Непозволено увреждане

обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

трудова злополука

давностен срок

Р Е Ш Е Н И Е

№ 235

София, 21.09. 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова

ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова

Олга Керелска

като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1762/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от В. Р. А., Р. Г. А. и Д. Г. А., всички от [населено място] чрез процесуален представител адвокат П. К. против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, първи състав № 367/11.07.2011 г., постановено по гр. д. № 540/2011 г.

С обжалваното решение е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд № 406/18.03.2011 г., постановено по гр. д. № 2083/2010 г., с което са осъдени К. Д. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] и [фирма], [населено място] да заплатят солидарно на В. Р. А. ЕГН [ЕГН], Р. Г. А. ЕГН [ЕГН] и Д. Г. А. ЕГН [ЕГН] суми по 15 000 лв. на всеки един от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния съпруг и баща Г. Д. А., настъпила на 7.11.2003 г. в резултат на непозволено увреждане, причинено виновно от К. Д. К., като управител на [фирма], поради незнание и немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, в резултат на неизпълнение на нормативни задължения във връзка с организацията, ръководството и експлоатацията на автоматичен бетонов възел, при което са нарушени правилата за безопасност на труда-чл. 186, ал. 1 от Наредба № 7/23.09.1999 г. за минималните изисквания за...