Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 27 от 20.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 261 от 07.10.2013 г. по в. т. д. № 520/2013 г. в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 145 от 18.02.2013 г. по т. д. № 1104/2012 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени при пътно - транспортно произшествие на 11.11.2011 г., и са присъдени разноски на ЗД [фирма] в размер на 2 475.67 лв.

В касационната жалба на Р. Х. Г. от [населено място] се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 257 КЗ отм. и чл. 226, ал. 1 КЗ отм., Навеждат се доводи за незаконосъобразност на решаващия извод на въззивния съд, че собственикът на лекия автомобил, за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, не е материалноправно легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за обезщетяване на вредите, причинени му при управление на автомобила от друго лице. Според касатора, отричането на активната легитимация на увредения собственик да предяви иска по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. противоречи на целта и функциите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и на точния смисъл на разпоредбата на чл. 257, ал. 3 КЗ отм., изключваща от кръга на ползващите се от застраховката лица само причинителя на вредите.

Ответникът по касация ЗД [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания съобразно правомощията по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да отхвърли предявения от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за заплащане на сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при ПТП на 11.11.2011 г., причинено виновно от И. Р. Г. при управление на лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег. номер на МПС], по отношение на който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във формата на застрахователна полица № 0251126821716 на ЗД [фирма], Варненски апелативен съд е приел, че макар да е установено наличието на валидно застрахователно обезщетение и ищецът да е претърпял вреди от произшествието, същият не е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу ответника - застраховател, тъй като е собственик на управлявания от делинквента лек автомобил и има качеството на страна по застрахователния договор. Въззивният съд е изложил мотиви, че искът по чл. 226, ал. 1 КЗ е правен способ за защита на третите лица, които не са страни по договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, и не ползва сключилия застраховката собственик на превозното средство, който не е трето за застрахователното правоотношение лице. Развил е съображения, че разпоредбата на чл. 257, ал. 3 КЗ отм., според която за трети лица се смятат всички лица с изключение на причинителя на увреждането, следва да се тълкува систематично във връзка с другите две алинеи на чл. 257 КЗ отм., които не допускат сключилият застраховката собственик да бъде едновременно застрахован и трето за застрахователното правоотношение лице.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, след като е констатирано, че с него въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото правен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата: Дали сключилият задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите собственик на превозно средство е активно материалноправно легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу застрахователя по същата застраховка за обезщетяване на вреди от пътно - транспортно произшествие, причинени при управление на собственото му превозно средство от друго лице.

На поставения правен въпрос е даден отговор с приетото след допускане на касационното обжалване Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСГТК на ВКС, с което е уеднаквена противоречивата практика на съдилищата по приложението на чл. 257, ал. 3 КЗ отм., В т. 8 от тълкувателното решение е прието, че собственикът на превозно средство, сключил задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, е трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ отм. и е легитимиран да предяви иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. срещу застрахователя по същата застраховка за причинените му вреди при управление на собственото му моторно превозно средство от друго лице.

Предвид възприетото от задължителната практика разрешение на релевантния за изхода на делото правен въпрос въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 257, ал. 3 КЗ отм. във вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ отм.,

От фактическа страна е установено, че със застрахователна полица № 025112682716/12.01.2011 г. на ЗД [фирма] е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с период на действие 13.01.2011 г. - 12.01.2012 г. за лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег. номер на МПС], В полицата е отбелязано, че собственик на автомобила е Р. Г. и че при сключване на договора е платена първата вноска от дължимата застрахователна премия. В хода на първоинстанционното производство ищецът е депозирал обяснения, че застрахователната полица е подписана от неговия син И. Г., който е ползвал собствения му автомобил, по силата на предоставено за целта пълномощно.

С констативен протокол за ПТП № 8401, съставен от органите на МВР, е констатирано, че на 11.11.2011 г., на пътя [населено място] - [населено място], е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Опел А.” с рег. [рег. номер на МПС], управляван от И. Р. Г. и собственост на Р. Г., и лек автомобил „П. Б” с рег. [рег. номер на МПС], при което са пострадали лицата Р. Г. /63 г./ и К. Г.. Според констатациите в протокола, причина за настъпване на произшествието е отнемане на предимство при неспазване на пътен знак „Б-2” от водача И. Г.. Протоколът не е оспорен, а описаният в него механизъм на реализиране на произшествието е потвърден от заключението на назначената от първата инстанция автотехническа експертиза. Срещу И. Г. е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 1, б.”б” НК, което е прекратено поради желание на пострадалите.

По делото е прието неоспорено заключение на съдебно - медицинска експертиза, от което се установява, че в резултат на произшествието пътувалият на предната дясна седалка Р. Г. е получил следните телесни увреждания: Счупване на второ до седмо ребро в дясно по две линии; счупване на дясна лопатка; десностранен пневмоторакс; навлизане на въздух в подкожието на гръдния кош в дясно. Счупването на ребрата е довело до трайни затруднения в движението на снагата за период от около три месеца, счупването на дясната лопатка - за период от около два месеца и половина, а полученият пневмоторакс е предизвикал разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вследствие на травмите пострадалият е бил в невъзможност да движи десния си горен крайник и да се самообслужва за период от около четири месеца, като е изпитвал силни болки при дишане и при придвижване. В заключението е посочено, че с оглед състоянието на лекия автомобил след произшествието описаните травми биха настъпили и в случай, че пострадалият е пътувал с предпазен колан. В съдебно заседание вещото лице, депозирало заключението, е заявило, че по време и след инцидента ищецът не е изпадал в безсъзнателно състояние, каквито твърдения са наведени в исковата молба, а се е намирал в шоково състояние, предизвикано от тежката травма на гръдния кош и съпровождащите я силни болки. Вещото лице е изразило категорично мнение, че към момента на изготвяне на заключението Г. е напълно възстановен и няма остатъчни последици от получените травми.

Относно състоянието на ищеца след произшествието пред първата инстанция са разпитани като свидетели неговата сестра В. Г. и синът му И. Г.. Свидетелите са обяснили, че пострадалият е изпитвал силни болки и затруднения в дишането от травмите, продължително време не е можел да се придвижва и самообслужва, имал е нужда от помощ при хранене, преобличане, посещение при лекар.

За установяване на твърденията в исковата молба, че като последица от произшествието ищецът е получил психоемоционално разстройство и страх от придвижване с автомобил, по делото е изготвена съдебно - психиатрична експертиза. Заключението на експертизата е, че не е налице разстройство в психиката на ищеца, причинено от произшествието, като при извършения преглед не са диагностицирани клинични данни за психично разстройство, изискващо медикаментозно лечение и помощ.

При така установените факти искът по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. е доказан по основание.

Касаторът - ищец е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, които се намират в пряка причинно - следствена връзка с настъпилото на 11.11.2011 г. пътно - транспортно произшествие. Произшествието е причинено противоправно от водач на превозно средство, чиято гражданска отговорност е покрита от валидно сключена и действаща към момента на инцидента задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Вината на водача - делинквент се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като презумпцията за вина не е оборена от ответника. Възражението на ответника за нищожност на застрахователния договор поради липса на застрахователен интерес е неоснователно. Договорът е сключен от лице, упълномощено от собственика на автомобила, за когото съществува интерес да обезпечи своята и на третите лица, ползващи автомобила с негово знание и съгласие, отговорност за вреди по повод притежанието и управлението на превозното средство - чл. 257, ал. 1 КЗ отм., Неоснователно е и възражението за отсъствие на активна материалноправна легитимация за ищеца да търси обезщетение за вредите посредством прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм., Според т. 8 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. от 25.12.2015 г. на ОСГТК на ВКС ищецът има качеството на трето увредено лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ отм. и е носител на правото на иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм..

Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, при съблюдаване на критериите, посочени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, и на обществено - икономическите условия в страната към момента на увреждането. Преценката на обстоятелствата, които в конкретния случай формират съдържанието на понятието „справедливост, мотивира съдебния състав на ВКС да приеме, че за обезщетяване на претърпените от касатора - ищец болки и страдания е необходима и достатъчна сумата 22 000 лв. За да определи обезщетение в посочения размер, съдебният състав съобразява възрастта на пострадалия към момента на произшествието и цялостното отражение на събитието върху здравето и живота му, броя и характера на получените травми, интензитета и продължителността на претърпените по повод на тях болки, страдания и неудобства, времетраенето на оздравителния процес, както и обществено - икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите. Претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. е неоснователна, като се имат предвид недоказаността на твърденията за претърпени неимуществени вреди от изпадане в безсъзнание и от получено психоемоционално разстройство, а също и заключението на медицинската експертиза, че касаторът е възстановен напълно след произшествието.

Ответникът е противопоставил възражение за съпричиняване на вредите от касатора поради липса на поставен предпазен колан, но с оглед заключението на медицинската експертиза, че получените при произшествието травми биха настъпили и в случай на ползван предпазен колан, възражението е неоснователно и не може да обоснове намаляване на обезщетението при предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 293, ал. 2 ГПК в частта, с която след отмяна на решението по гр. д. № 1104/2012 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Р. Г. против ЗД [фирма] иск по чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за сумата 22 000 лв., и вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора - ищец обезщетение за претърпените при процесното произшествие неимуществени вреди в размер на сумата 22 000 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането - 11.11.2011 г., до окончателното плащане. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 22 000 лв. до 30 000 лв., въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

В зависимост от окончателния изход на делото въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ЗД [фирма] разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК за въззивното производство в размер на 2 475.67 лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора удостоверените със списък по чл. 80 ГПК разноски, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 575.66 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261 от 07.10.2013 г., постановено по в. т. д. № 520/2013 г. на Варненски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 145 от 18.02.2013 г. по т. д. № 1104/2012 г. на Варненски окръжен съд е отхвърлен предявеният от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за сумата 22 000 лв., както и в частта за присъдените на ЗД [фирма] разноски в размер на 2 475.67 лв., и вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗД [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на Р. Х. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата 22 000 лв. /двадесет и две хиляди лв./ - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътно - транспортно произшествие на 11.11.2011 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм., ведно със законната лихва от момента на увреждането - 11.11.2011 г., до окончателното плащане, както и сумата 575.66 лв. /петстотин седемдесет и пет лв. и шестдесет и шест ст./ - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение № 261 от 07.10.2013 г. по в. т. д. № 520/2013 г. в частта, с която е потвърдено решение № 145 от 18.02.2013 г. по т. д. № 1104/2012 г. на Варненски окръжен съд в частта за отхвърляне на предявения от Р. Х. Г. против ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ отм. за разликата над сумата 22 000 лв. до сумата 30 000 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: