014г. в размер на 237,31 лв. и за м.07.2016г. в размер на 57,40 лв., както и в частта на установените лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 52,23 лв. РА е отменен изцяло, но за тези задължения няма изложени мотиви от страна на съда. При липсата на мотиви касационната проверка относно правилността на решението в посочената част е невъзможна, поради това е налице съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд.

Настоящият състав намира за основателно възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани доказателства по делото – поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът не е отграничил доказателствената стойност, която притежава всеки един от приложените към фактурите документи. Съдът не е обсъдил дали има установени изисквания от закона за документиране на доставките и движението на течните горива. Първоинстанционният съд не е анализирал всички събрани доказателства по делото. Настоящият състав споделя наведеното в касационната жалба оплакване, че незадълбоченият подход към доказателствата е виден от упоменаването в решението на пътни листи по делото, каквито всъщност няма, както и че в решението липсва обсъждане на представените общо 259 бр. акцизни данъчни декларации (АДД), от които е видно, че получатели на горивото са различни дружества като „БИОАГРО 91“ ООД е такъв само по 5 бр. от тях и правното значение на този факт.

Не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че част от горивото, декларирано от „БИОАГРО 91“ ООД като продадено на ревизираното лице, но неотчетено в нивомерната система на последния, е послужило за зареждане на собствените превозни средства на ревизирания, с които е разполагал за осъществяване на дейността си и е извършвал доставки до клиенти. Не е ясно как и въз основа на какви доказателства решаващия състав е достигнал до този извод, доколкото същият не е изложил никакви мотиви и за него.

Основателен е доводът на касатора за неправилно кредитиране от съда на оспорените досежно тяхната автентичност частни свидетелстващи документи. По повод оспорване от касатора административният съд е открил производство по реда на чл. 193 ГПК на автентичността на положените подписи на 1459 бр. документи, приложени по делото. Съдът е указал, че доказателствената тежест е на ревизираното лице, който може да установи истинността на документите с всички допустими доказателства. В тази връзка ревизираното лице е поискало разпит на свидетеля Н. Е. - съдружник, управител и представляващ „Биоагро 91“ ООД през периода на издаване на процесните фактури и придружаващите ги документи. В открито съдебно заседание на свидетеля са предявени 3 документа от всички 1459 бр. оспорени документи. Основателно е възражението на касатора, че след като на свидетеля не са предявени останалите 1456 бр. оспорени документи, няма как да се приеме, че свидетелят потвърждава подписите си и установява автентичността им и доставките по тях, а още по - малко, че носи наказателна отговорност за това.

Неоснователно е изложеното от ответника по касация, че нормата на чл. 301 от ТЗ е в пълна сила приложима досежно оспорените подписи за доставчика. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция, че при действия без представителна власт търговецът е потвърдил действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването им. Сключената сделка, макар и без представителна власт, е действителна и ако иска да я лиши от правно действие търговецът трябва изрично да й се противопостави, което следва на направи веднага след узнаването.

Противопоставянето предполага настъпване на неизгодни правни последици за търговеца, респ. ангажиране на неговата отговорност за изпълнение в хипотезата на чл. 301 ТЗ - когато не се е противопоставил на сделка, сключена от негово име без представителна власт, същият е обвързан и дължи изпълнение, респ. носи отговорност за неизпълнение. В хипотеза, при която се поддържа липса на реалност на доставката от приходната администрация като трето за търговските правоотношения лице при константна практика, че само наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно да обоснове тази реалност, позоваването на чл. 301 ТЗ е некоректно. Лицето е заинтересовано да поддържа реалност на сделката, поради което не може да се очаква от него да й се противопостави по смисъла на чл. 301 ТЗ. В случай, че приходната администрация излага съображения, че фактурите (или друг частен диспозитивен документ) не са автентични, то изцяло в доказателствена тежест на лицето е да докаже тази автентичност. Процесуалният способ на административния орган като ответник в процеса е да оспори документа по реда на чл. 193 и сл. ГПК, което в настоящия случай е извършил в срок.

