Производството е по чл. 288, ал. 1 ГПК и е образувано по касационна жалба на М. Ц. Т., И. С. и Ц. Ц. Д. срещу решение №412 от 1.10.2010г., постановено по в. гр. дело №526/2010г. на Русенския окръжен съд. С последното е уважен иск на [фирма] – Р. по чл. 135 ЗЗД. Поддържа се неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторите считат, че решението е недопустимо защото е недопустим отменителен иск спрямо поръчителя /авалиста/. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите се позовават на критериите по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

В писмен отговор [фирма] – [населено място] счита, че не е налице нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане по чл. 81, ГПК за присъждане на разноски.

Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд от надлежна страна в процеса.

Допускането на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който са налице някои от допълнителните основания по т. 1-3 ГПК. Правния въпрос по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалвания съдебен акт и същият е следвало да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на правния въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата за установена фактическа обстановка.

За да постанови обжалвания резултат – уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД, Русенския окръжен съд е приел, че с извършената с нот. акт №143/28.04.2006г. продажба на ид. ч. от апартамент, съпружеска имуществена общност на ответниците Ц. Д. и Д. Д., на М. С. /нейна сестра/, са увредени интересите на кредитора – ищец по делото [фирма]. Кредиторът се е снабдил с изпълнителни листове въз основа на два записа на заповед, по които длъжници са издателя на записите на заповед от 29.05.2006г. търговското дружество [фирма] и ответницата Ц. Д., като авалист на записа на заповед. По делото не е имало спор, че записите на заповед обезпечават каузална облигационна връзка между [фирма] и [фирма] по договор за продажба на семена, за което има издадени експедиционни бележки на дружеството купувач. Окръжният съд е направил извод, че записите на заповед, с които се ангажира отговорността на Д. като физическо лице се отнасят до неизпълнени нейни задължения по представените по делото експедиционни бележки за доставка на семена и препарати от м. март, април и май 2006г. О. връзка между ищеца и Ц. Д. е възникнала от момента на предаване на семената, поради което считано от датата на издаване на експедиционните бележки, тя е имала качеството на длъжник спрямо кредитора [фирма]. С извършеното разпореждане на ид. ч. от имота в полза на трето лице, от кръга на лицата по чл. 135, ал. 2 ЗЗД интересите на кредитора за увредени защото не може да се удовлетвори от единствено притежаваното от ответницата имущество.

По касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК:

Настоящия състав на ВКС, ТК намира за неоснователен въведения довод за недопустимост на въззивното решение. В решение № 185 постановено по т. д. № 136/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. по реда на чл. 290 ГПК е прието, че за менителничното поръчителство не намират приложение разпоредбите на чл. 146, ал. 3, чл. 147 и чл. 148 ЗЗД, поради съществена разлика между задължението на авалиста в сравнение с поръчителството, и е разгледан по същество иск по чл. 135 ЗЗД срещу авалиста по записа на заповед. Недопустим е П. иск срещу извършените от поръчителя действия на разпореждане с имущество. С цитираното решение на ВКС, ТК ІІ т. о. по т. д. №136/2010г. се дава отговор на петия въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК - може ли да се проведе иск по чл. 135 ЗЗД срещу авалиста, на което въззивното решение не противоречи. По шестия въпрос – може ли да се обяви за недействителна сделка със защитен от закона имот/ единствено жилище на длъжника/ е даден положителен отговор с решение №357 от 11.05.2010г. по гр. дело № 100/2010г., постановено по чл. 290 ГПК и затова явяващо се задължително за съдилищата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и т. 2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. С решението е прието, че когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалния закон му дава гаранции по чл. 444 от ГПК и отчуждителят сам е преценил, че това право не е след необходимите за оцеляването му, искът по чл. 135 ЗЗД може да бъде насочен срещу иначе несеквестируемо имущество. Изложеното дава основание на съда да приеме, че независимо, че по този правен въпрос се е произнесъл въззивния съд и е от значение за изхода на спора, не е осъществена допълнителната предпоставка на закона по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е изпълнено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК по въпроса идентичен ли е иска по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД, след като въззивният съд е приел, че вземането на кредитора е възникнало преди увреждащата сделка и по тази причина не се е произнесъл по хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД.

Макар и не много прецизно касаторите формулират въпрос: коя сделка определя пасивната легитимация на лицето, подписало записа на заповед като авалист по предявен срещу него П. иск, тогава когато менителничния документ обезпечава каузална сделка, по която е страна само издателя на записа на заповед, от значение за точното прилагане закона, както и за развитие на правото.

С оглед на мотивите на решението на въззивния съд формулирания на касаторите в Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което настоящия състав на ВКС, ТК намира, че въззивното решение ще следва да бъде допуснато до касационно обжалване при допълнителния критерий по т. 3. Не е налице допълнителната предпоставка на т. 2 – противоречиво разрешаван въпрос, тъй като в цитираните и представени от касаторите съдебни актове не е разрешен идентичен правен въпрос.

По поставения от касаторите въпрос за отмяна на имуществено разпореждане с имот в режим на съпружеска имуществена общност по иск на кредитор, когато кредиторът има вземане срещу един от съпрузите. По този въпрос съдът ще се произнесе при разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като отговорът му ще зависи от разрешаването на правния въпрос, по който се допуска касационното обжалване на въззивното решение.

Водим от горното ВКС, ТК, състав на първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

касационно обжалване на №412 от 1.10.2010г. по в. гр. д. №526/2010г. на Русенския окръжен съд.

УКАЗВА

на касаторите да внесат по сметка на ВКС ДТ в размер 142.41 лв. в едноседмичен срок от датата на получаване на съобщението. При неизпълнение на определението за внасяне на ДТ производството по делото ще бъде прекратено.

След внасяне на ДТ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание на председателя на Іт. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: