Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав: Председател:

Г. С. Членове:

МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар

И. И. и с участието на прокурора

К. Ф. изслуша докладваното от съдията

Б. М. по административно дело № 364/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, чрез процесуалния представител юрк. Р., срещу решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ в частта на одобреното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на с. Татари, О. Б. точка IV по отношение: по 1. – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно заличаването на имот с идентификатор 72117.170.185 и преписката е върната на административния орган за постановяване на нова заповед по отношение на имотите, за които заповедта е отменена, както и в частта, с която отхвърлена жалбата на държавното предприятие и осъдена АГКК да заплати разноски по делото, и по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез процесуалния представител юрк. В., срещу решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта на одобреното изменение на КККР на с. Татари, О. Б. точка IV по отношение: по 1. – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно заличаването на имот с идентификатор 72117.170.185 и преписката е върната на административния орган за постановяване на нова заповед по отношение на имотите, за които заповедта е отменена.

В касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което се реши спора по същество, както и се измени решението в частта на разноските и се присъдят разноски за две съдебни инстанции.

В касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагаат се доводи и относно законосъобразността на оспорената заповед в отменената й част. Претендира се отмяна на съдебното решение в оспорената му част.

Ответникът – изпълнителен директор на АГКК, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът – О. Б. редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за частична недопустимост на касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, а в допустимата й част за неоснователност, както и за неоснователност на касационната жалба на АПИ.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ за недопустима в частта, с която се оспорва решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта на одобреното изменение на КККР на с. Татари, О. Б. точка IV по отношение: по 1. – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно заличаването на имот с идентификатор 72117.170.185, поради и което в тази част тя не подлежи на разглеждане по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая постановената отмяна на заповедта в частта й по т. 1 и т. 3, както и частично по т. 2, от точка IV, по оспорване именно на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ обуславя извод за липса на интерес от обжалване на съдебния акт в тази му част. С отмяната на заповедта в тази й част негативните за държавното предприятие последици са отстранени и е постигнат благоприятен за него правен резултат, независимо от изложените в съдебния акт мотивите в тази връзка. Предвид изложеното касационната жалба на ДП „НКЖИ“ следва да се остави без разглеждане като недопустима, а производството по делото в тази част му да се прекрати.

В останалата й част касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ е допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, в допустимата й част /частта, с което жалбата е отхвърлена и преписката е върната за ново произнасяне/ е основателна, а касационната жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ е основателна в частта, с която преписката се връща на административния орган за ново произнасяне, а в останалата си част е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ срещу заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта й по т. IV, с която на чл. 53б, ал. 5, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ се изменя кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти на с. Татари, като: т. 1. се нанасят нови обекти в КККР - поземлен имот с идентификатор 72117.170.186, с площ: 34 767 кв. м, за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, поземлен имот с идентификатор 72117.170.187 с площ: 4360 кв. м, за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““; т. 2 се променят границите на съществуващи обекти в КККР – променя се площта на поземлен имот с идентификатор 72117.170.183, за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, площ преди промяната: 5134 кв. м, площ след промяната: 4979 кв. м.; увеличава се площта и на имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; т. 3 се заличават поземлен имот с идентификатор 72117.170.185 с площ 42200 кв. м., за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““. По отношение на останалите посочени в т. IV от заповедта поземлени имоти съдът приема, че държавното предприятие няма правен интерес от оспорването, тъй като тези имоти принадлежат на трети лица и оставя без разглеждане жалбата в тази й част. Заповедта е издадена във връзка с подадено заявление вх. № 01-597797/30.10.2024 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез директора на Областно пътно управление – Плевен, с искане за изменение на КККР на основание чл. 53б и чл. 54 от ЗКИР.

Съдът отхвърля жалбата и в частта, с която се обжалва заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК за отстраняване на явна фактическа грешка в КККР на с. Татари в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Татари, О. Б. точка IV, по отношение на т. 2 - относно имот с идентификатор 72117.170.183, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““.

За да отмени оспорената заповед в останалата й оспорена част по т. IV първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда заповедта в оспорената част е в предвидената писмена форма, която обаче не е спазена частично с оглед липсата на мотиви относно разделянето на имот с идентификатор 72117.170.185, като същият е заличен и са образувани два нови имота с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, без да става ясно защо е било необходимо разделянето на този поземлен имот. По отношение на тези два имоти, въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че границите на новообразуваните имоти са в нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт /ЗЖПТ/. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът приема също така, че по отношение на имот с идентификатор 72117.170.183 разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЖПТ е спазена и липсва нарушение на материалния закон. Според съда при изготвяне на технически проект, част геодезия, по отношение на път, следва да се съобразят не само обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, но и факта, че не може същите да попадат върху релсов път или в зоната на отчуждение, която е на 6 м. от крайната релса, мерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на железопътния път, поради и което процесната заповед следва да се отмени в частта й по т. IV, както следва: по т. 1 – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно имот с идентификатор 72117.170.185.

Решението в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно създаване на нови обекти – имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, относно промяна в границите на имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5 и относно заличаване на имот с идентификатор 72117.170.185, е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по различни от изложените от съда мотиви.

Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ срещу заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно одобреното изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Татари, О. Б. т. IV, по отношение на т. 2 – относно имот с идентификатор 72117.170.183, и в частта, с която делото се връща като преписка за ново произнасяне, е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

В процесния случай от данните по делото се установява, че административното производство е проведено по заявление на Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане за изменение на КККР за отстраняване на явна фактическа грешка, установена при геодезическо заснемане във връзка с основен ремонт на републикански път II-52 в участък от км. 64+550 до км. 102+724 в границите на поземлени имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5. С оспорената заповед, издадена в хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка, са засегнати редица имоти, включително и тези, находящи се в с. Татари, О. Б. по отношение на които на оспорващия са предоставени права на управление, чрез заличаване, промяна на границите на съществуващи обекти и нанасяне на нови обекти в КККР /т. IV от заповедта/.

Видно обаче от съдържанието на заповедта, в същата не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на КККР в частта на с. Татари по отношение поземлените имоти, за които на „Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура““ е предоставено право на управление, и не става ясно по какви съображения органът обосновава наличието на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 53б, ал. 7, т. 2 от ЗКИР. Цитираните разпоредби са относими към отстраняване на допусната явна фактическа грешка в КККР, без аргументи в случая въз основа на какви доказателства органът приема, че такава е налице. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването й прави невъзможна и преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР /в приложимата редакция към датата на издаване на оспорената заповед/ е налице. В случая не се установява несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1. Посочването единствено в обяснителната записка към проекта за изменение на кадастралната карта за обект „Основен ремонт на път II-52 в участък от км. 64+550 до км. 102+724 = км. 102+724“, че при геодезическото заснемане е установена явна фактическа грешка в границите на три поземлени имоти, не е достатъчно също така да се приеме, че в случая се касае за установено несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти от естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. Фактически обстоятелства в оспорената заповед в тази насока липсват. В административната преписка също така, включително и в проекта за изменение на кадастралната карта, липсват отразени като налични конкретни топографски обекти в неурбанизираната територия извън пътното платно на пътя, за които чрез геодезически измервания да е констатирано несъответствие в границите им на място с тези, отразени в одобрени планове и карти по ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ.

Правилен е и извода на съда, че в заповедта, в оспорената й част, липсата също така и каквито и да било мотиви относно разделянето на имот с идентификатор 72117.170.185, който е заличен и от него са образувани два нови имота с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187.

За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, че в хипотезата на очевидна фактическа грешка въпросът за точното заснемане на минималната зона за отчуждение от 6 м. от крайната релса по чл. 4, ал. 2 от ЗЖПТ е ирелевантен, доколкото тази зона не е обозначена на място с трайни топографски знаци, който е относим критерий при изменение на КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Освен това в процесния случай не се и установява какво е било изискването за минималната зона по действащата нормативна уредба към момента на изграждане на процесната железопътната линия.

Предвид изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед в частта й относно създаване на нови обекти – имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187, относно промяна в границите на имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5 и относно заличаване на имот с идентификатор 72117.170.185, е правилен и не са налице сочените от касатора Агенция „Пътна инфраструктура“ основания за отмяна на решението в тази му част. С оглед на изложеното обаче съдебното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““, поради което следва да бъде отменено в тази му част, а вместо него постановено друго по същество, с което се отмени като незаконосъобразна заповедта в оспорената й част по отношение и на имот с идентификатор 72117.170.183. Този резултат от своя страна води и до отмяна на решението в частта за разноските, поради и което не следва да се разглеждат доводите на касатора Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура“по направеното искане по чл. 176а, ал. 4 от АПК за изменение на решението в частта за разноските.

Предвид това, че с отмяната на заповедта в оспорената й част като действащо нанасяне в кадастралната карта по отношение на спорните имоти остава нанасянето направено със заповедта от 2007 г., с която е одобрена кадастралната карата и кадастралния регистър за района, настоящият състав намира, че след отмяната на заповедта административната преписка не следва да се връща на административния орган, поради и което решението на административния съд и в тази му част следва да бъде отменено.

При основателността на касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ в допустимата й част, в полза на този касатор следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за настоящата инстанция в размер на общо 1 797.56 евро, от които 189.18 евро /370 лева/ внесена държавна такса и 40.90 евро /80 лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и своевременно заявените и доказани разноски за първата съдебна инстанция – 25.56 евро /50 лева/ внесена държавна такса, 1 501.02 евро /2935.74 лева/ внесен депозит за вещо лице и 40.90 евро /80 лева/ юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 210, ал. 1 и чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура““ в частта, с която се оспорва решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Татари, О. Б. точка IV, по отношение на: по т. 1 – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно заличаването на имот с идентификатор 72117.170.185.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 364/2026 г. по описа на Върховния административен съд в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отменена заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на с. Татари, О. Б. точка IV, по отношение на: по т. 1 – относно създаването на нови обекти - имоти с идентификатори 72117.170.186 и 72117.170.187; по т. 2 – относно имоти с идентификатори 72117.154.7, 72117.170.4 и 72117.170.5; по т. 3 – относно заличаването на имот с идентификатор 72117.170.185.

ОТМЕНЯ решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструтура““ срещу заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белене, с. Бяла вода, с. Деков, с. Татари, в частта на одобреното изменение в кадастралната карта и кадастрални регистри на село Татари, О. Б. точка IV, по отношение на т. 2 - относно имот с идентификатор 72117.170.183, който се стопанисва от НКЖИ, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта по точка IV, с която одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Татари, О. Б. състоящо се в промяна границите на поземлен имот с идентификатор 72117.170.183: за линии на релсов транспорт, собственост на Държавата, чрез Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструтура““.

ОТМЕНЯ решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е върнато делото като преписка на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за постановяване на нова заповед по отношение на имотите, за които заповед № КД-14-7/08.04.2025 г. е отменена, в 14-дневен срок от получаване на коригиран проект след влизане в сила на настоящото съдебно решение, при съобразяване с изложените по-горе съображения по тълкуване и прилагане на закона.

ОТМЕНЯ решение № 3588 от 27.11.2025 г., постановено по адм. дело № 475/2025 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта за разноските.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ сумата в размер на общо 1 797.56 /хиляда седемстотин деветдесет и седем евро и петдесет и шест цента/ евро, представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението с характер на определение в частта, в която е оставена без разглеждане касационната жалба на Държавно предприятие „Национална компания „Железопътна инфраструктура““ може да се обжалва с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ Г. С.

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ Б. М.