За да прецени, дали да открие производство по чл. 193 и сл. ГПК, съдът следва да съобрази доказателствената сила на оспорените документи. Документите могат да бъдат истински или неистински: с оглед истинността на съдържанието им те са верни или неверни, а с оглед истинността на автора - автентични или неавтентични. Всеки автентичен подписан документ има формална доказателствена сила - установява, че материализираното в документа волеизявление е направено от лицето, подписало документа. Материална доказателствена сила имат само официалните свидетелстващи документи - обвързват съда да приема, че фактите са се осъществили така, както удостоверява документа. Частният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила, но тя не е обвързваща съда. Производство по оспорване по реда на чл. 193 и сл. ГПК се открива в зависимост от обвързващата съда доказателствена сила на документа. Смисълът на производството по чл. 193-194 ГПК е една от страните да се противопостави на доказателствената сила на документ, който ползва другата страна. Предмет на производството е именно доказателствената сила на документа, която оспорващият се домогва да преодолее. Затова производство се открива по отношение на автентичността на частни и официални документи - те имат формална доказателствена сила и по отношение на съдържанието (вярност с действителните факти) на официалните свидетелстващи документи - те имат обвързваща съда материална доказателствена сила. При оспорване съдържанието на частни документи производство не се открива, тъй като няма обвързваща доказателствена сила, която да бъде оборена в това производство. Съдът ги преценява по вътрешно убеждение, съобразно всички останали данни по делото, като не е обвързан от тяхната материална доказателствена сила. Част от съдържанието на документа е и неговата дата на съставяне, поради което за установяване на достоверността й също не се открива производство по оспорване, още повече, че достоверността на датата на документа се преценява съобразно законовата разпоредба на чл. 181 ГПК. При положение, че оспореният частен документ носи подпис от името на изготвилите го лица, следва да се предостави възможност на ползващото се лице да заяви, чий е подписът под документа. Това изявление е относимо към поставяне на задача на съдебно-графическа експертиза по повод евентуално изследване автентичността на подписите в откритото производство. Едва при изявление на ползващото се лице, че подписът под документа е на неизвестно лице, може да се постави въпросът за приложението на чл. 301 ТЗ. В случая по отношение на 1456 бр. документа не е предоставена възможност на ползващото се лице да заяви, чий е подписът под документа, което се явява съществено процесуално нарушение.

В гражданския процес се приема константно, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. Поради липса на противопоставяне от търговеца веднага след узнаване за извършено действие от лице без представителна власт, на основание чл. 301 ТЗ се счита, че търговецът е потвърдил подписания от негово име протокол (решение № 34 от 22.02.2010 г. по т. д. № 588/2009 г., Т. К., ІІ Т. о. на ВКС). По повод гражданско-правното приложение на нормата на чл. 301 ТЗ се приема, че презумпцията по чл. 301 ТЗ може да бъде приложена само към действителна сделка (определение № 15 от 13.01.2015 г. по т. д. № 190/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).

В административното производство, в което се поддържа липса на реалност на доставките, въпросът се решава противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Установяването на автентичността на подписа на частните документи е от значение за спорния въпрос относно реалността на доставките. Наличието на частни документи, подписани в хипотезата на чл. 301 ТЗ от трето лице без представителна власт, се преценява съвкупно с всички други обстоятелства по делото без да е категорично основание, както за извод за липса на реалност на доставката при изключване на формалната доказателствена сила на документа, така и за извод за наличие на доставка с довод, че лицето не се е противопоставило на нея, тъй като самото лице не е заинтересовано от подобно противопоставяне. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоките и между кои лица е от съществено значение за спора относно реалността на доставките.

Следва да се посочи като основателно оплакването на касатора, че вещото лице е работило по документи, които не са приложени като доказателства по делото. Също и че не са налице доказателства за твърдението на вещото лице, че по - голяма част от пътната документация – пътни листи, тахошайби и др. не е съхранена в архива на дружеството, същата е унищожена и предадена на вторични суровини след приключила комплексна проверка от ИА „Автомобилна администрация“. Решаващият състав не е изискал същите да бъдат представени по делото или доказателства във връзка с твърдението, че част от документите са унищожени. Кредитирал е изцяло заключенията по ССчЕ без да коментира липсата на посочените в тях документи по делото.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че от мотивите на решението не става ясно кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба. В нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът се е ограничил с обсъждане само на някои от възраженията, направени в хода на производството и то отговаряйки с бланкетни мотиви, след като е бил длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Липсата на мотиви по своята същност представлява липса на възможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимата материално правна разпоредба.

При липса на обсъждане на всички събрани доказателства или позоваване на такива, които не се съдържат по делото, настоящата инстанция не може да извърши проверка на правилността на обжалваното решение, респективно да обсъжда заключенията на ССчЕ и ДССчЕ.

Като не е обсъдил всички възражения и доказателства, както и заключенията на вещото лице наред с останалите доказателства по делото, съгласно нормата на чл. 202 от ГПК, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довело до постановяване на съдебно решение въз основа на необосновани изводи.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд .

При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички събрани по делото доказателства, да бъдат събрани документите въз основа, на които са извършени ССчЕ и допълнителна такава. Следва във връзка с направеното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК да бъдат предявени всички оспорени 1459 бр. документи на лицето, положило подпис в тях. В случай, че съдът прецени, че има необходимост може да назначи и графологична експертиза в тази връзка. Следва да се изложат конкретни доводи досежно дължимостта на всяко едно от определените в РА задължения: непризнат данъчен кредит, определени допълнителни задължения за корпоративен данък, установени лихви за забава във връзка с деклариран данък добавена стойност в справки-декларации по ЗДДС в период, следващ периода, през който за ревизираното лице данъкът е станал изискуем; установените лихви за невнесен в срок деклариран корпоративен данък за 2014г., 2015г. и 2016г.; начислени лихви за забава във връзка с допълнително установени задължения за корпоративен данък и ДДС. Да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да изложи установените факти и да направи съответните правни изводи досежно приложимите, въз основа на тези факти, материално правни норми.

Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира, че оплакванията в касационната жалба са основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17 от 14.01.2022 г. на Административен съд – Враца, постановено по адм. д. № 255/2020 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. З. п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА